Решение № 377 от 05.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Пазарджик, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500519 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Панагюрски районен съд №2 от 02.01.2024г. постановено по гр.д.№20215230100809 по описа на същия съд за 2021г. Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан, предявеният от «Е. Б.»ООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. «Б.», бул.»Б." №***, ет.*, ап.*, представлявано от управителя Е. С. К., със съдебен адрес: град С., ул. «Д. П. В." №**, партер- чрез адвокат Д. Г. П. от САК, срещу О. С., с ЕИК- *********, със седалище: град С., пл. «Д." №*, представлявана от Кмета Г. П., установителен иск за заплащане на сума в размер на 19 389,87 лв.

(деветнадесет хиляди триста осемдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща сбор от главница в размер на 19 161,00 лв.

(деветнадесет хиляди сто шестдесет и един лева), ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 228,87 лв. (двеста двадесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки), дължима за периода от 07.06.2021 г. - датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение до 19.07.2021 г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявление по реда на чл. 410 от ГПК-20.07.2021 г., до окончателно изплащане 1 на взеМ.ето, представляващо неплатен месечен наем за специален автомобил марка «М.» модел ТГА, с ДР № ** **** **.

Със същото решение е осъден «Е. Б.»ООД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. «Б.», бул.»Б." №***, ет.*, ап.*, представлявано от управителя Е. С. К., със съдебен адрес: град С., ул. «Д. П.

В." №**, партер- чрез адвокат Д. Г. П. от САК, да заплатят на О. С., с ЕИК*********, със седалище: град С., пл. «Д." №*, представлявана от Кмета Г. П., сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 1110лв - за адвокатско възнаграждение.

Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция „Е. Б.“ ЕООД ЕИК-*********, чрез адв.Д. П. от САК с доводи за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност, нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост. Не се споделят като правилни мотивите на съда, въз основа на които е прието, че претенцията на ищеца е неоснователна. Твърди се, че съгласно безспорно установената фактическа обстановка процесната движима вещ -товарен автомобил марка М., модел ТГА“, с рег.№ ** **** ** , с посочен цвят, идентификационен номер, е бил предаден на ответната О. с приемопредавателен протокол от 22.02. 2021г. и е ползван за сметопочистване и сметосъбиране от О.та в продължение на 3месеца; че вещта е получена и предадена от И. П.-шофьор в О.та, респективно общинското предприятие; че ищцовото дружество е лизингополучател по договор за финансов лизинг на МПС, по който лизингополучателят е ползвател на процесния автомобил с права да преотстъпва ползването му на трети лица, съгласно писмено съгласие, обективирано в анекс; че от ищеца са издадени и осчетоводени 4бр. фактури с платен ДДС върху наемната цена, в размер на 6000лв; че е изпратена и получена покана за доброволно изпълнение на задълженията с предявени 4 бр. фактури към О.та; че е сключен устен договор за наем между ищеца и ответната О. с предмет отдаване под наем на процесния камион за 3месеца, за периода 22.02.2021г. до 31.05.2021г. с месечна наемна цена от 5000лв без ДДС, считано от м.02.2021г. и че автомобила е бил в държане на наемателя за период от 3 месеца и 6 дни; че тази фактическа обстановка по предаването, приеМ.ето и ползването на камиона за сметосъбиране не е спорна между страните. Като неправилен се определя извода на съда, че неосчетоводяването на фактурите от един от контрагентите, поради недобросъвестно поведение е индиция, че не са налице договорни отношения, при изцяло кредитирани от съда като съответстващи на останалите събрани доказателства показанията на св.П., установяващи сключен договор за наем и условията му. Анализират се подробно събраните по делото доказателства и установеното чрез тях, че ищецът е лизингополучател и ползвател на процесния камион по договор за финансов лизинг /ДФЛ/, сключен с Е. Д. Ф.

ЕАД №193 от 18.02.2021г., с право да преотстъпва ползването на вещта на трети лица, съгласно анекс към ДФЛ от 21.02.2021г.; че страните по делото са се намирали в договорни отношения през исковия период по сключен устен 2 договор за наем на движима вещ; че са издадени фактури надлежно осчетоводени от ищеца, установени и със заключение по назначена по делото Съдебно-счетоводна експертиза ,както и от справки и регистри от счетоводството на дружеството за редовното му водене, предаването на автомобила с ППП от дружеството на О.та и обратното му връщане; отправена покана от дружеството за плащане на задължението по наемен договор от страна на О.та, получена надлежно от последната чрез главния си специалист Деловодство, издадените разрешителни от О.та за предаване на отпадъци, сред които няма такива за другия ползван товарен автомобил.

Акцентира се на недобросъвестно поведение на О.та по изпълнението на договора за наем, отричайки всички твърдения на ищеца по договорните отношения.

Счита, че съдът при постановяването на акта си не е изложил мотиви относими към събраните и приобщените по делото доказателства, защо кредитира едни, а не кредитира други доказателства, същите не били обсъдени в тяхната взаимна връзка и съобразно действителната им доказателствена стойност за спора, мотивите на съда са квалифицирани като бланкетни и несъобразени с фактическата обстановка по делото. Заключава, че съдебният акт е постановен при липса на мотиви, без извършена самостоятелна и обективна преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда-визират се нарушения на чл.235 ал.2 и ал.4 и на чл.236 ал.2 от ГПК.

Твърди още, че съдът е допуснал нарушения и на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК изразяващи се в това, че в тежест на ищеца не е разпределено доказването на факта за осчетоводяването на фактурите от О. С., доколкото ищецът носи отговорност само за собствените си действия по договора за наем, но не и за недобросъвестно поведение на ответника; че съдът дал указания на ответника да установи, че са ползвали на законно правно основание или не са ползвали процесния автомобил и при доказано ползване на автомобила от ответника, но поради непредставени от О.та доказателства на законното основание за ползване, съдът отхвърлил иска. Допълва,че няма доказателства за несъществуването на договора, а са налични факти в обратна посока.

Като процесуално нарушение на съда се сочи недопускането и неразглеждането на иск по чл.59 от ЗЗД и съдебно-счетоводна експертиза.

Цитира се и нарушение на чл.214 от ГПК относно оставено без уважение искането на ищеца за приеМ.е за разглеждане на иска по чл.59 от ЗЗД като недопустим, и като ненадлежно предявен. Счита, че поради немотивираността на определението си в тази му част е нарушено равенството на страните, допуснати процесуални нарушения водещи до незаконосъобразност на решението.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания като не е посочено основанието на което се депозират за първи път пред въззивната 3 инстанция-за назначаване на съдебно-оценителна експертиза за размера на средния пазарен наем на вещ от същия тип и вид за периода при съобразяване на характеристиките на процесния специален автомобил, както и какъв е размера на законната лихва на месец, изчислена за всеки календарен месец от 07.06.2021г. до 19.07.2021г., като искането е направено във връзка с оставено без уважение от районния съд разглеждането на предявен иск по чл.59 от ЗЗД.

Моли да се отмени решението и делото се върне за ново разглеждане и събиране на доказателства по претенцията по чл.59 от ЗЗД при отхвърляне на главния иск, като иск за неоснователно обогатяване за сумата от 19161лв главница и законна лихва от предявяването му 27.10.2021г. При условията на евентуалност се поддържа искане да се отмени обжалваното решение и се уважи заявената искова претенция.Искането е оставено без уважение от въззивната инстанция като неотносимо към предмета на спора.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпи писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна О. С. чрез адв.П. Х., с вх.№2114 от 30.04.2023г., с доводи за неоснователност на жалбата по същество. Като неоснователни се определят твърденията относно събраните гласни доказателства и установеното чрез тях и че в същност ищецът не е доказал претенцията си за устно сключен договор за наем, липсва писмен документ за подписан от страните договор за наем, като в тази връзка се анализират свидетелските показани на св.П., за който се твърди, че не е служител нито баща му на ищцовото дружество, противоречията в показанията на този свидетел , начина на проведения телефонен разговор на който той е присъствал. Счита, че правилно съдът е квалифицирал свидетелските показания като недопустими и негодни да установят сключването на устен договор за наем. По ППП се поддържа, че съдът ги е оценил в достатъчна степен и в случая е неприложима нормата на чл.301 от ТЗ за твърдения от ищеца договор за наем с предполагаемата страна О. С., доколкото в тези отношения О. С. действа не като търговец, а като публично правен субект и действа на равнопоставени начала с контрагента си, като остава ЮЛ по смисъла на чл.14 от ЗМСМА поради което счита за неприложимо спрямо нея правилото на чл.301 от ТЗ. Допълва се, че още в отговора на ИМ ответната О. чрез кмета изрично е заявила, че действия на неоторизирани лица са негодни да породят правни последици за представляваната от него О. и се е позовал на системата на двоен подпис по чл.13 ал.3 т.1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/, неразрешаваща поеМ.ето на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл.2, каквато е О. С. и на лицето, отговорно за счетоводните записвания, което според ответника изключва приложението на чл.301 от ТЗ по отношение на бюджетна организация. По отношение на издадените фактури едностранно осчетоводени от издателя им ищец, доколкото се касае за едностранни изявления на страна, които не биха могли да създадат задължения за никой друг , освен техния издател, поради което ответникът счита, че правилно не са взети в предвид от 4 съда. По отношение на искането на ищеца за приеМ.е за съвместно разглеждане при условията на евентуалност на иск по чл.59 от ЗЗД срещу О.

С., оставено от съда без уважение като недопустимо по причина, че се касае за предявяване на нов иск във вече висящо гражданско производство, се коментира проведеното заповедно производство и издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като исковото производство се развива по чл.422 от ГПК и в него е недопустимо съединяване на осъдителен иск на основание, различно от предявеното такова по чл.410 от ГПК и че в тази връзка исковият съд не е допуснал процесуално нарушение, поради приключила размЯ. на книжата по чл.131 от ГПК по иска по чл.422 от ГПК и че искането е направено ненадлежно. Оспорват се направените доказателствени искания относими към непредявен и неприет за разглеждане по съответния ред от исковия съд осъдителен иск по чл.59 от ЗЗД, като недопустим, като се поддържа, че доказателствата са насочени към доказване на неприета за разглеждане претенция. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на „Е.