Решение № 12 от 24.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Пловдив, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500653 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.463, ал.2 от ГПК, образувано по Жалба вх.

№34427/10.11.2023 г., подадена от „В.“ООД, чрез управителя Д. Н. В., срещу Решение №1304/27.10.2023 г. по в.гр.д. №2402/2023 г. на ОС – Пловдив, 8-ми въззивен състав, с което е отменено Постановление на ДСИ от 12.04.2023 г. по изп.д.№50/2016 г. по описа на ДСИ при РС – Асеновград, с което е определена сумата в размер на 101 927,89 лв., дължима за внасяне от „В.“ООД в качеството на обявен за купувач от публична продан на 11.04.2023 г. и делото е върнато на съдебния изпълнител за изготвяне на разпределение при спазване на изискванията на чл.460 и сл. от ГПК вр.чл.495 от ГПК. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че подадената от „Б.“АД частна жалба е недопустима, като просрочена. Със същата се обжалва постановление от 12.04.2023 г. на ДСИ Г., като съдът е приел, че същото не е било надлежно предявено и съобщено на жалбоподателя, в качеството му на присъединен кредитор по изп.д.50/2016 г. на ДСИ Г.. Този извод на съда е в противоречие със закона и трайно установената практика относно обжалването по чл.463 от ГПК и постановеното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. По приложеното изпълнително дело, на стр.1272, т.3 е намира платежно нареждане от 20.06.2023 г., с което ДСИ Г. е превел на ЧСИ П.И. за кредитора „Б.“АД, сумата 101 927,89 лв. на основание постановление от 12.04.2023 г. С жалбата се представят доказателства, че на следващия ден след постъпване на сумата, същата е била преведено от ЧСИ П.И. на „Б.“АД. Иска се да бъде изискано и приложено като доказателство в.гр.д.№2572/2023 г. на ОС – Пловдив, 8-ми състав, по което са приложени като доказателства платежното нареждане на ЧСИ П.И., с което е преведена 1 сумата на взискателя, както и молбата на същия до ЧСИ П.И. от 12.05.2023 г. с която се иска насрочване на публична продан на имуществото на мелницата, което не е реализирано до 12.05.2023 г. Видно от платежните нареждания, както и от молбата на същия кредитор до ЧСИ от 12.05.2023 г., банката е получила сумата 101 927,89 лв. през месец юни, 2023 г.

Поддържа се, че получаването на тази сума от банката съставлява надлежно съобщаване на акта на ДСИ от 12.04.2023 г., като „Б.“АД не е упражнила в 3-дневен срок правото си на защита на своите привилегии. Ако присъединения по право кредитор е включен в разпределението, но неправилно е начислена припадащата му се сума, при липса на жалба от този взискател съдът не следи служебно за тази незаконосъобразност. Подадената извън срока жалба срещу разпределението не подлежи на разглеждане. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и прекратяване на производството, като недопустимо.

Жалбата е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК във вр. чл.463, ал.2 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежен процесуален представител – управителя на дружеството – жалбоподател, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от жалбата е връчен на насрещните страни, и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Писмен отговор вх.№38702/15.12.2023 г., подаден от „Б.“АД, чрез ст. Юрк. А. А., надлежно упълномощен с пълномощно към отговора. Поддържа се становище за неоснователност на частната жалба. С постановление от 12.04.2023 г. по изп.д.№50/2016 г. на ДСИ към РС – Асеновград съдебният изпълнител е извършил разпределение на продажната цена, като съгласно чл.495 от ГПК е определил сума, която определеният за купувач следва да внесе за изплащане на вземането на привилегирования взискател и ипотекарен кредитор „Б.“АД, като определената сума е в размер на 101 927,89 лв. За същото постановление е уведомено дружеството – купувач, което в дадения му срок е внесло определената цена. С оглед на това е изготвено постановление за възлагане от 03.05.2023 г., в което е допусната явна фактическа грешка, поправена с постановление от 22.05.2023 т.

Така извършеното разпределение не е предявявано на „Б.“АД, а процесуалните представители се запознали със съдържанието на извършеното разпределение на 26.07.2023 г., при направена справка на място по изпълнителното дело. Банката счита, че срокът за обжалване на извършеното разпределение на 12.04.2023 г. е започнал да тече за Банката на 26.07.2023 г., като депозираната от нея жалба срещу разпределението е депозирана в срока за обжалването му. Съгласно чл.462 от ГПК разпределението се предявява на всички страни в изпълнителното дело, които следва да бъдат призовани за това от съдебния изпълнител в определен от него ден – това не е сторено по отношение на жалбоподателя, като постановлението от 12.04.2023 г., с което е извършено разпределението, не е предявявано на банката. Получаването на сумата по разпределението не може да се приеме за предявяване на разпределението, тъй като не носи информация за съдържанието на самото разпределение – не може да се установи дали с него правилно е определен кръга на 2 взискателите, размерът на техните вземания, реда на удовлетворяването им чрез определяне на привилегиите, дължимите суми на всеки от хирографарните кредитори. Самото платежно нареждане също не съдържа информация във връзка с какво действие е извършен този превод, кой е източникът на плащането. В конкретния случай в платежното нареждане не се съдържа указание за изпълнително дело №50/2016 г. по описа на ДСИ при РС – Асеновград.

Към датата на извършения превод 14.12.2023 г. разпределението не е било влязло в сила.

Поддържа се, че жалбата срещу разпределението е депозирана в срок, а по същество – че постановеното решение по нея е правилно и законосъобразно. Настоява се за оставяне на жалбата без уважение.

На основание чл.278 от ГПК съдът намира, че обжалваното определение е постановено от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, поради което е валидно. Същото е постановено в производство по чл.463 от ГПК, инициирано по молба на процесуално легитимирана страна.

Във връзка с оплакванията за недопустимост на производството, поради просрочие на иницииращата производството жалба, съдът намира следното:

Обжалваното Решение №1304/27.10.2023 г. по в.гр.д. №2402/2023 г. на ОС – Пловдив, 8-ми въззивен състав, е постановено в производство, образувано по Частна жалба вх.№10421/02.08.2023 г., подадена от „Б.“АД, срещу Постановление на ДСИ от 12.04.2023 г. по изп.д.№50/2016 г. по описа на ДСИ при РС – Асеновград, в качеството на присъединен взискател по изпълнителното дело, въз основа на два изпълнителни листа – изпълнителен лист от 04.08.2016 г., издаден по ч.гр.д.№1316/2016 г. на РС – Асеновград, както и изпълнителен лист от 04.08.2016 г., издаден по ч.гр.д.№1317/2016 г.

Изпълнителното производство е било образувано по Молба вх.№7190/02.06.2016 г., от взискателя „В.“ООД, срещу длъжника „М.Н.П.“ООД, въз основа на изпълнителен лист от 18.04.2016 г., издаден по т.д.№804/2015 г. на ОС – Пловдив, за сумите 421 798,79 лв. – неплатена цена на продадена пшеница, 23 358,06 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за забава, 18177,26 лв. – деловодни разноски, и законната лихва върху главниците за периода от 01.12.2015 г. до окончателното плащане.

С Молба вх.№14119/09.11.2016 г. /на л.160 от и.д./ кредиторът „Б.“ЕАД е поискал да бъде присъединен като взискател по изпълнителното дело, въз основа на Удостоверение с изх.41068/03.11.2016 г. по изп.д.№20168210401498 на ЧСИ П.И. /на л.161/, с което е удостоверен размера на неудовлетворения остатък от вземането на „Б.“ЕАД към длъжника „М.Н.П.“ООД към дата 03.11.2016 г., по изпълнителен лист, издаден на 04.08.2016 г. по ч.гр.д.№1317/2016 г. на РС – Асеновград, въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №634/02.08.2016 г.

С Молба вх.№14123/09.11.2016 г. /на л.164/ кредиторът „Б.“ЕАД е поискал да бъде присъединен като взискател по изпълнителното дело, въз основа на Удостоверение с изх.41070/03.11.2016 г. по изп.д.№20168210401499 на ЧСИ П.И. /на л.165/, с което е удостоверен размера на неудовлетворения остатък от вземането на „Б.“ЕАД към длъжника 3

„М.Н.П.“ООД към дата 03.11.2016 г., по изпълнителен лист, издаден на 04.08.2016 г. по ч.гр.д.№1316/2016 г. на РС – Асеновград, въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №633/02.08.2016 г.

С постановление от 25.11.2016 г. /на л.171/ ДСИ е присъединил като взискател „Б.“ЕАД за вземанията по представените Удостоверение с изх.41068/03.11.2016 г. и Удостоверение с изх.41070/03.11.2016 г.

По изпълнителното дело са били присъединeни по тяхна молба:

- взискателят ЕТ“В.-П.Т.“ /л.182/;

- взискателите Б.А.К. /л.1200/, Н.Д.З. /л.1219/ и др. - за вземания по трудови правоотношения;

- РС – Асеновград – за вземане за държавни такси;

По право е присъединен като взискател НАП за дължими публични вземания.

По делото е бил изнесен на публична продан недвижим имот на длъжника, представляващ сграда с идентификатор №...., построена в ПИ с идентификатор №......, като с протокол от 11.04.2023 г. на л.1247 от изп.д. за купувач е обявен взискателят „В.“ООД на цена 173 430 лв.

С обжалваното Постановление от 12.04.2023 г. /на л.1250/ съдебният изпълнител е определил на основание чл.495 от ГПК сумата, която обявеният за купувач – взискателят „В.“ООД следва да внесе за изплащане на вземането на взискателя и ипотекарен кредитор „Б.“АД в размер на 101 927,89 лв. Постановеният акт от 12.04.2023 г. е бил връчен само на обявеният за купувач взискател „В.“ООД със съобщение на л.1254, с което му е даден двуседмичен срок да внесе сумата. Така определената сума е била внесена от купувачавзискател на 19.04.2023 г., и на 03.05.2023 г. имотът е възложен на взискателя „В.“ООД за сумата 173 430 лв. Това постановление е обявено на първоначалния взискател „В.“ООД и на длъжника „М.Н.П.“ ООД.

На 23.06.2023 г. по делото е депозирана Молба за информация вх.№8630/23.06.2023 г. от „Б.“, с която се иска от ДСИ И. Г. да предостави на присъединения взискател в писмен вид информация за резултата от проведената публична продан в периода 10.03.2023 г. – 10.04.2023 г. на идентификатор №..... С резолюция от същата дата ДСИ е разпоредил молбата да се приложи към делото, тъй като делото е в деловодството на разположение на страните по делото, и същите могат да направят справка чрез свои представители.

С Молба вх.№3140/26.07.2023 г. присъединеният взискател „Б.“АД е поискал да му бъдат издадени заверени копия от документи по изпълнителното дело, включително Постановление от 12.04.2023 г. и постановление от 03.05.2023 г. за възлагане на имота на купувача „В.“ООД. Преписите са получени от молителя на 26.07.2023 г.

Частна жалба вх.№10421/02.08.2023 г. на „Б.“АД против акта на ДСИ – Постановление от 12.04.2023 г., по която е образувано производството пред ОС – Пловдив, е била депозирана по пощата на 31.07.2023 г.

4

Във връзка с възраженията за недопустимост на частната жалба, съдът намира следното:

С обжалваното Постановление от 12.04.2023 г. съдебният изпълнител е определил каква сума да бъде внесена от взискателя, обявен за купувач на публичната продан, съобразно определен от съдебния изпълнител коефициент на съразмерност, с който след извършване на прихващане с част от вземането на взискателя-купувач, се определя каква част цената следва да заплати взискателя-купувач на имота на останалите взискатели.

Постановлението има характер на предварително разпределение, извършено по реда на чл.495 от ГПК, с което се извършва разпределение на сумата, по която е възложен имота на взискателя като купувач, между взискателите по изпълнителното дело, и се определя каква част от цената се припада по съразмерност на всеки от взискателите. Предвид характера на постановлението, същото подлежи на предявяване на длъжника и на всички взискатели, на основание и по реда на чл.462 ГПК – същите се призовават за предявяване на разпределението в един и същи ден. В конкретния случай, до подаването на частната жалба не е била изпълнена процедурата по предявяване на разпределението, поради което и срокът за обжалването му не е започнал да тече за взискателя – частен жалбоподател. Ето защо, съдът намира, че частната жалба е била допустима, като депозирана в срок и от процесуално легитимирано лице с правен интерес, и съответно – образуваното по нея производство по в.гр.д.№2402/2023 г. на ОС – Пловдив, и постановеният в него съдебен акт – Решение №1304/27.10.2023 г. са допустими.