Решение № 1766 от 04.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1766 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110160751 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр.чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД. В писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.

Производството е образувано по предявен от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД срещу Столична община иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 46224/2024 г. по описа на СРС.

В исковата молба ищецът твърди, че с платежни нареждания от 23.10.2023 г. и от 23.02.2024 г. дружеството е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 564,96 лева по щета № 470423232352005. Поддържа, че обезщетението е изплатено по застраховка „Каско“ за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ **********, поради настъпили щети в резултат на ПТП, настъпило на 18.09.2023 г. - при преминаване на автомобила през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на изхода на тунела под НДК /ул.**********/ в посока към бул.**********“ в гр.София. За причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана, по която въз основа на опис и оценка на щетите на собственика на увредения автомобил било изплатено горепосоченото обезщетение, а ищцовото дружество встъпило в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Поддържа се становище, че процесното ПТП е настъпило на общински път, поради което отговорността е на ответната община, която е задължена да осъществява дейностите по ремонта и поддържането му. Твърди се, че въпреки отправената покана, получена от ответника на 23.04.2024 г. дължимата сума 1 не била възстановена, поради което дружеството подало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№ 46224/2024 г. по описа на СРС. Тъй като длъжникът подал възражение, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 564,96 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470423232352005, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането. Претендират се и направените в хода на заповедното и исковата производство разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Излагат се доводи, че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин, че причина за ПТП-то е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, съответно, че е налице причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и щетите, декларирани в заявлението за изплащане на обезщетение. Сочи се още, че заявлението не е датирано и подадено от лице, което не е било водач на автомобила. Поддържа се още, че поведението на водача не е било съобразено с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, поради което същият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, съответно намаляване на претендираното обезщетение поради съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 46224/2024 г. по описа на СРС е, че по заявление на ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Столична община да заплати на кредитора сумата от 564,96 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането.

С разпореждане от 12.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 46224/2024 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложен заверен препис от застрахователна полица по застраховка „Каско Стандарт“ от 24.02.2023 г., от която се установява, че към датата на пътното 2 произшествие /18.09.2023 г./ лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ********** е имал валидна имуществена застраховка в ищцовото дружество.

По делото е приложена образуваната в застрахователното дружество преписка въз основа на заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, подадено от представител на дружеството-собственик на увредения автомобил, съдържаща опис на претенция от 20.09.2023 г., опис-заключение на претенция, възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол, фактури, доклад по щета.

Видно от приложеното по делото платежно нареждане от 23.10.2023 г. е, че сумата от 336,96 лева е изплатена по банков път на ПОРШЕ ИНТЕР АУТО БГ ЕООД, с посочено основание процесната щета, както и платежно нареждане от23.02.2024 г. за сумата от 228,00 лева в полза на трето за спора лице във връзка с възстановяване на повредена алуминиева джанта на автомобила.

По делото е приложена регресна покана от ищцовото дружество до ответника, с която е последния е уведомен, че застрахователното дружество се е суброгирало в правата на увредения и е поканен да заплати изплатеното застрахователно обезщетение. В отговор на отправената покана, по делото е приложен отговор от ответника, в който се изразява становище за недоказаност на претенцията – поради липса на доказателства за отговорността на Столична община.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. Ц. С. – пътник в увредения автомобил. В показанията си свидетелят разказва, че си спомня за ПТП през 2023 г. на излизане от тунела на НДК в посока бул**********. Автомобилът бил служебен, управляван от трето лице. Разказва, че автомобилът попаднал в дупка на пътното платно, която била широка около метър и дълбока около 20-30 см. Според свидетеля препятствието нямало как да се избегне, тъй като в това време до тях се движел друг автомобил, а и дупката изобщо не се забелязвала, нито било обозначена.

Спрели веднага, тъй като задната лява гума веднага спаднала, по-късно разбрали, че има проблем и с лявата предна гума.

По делото е изслушано и прието заключение на автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. В заключението вещото лице е посочило, че на база отразените обстоятелства в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и описа на претенция по щета, може да се допусне извод, че описаното застрахователно събитие и причинените щети по лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ **********, са в причинноследствена връзка с процесното застрахователно събитие и последица от него.

Съгласно заключението стойността на ремонта за възстановяване на лекия автомобил в официален сервиз възлиза на сумата от 564,96 лева, а при средни пазарни условия 377,54 лева. В експертизата и при изслушването му в открито съдебно заседание вещото лице сочи, че автомобилът е в гаранционен срок и с цел запазване на гаранционните условия, следва да бъде възстановен в сервиз на официалния 3 представител.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища); претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; стойността на вредите; платено застрахователно обезщетение.

Вината се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените в писмения отговор правоизключващи възражения, включително наличието на съпричиняване от страна на увредения.

Настоящият съд приема, че от представената по делото застрахователна полица по застраховка „Каско Стандарт“ от 24.02.2023 г. безспорно се установява, че към датата на пътното произшествие /18.09.2023 г./ лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ********** е имал валидна имуществена застраховка в ищцовото дружество.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява и механизма на настъпване на ПТП. Видно от показанията на пътник в автомобила е, че произшествието е настъпило поради попадане на автомобила в необозначена дупка на пътното платно, избягването на която е било невъзможно.

Следва да се има предвид, че фактът на настъпване на ПТП може да се установи с всички допустими по реда на ГПК доказателства. С оглед предходното, съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни, логични и съответстват със събраните по делото писмени доказателства.

Отделно от предходното, механизмът на настъпване на ПТП е обсъден от вещото лице при изготвянето на заключение по автотехническата експертиза. Видно от същото е, че при анализа на доказателствената съвкупност, вещото лице приема, че ПТП-то е настъпило именно в резултат на преминаване на автомобила през необозначена и необезопасена дупка.

При преценката му по реда на чл.202 ГПК съдът дава вяра на заключението на САТЕ, тъй като вещото лице е изготвило същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху 4 предположения. Видно още от заключението е, че заявените за обезщетяване вреди се намират в пряка и непосредствена връзка с увреждането.

Между страните не се спори, че пътят, на който е реализирано произшествието, се намира в пределите на Столична община, поради което и съобразно разпоредбата на чл.2,ал.1, т.2 ЗОС и чл.8, ал.3 ЗП същият представлява общинска собственост.

Съгласно чл.48, ал.1, т.2 б.”а” ППЗП общините имат нормативно установено задължение да организират дейностите по поддържане на общинските пътища, с оглед на което отговорност за вредите, причинени в следствие на неизпълнение на това задължение следва да носи съответната община. Като не е изпълнила задълженията си по поддържане на общински път, от което са произлезли вреди, Столична община е осъществила състава на безвиновната отговорност за вреди по чл.49 ЗЗД.

Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на претендираната от ищеца сума. В случая увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, поради което и ремонтът е извършен от официален сервиз на марката.

Предвид гореизложеното настоящият съд намира, че ищецът е доказал наличието на всички предпоставки за уважаване на исковата му претенция, поради което същата следва да бъде уважена изцяло.

С оглед изводите за основателност на исковата претенция, следва да бъде разгледано и предявеното с писмения отговор в условията на евентуалност възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.