Решение № 252 от 20.01.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1111/2024
- Вид
- Решение № 252
- Подписан
- 20.01.2025
- В сила
- 20.02.2025
- Състав
- Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 252 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330101111 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от Р. П. Л., ЕГН: **********, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:202531869, с която са предявени обективно съединени при условията на евентуалност искове за признаване за установено, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № *** от **г е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради несъответствие е изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит, евентуално като нищожен на основание чл.26 от ЗЗД.
В условие на евентуалност прави искане за установяване и прогласяване в отношенията между Р. П. Л., ЕГН: **********, и „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869 нищожността на разпоредбите на чл.5 във връзка е чл. 11 от Договор за потребителски кредит № *** от **г като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, евентуално като нищожни на основание чл.26 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на ** г. между нея от една страна като потребител и от друга страна "Сити кеш" ООД като търговец и заемодател е сключен Договор за потребителски кредит № *** от ** г., по силата на който търговецът е предоставил паричен заем на потребителя в размер на 900 лева, а потребителят се е задължил да върне получените в заем парични средства в срок до 08.01.2024г и да заплати всички дължими по договора възнаграградителни лихви, такси и разноски. Изпълнението на задълженията на потребителя за връщане на заемната сума и заплащането на 1 възнаградителна лихва, такси и разноски било предвидено да се извършва на седмични погасителни вноски, както следва: три вноски по 7.79 лева и четиринадесет вноски по 68.54 лева, с падеж на всяка погасителна вноска понеделник на всяка седмица при посочен фиксиран лихвен процент от 44.5% и годишен процент на разходите в размер на 56.77%.
Ищецът излага, че е привидното спазване на изискванията на нормата на чл.11 ал.1 от ЗПК в процесния договор за кредит, като и привидно е спазено и изискването на чл.19 ал.4 от ЗПК с оглед на посочения в договора размер на ГПР - 56.77%.
Ищецът твърди, че именно посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР не е верен, което водело до извод за липсата на този задължителен реквизит, както и до извод за нарушаване и заобикаляне от страна на търговеца на императивните защитни разпоредби на ЗПК.
Ищецът твърди, че изискването за предоставяне на обезпечение — гарант, е поставено под условие за отпускане на земната сума, но без потребителят да е бил информиран за това преди сключването на договора въпреки негативните последици от непредоставянето на предвидената в договор като задължение на потребителя гаранция. С оглед на гореизложеното реалният размер на сумата, която ищцата следвало да върне на заемодателя възлизала на много повече от тези, за които била уведомена.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба от "Сити кеш" ООД, с който се поддържа становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
По делото не е спорно, а и от събраните доказателствени материали се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от **г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 900 лева, при 17 седмични вноски, при ГЛП от 44, 5 % и ГПР в размер на 56, 77 %.
Съгласно чл. 5 от Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:
1) поръчител или 2) банкова гаранция. С клаузата на чл. 11 от Договора е установено задължение за заплащане на неустойка в размер на сумата от 394, 07 лева, ако в тридневен срок от подписването му заемополучателят не осигури едно от тези обезпечения, която неустойка съгласно погасителния план, приложен по делото, кредиторът е разсрочил и добавил към всяка анюитетна вноска.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност 2 на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Изискванията, които чл. 11 от Договора възвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в съответния размер, за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане, или поръчител, който да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 56, 77 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, неустойката е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при форми Видно от представения по делото договор, при главница в размер на 900 лева, дължимата неустойка за непредставено обезпечение възлиза на 394, 07.
От заключението на ВЛ К. по ССчЕ, което се кредитира изцяло, като неоспорено от страните, се установява, че в ГПР по процесния договор не е включена неустойката за непредставяне на обезпечение. С включване на неустойката в размера на ГПР, същият възлиза на 428, 16 %.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. От посоченото следва, че за да е спазена и 3 разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 3, т. 12 от Договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена 982, 93 лв. В тази величина, обаче, не е включена дължимата по чл. 11 от Договора „неустойка” в размер от 394, 07 лева. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Поради уважаване на главната претенция, не се сбъдна вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски, в размер на сумата от 650 лева, съгласно представения по делото списък по чл.
80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р. П. Л., ЕГН:
********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:202531869, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № *** от **г. Е НЕДЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:202531869 да заплати на Р. П. Л., ЕГН: ********** сумата от 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4