Решение № 24 от 21.01.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд: Окръжен съд - Монтана
Дело: Въззивно гражданско дело 455/2025
Вид: Решение № 24
Подписан: 21.01.2026
В сила: 21.01.2026
Състав: Аделина Троева, Таня Живкова, Елизабета Кралева

Цитирани разпоредби

чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
чл.272 · Граждански процесуален кодекс
чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
чл. 342, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. *, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20251600500455 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение № 421/ 14.08.2025 г. ,постановено по гр.дело №*497/2024Г. МРС е обявил за неравноправни клаузите за неустойка, претенирани от „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. *, район *, ж.к. „*“ *, * *, сграда *, спрямо С.П., ЕГН **********, от с.*, обл. *, ул. * №* по сключените Договори за мобилни услуги, Договори за лизинг и Допълнителни споразумения в периода 05.03.2020 г. до 06.09.2021 г. ,ПРпризнал е за установено по отношение на "Й.Б." ЕАД, с ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. *, ЖК * *, * *, сграда * че ответникът С.П., ЕГН **********, от с.*, обл. *, ул. * №*, към 11.12.2023 година ДЪЛЖИ на ищеца "Й.Б." ЕАД, с ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. *, ЖК * 4, * *, сграда, СУМАТА в размер на 509.02 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в периода месец септември 2021 г. до месец януари 2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 11.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. /за което е издадена Заповед № 77 от 19.01.2024 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №*23/2024 г. по описа на Районен съд – * и е отхвърлил ИСКА, предявен от „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. *, район *, ж.к. „*“ * * *, сграда *, срещу С.П., ЕГН **********, от с.*, обл. *, ул. * №*, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.П., ЕГН **********, от с.*, обл. *, ул. * №*, че към 11.12.2023 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. *, район *, ж.к. „*“ *, * *, сграда *, за 4 187.68 лв. представляваща общ сбор на претендираните суми за неустойки, и оборудване, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.12.2023 година, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Така постановеното решение е обжалвано от „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК* чрез процесуалния представител в частта, с която съдът е отхвърлил иска за сумата 2102.25 лв.- лизингови вноски по договори за лизинг, включваща 313.84 лв. текущи фактурирани лизингови вноски и 1788.41 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски с оплакване за незаконосъобразност .Жалбоподателят твърди,че съдът неправилно е отхвърлил претенцията за лизингови вноски, приемайки, че същите представляват неустойки, както и, че липсват доказателства относно предаването на лизинговите вещи .В тази насока са развити подробни доводи.

Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението в атакуваната част ,като постанови ново ,с което да уважи изцяло исковите претенции ведно със законните последици от това. В законоустановения срок не е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител.

В съдебно заседание особения представител на ответника поддържа жалбата.

Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови решението в обжалваната част , първоинстанционният съд е приел ,че същите не се дължат, тъй като няма данни за предаване на процесните вещи, предмет на договорите за лизинг,освен това би възникнало възможност за неоснователно обогатяване в случай,че ищецът претендира и връщането на същите. Предвид това съдът е отхвърли претенцията на ищеца в частта досежно дължимите лизингови вноски и претендираната неустойка .

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на РС поради следните съображения:

Съдът намира за доказано наличието на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на сключените между тях договори за лизинг. От представените по делото договори за лизинг се установява , че в деня на сключването им на лизингополучателя са предадени за временно и възмездно ползване процесните лизингови вещи , тъй като в клаузата на чл. 4 от всеки договор се съдържа удостоверителното изявление на ответника, с което декларира, че е получил лизинговата вещ. Договорите за лизинг с а подписани от ответника, като авторството на подписите не е оспорено, поради което следва да се приеме, че този частен диспозитивен документ се ползва с формална доказателствена сила и установява, че изявлението изхожда от лицето, сочено като негов автор. Обективираното в клаузата на чл. 4 изявление на лизингополучателя представлява извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, което съдът цени. Аргумент в подкрепа на твърдението на ищеца, че лизинговите вещи са били предоставени за ползване от ответника, респ. лизингодателят е изпълнил задълженията си по процесиите договори за лизинг, е факта, че длъжникът е извършвал плащания по всеки един от горепосочените договори за лизинг.

При изпълнението на насрещната престация за предаване на вещта, предмет на договора, правното задължение на лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо. Лизинговите вноски представляват възнаграждение за ползването съгласно нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ. Страните са разсрочили това задължение 2

,като всяка лизингова вноска става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното в договора за лизинг, при фактуриране, съгласно сроковете, условията и начина на заплащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги, а именно въз основа на фактура, която се издава ежемесечно в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. По делото не са представени доказателства, че лизингополучателят е върнал лизинговата вещ, предмет на всеки от договорите за лизинг, нито че последният е упражнил правото си на изкупуване на посочената вещ, което е обусловено от заплащане на цената на устройството. Във всички случаи, освен при прехвърляне на собствеността, лизингополучателят дължи връщане на вещта /чл. 1, ал. 3 от договорите/, без да му се възстановяват платените вноски или без да се освобождава от отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора, представляващи възнаграждение по договора. Обстоятелството, че възникналото от процесните договори за лизинг парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. В чл. 12, ал. 2 от Общите условия на договорите за лизинг е уговорено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на забава в плащане на дължимо съгласно тези договори плащания.

Ирелевантно е в случая дали е била настъпила предсрочна изискуемост на правоотношенията, доколкото към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е настъпил крайният падеж на всеки от тези договори .

С оглед горното съдът намира ,че ответникът дължи заплащане на процесните лизингови вноски, поради което и искът в тази част е основателен.

Предвид гореизложените съображения съдът намира,че атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца „Й.Б.“ ЕАД иск, с който се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че С.П., ЕГН ********** дължи на дружеството сумата 2102.25 лв. - лизингови вноски по договори за лизинг . Вместо това следва да бъде постановено ново, с което да се уважи иска в посочения размер.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ищеца направените в производството разноски .

Видно от материалите по делото, ищецът е направил общо разноски в заповедното и исковото производство в размер на 3381,27 лв. Съобразно уважената част на иска /общо за сумата 2611,27 лв./ на същия следва да бъдат присъдени общо разноски в размер на 1879,91 лв. Видно от решението на МРС,на ищеца са присъдени разноски в размер на 1720 лв.,поради което и допълнително следва да му бъде присъдена сумата 81, 57 евро / равностойност на 159,53 лв./

Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-* РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 421/ 14.08.2025 г. ,постановено по гр.дело №*497/2024Г.

МРС на Районен съд-* в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска , предявен от „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. *, район *, ж.к. „*“ 4*, * *, сграда *, срещу С.П., ЕГН **********, от с.*, обл. *, ул. * №*, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.П., ЕГН **********, от с.*, обл. *, ул. * №*, ч е към 11.12.2023 година 3

СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК*, над сумата

1074,86 евро

/равностойност на 2102,25 лева / до сумата 2141,13 евро/ 4 187.68 лв./ като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П., ЕГН **********, от с.*, обл. *, дължи на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК* сумата 1074,86 евро /равностойност на 2102,25 лева / , представляваща неплатени лизинтови вноски по договори за лизинг ,ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК – 11.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата ,за което е издадена Заповед № 77 от 19.01.2024 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №*23/2024 г. по описа на Районен съд – * .

ОСЪЖДА С.П., ЕГН **********, от с.*, обл. *, ул. * №* да ЗАПЛАТИ на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. *, район *, ж.к. „*“ *, * *, сграда * сумата разноски в размер на 81, 57 евро в заповедното и в исковото производство пред двете инстанции .

РЕШЕНИЕТО обжалване. е окончателно и не подлежи на касационно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. *, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .