Решение № 913 от 20.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. София, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско дело № 20221110102120 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голям закъснение на полети и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата С. А. твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника /фирма/, като е закупила самолетен билет за полет ...., който следвало да бъде изпълнен на ... г., с час на кацане – 21:00 часа местно време. Твърди, че самолетът е пристигнал на летище ... със закъснение от повече от три часа спрямо планираното разписание. Твърди, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 5, параграф 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г., във връзка със задължителната практика на Съда на ЕС, тъй като полетът е бил с разстояние от над 1500 км. Поддържа, че е подала искане за изплащане на обезщетение, но ответникът не се е произнесъл по него. Ето защо, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът й дължи сумата от 400 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 227,09 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.06.2018 г. до 30.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 29981/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.

Претендира разноски

Ответникът /фирма/ е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва 1 изцяло предявените искове, като при условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възраженията на ответника, касаещи допустимостта на производството, поради липсата на учредена от ищцата в полза на адвокат К. В. да я представлява в настоящото производство са неоснователни. По делото е представено пълномощно, с което адвокат В. е упълномощен да представлява ищцата в производството. Действително пълномощното е дадено от ищцата ... чрез дружеството ..., но същевременно по делото са представени и доказателства за учредена от ищцата ... представителна власт в полза на дружеството ..., да я представлява в извънсъдебни и съдебни производства по претенция, породена от полет № ... от дата ... г., изпълнен от ..... По аргумент от разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. делот № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. Следователно, се налага извод, че единствено представлявания може да се позове на евентуална недействителност на упълномощителната сделка. В тази връзка следва да бъде посочено, че пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка, обаче е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да извършва проверка, дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск.

Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната страна не съществува 2 правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в пълномощното по чл. 33 от ГПК. По силата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД това лице може както да се позове на това, че действията на пълномощника са извършени без представителна власт и не са породили действия за него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на извършилия действията пълномощник.

Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията /в този смисъл решение № 296/05.04.2017 г., постановено по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, ГК, IV Г. О./.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че е надлежно сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и н а Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и дължи произнасяне по същество.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета.

На основание член 5, т. 1, б. „в" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голям закъснение на полети при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7 от Регламента - 400 евро за всички полети с разстояние над 1500 км. до 3500 км. Съгласно Решение на Съда на ЕС от 19 ноември 2009 година по съединени дела C‑402/07 и C‑432/07 пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от Регламента, когато, поради закъснение на полет, претърпяната загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който ищецът има потвърдена резервация, със закъснение от над три часа, че процесният полет е с разстояние над 1500 км.

3

Съгласно чл. 3, параграф 1 Регламента, последният се прилага ако пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет, освен в случая с отмяната, посочен в член 5 от регламента, и се представят на гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. В случая се касае за претенция за обезщетение за закъснял полет, като, предвид посоченото по-горе тълкувателно решение, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение. От граматическото тълкуване на чл. 3, параграф 1 от Регламента следва извод, че пътниците на отменени полети, съответно - приравнените на тях пътници на закъснели полети, не е необходимо да доказват, че са се представили на гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, за да имат правата, предвидени в регламента. Следователно, за да намери приложение регламентът в процесния случай, е необходимо единствено пътникът да има потвърдена резервация за съответния полет, а не и да доказва, че се е представил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане.

По делото няма спор, че ответникът е компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране, както и че разстоянието между пункта на заминаване и на пристигане е над 1500 километра.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.

Противно на възраженията на ответника, от представените електронен билет /възпроизведен по делото на хартиен носител/ и бордна карта се установява, че ищцата е закупила самолетен билет за полет ... от ... до ..., който следвало да бъде изпълнен на ... г., с час на пристигане в 21:00 часа местно време. Следователно установено е наличието на договор за въздушен превоз, сключен между страните.

Не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че е налице закъснение с повече от три часа. Ето защо за ищеца е възникнало право на обезщетение.

Наведеното в отговора възражение – за неявяване на пътника навреме за отвеждане до самолета, не може да се квалифицира като обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 във връзка с четиринадесето съображение от същия регламент.

Съгласно посочената разпоредба въздушният превозвач не дължи заплащане на обезщетение, ако отмяната, респ. закъснението са по причина на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

Първо, закъснението на един пътник не би могло да доведе до закъснение с повече от три часа на полета, а ако се случи - отговорността е на превозвача. Второ, такива обстоятелства в случая не се доказват. Трето, следва да се посочи, че ответникът, носещ тежестта, не изложи твърдения и не доказа действията, които е предприел за да предотврати отмяната на процесния полет. С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал и твърденията на страните, настоящият съдебен състав намира иска за основателен.

4

Предвид извода на съда за основателност на иска за обезщетение следва да бъде разгледано своевременно релевираното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност, което според настоящия състав на съда е основателно.

Регламент (ЕО) 261/2004 г. не съдържа специални разпоредби, касаещи сроковете на погасителна давност на вземането за парично обезщетение при закъснял или отменен полет, поради което в съответствие със задължителната тълкувателна практика на Съда на ЕС, обективирана в решение от 22.11.2012 г. по дело № С-139/11, приложимо е националното право на държавата-членка, чийто съд разглежда конкретния спор. Настоящият съдебен състав намира, че правото на парично обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. се основава на договорната отговорност на въздушния превозвач, който не е изпълнил задължението си по сключения с ищеца договор за въздушен превоз да осъществи полета при предварително очертаните параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в крайния пункт. Така в мотивите на решението по дело № С-402/07 (т. 68) съдът изрично подчертава, че задължението за парично обезщетение по регламента тежи върху въздушния превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник има сключен договор за превоз, по силата на който лицето има право да бъде превозено с полет, който не би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението репарира вреди от причинено неудобство, не означа, че същите могат да произтичат 3 единствено от деликт ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна, са следствие на договорно правоотношение. Когато обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а е неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна /така Решение № 188 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1122/2011 г., III г.о., Решение № 462 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2015 г., IV г. о./.