Решение № 38 от 04.07.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. К., 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20231850200105 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на М. Д. М., ЕГН ********** от гр. Д., против Електронен фиш серия К № 5178912, съставен в ОД на МВР С., с който на основание чл.

182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева.

Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като твърди, че липсва пълно , ясно иконкретно посочване на мястото на извършване на нарушението, че посочено е объркващо, че не е приспаднат толеранс в размер на допустимата грешка на техническото средство,, че не може да установи какво е техническото средство и не знае нищо за място и посока на контрол, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак и дали техническото средство е било мобилно – поставено в автомобил.

Твърди, че възможността за издаване на ЕФ е само в случаите на стационарно монтирано техническо средство и предварително обозначаване на мястото. Позовава се на ТР № 1/2014 г. на ВАС.

Твърди, че липсва снимков материал, поради което не може да се защити.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не претендира разноски.

АНО – ОД на МВР С. не изпраща представител. Със съпроводителното писмо са изложени съображения за законосъобразност на обжалвания ЕФ. Прави се възражение за прекомерност на насрещно искане за разноски. Допълнително писмено становище е представено в хода на производството, подадено чрез упълномощен представител, в което не са изложени конкретни аргументи. Прави се искане за присъждане на разноски в 1 минимален размер според Наредба № 1/09.07.2004 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посочения ЕФ, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. ЕФ е връчен на жалбоподателя на 03.09.2022 г. /според извадка от АИС АНД/, докато жалбата е заведена в регистратура на СДВР на 09.09.2022 г., тоест в цитирани срок.

Неправилно както жалбата, така и твърденията в нея се отнасят до СДВР, след като се обжалва ЕВ издаден от ОД на МВР С., поради което първоначално образуваното производство пред Софийски районен съд е прекратено и изпратено на настоящия съд според правилата за подсъдността по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.

По същество е неоснователна.

Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая модел ARH CAM S1 № 11743с1, на 16.08.2021 г. в 12.57 часа, в гр. К., ул. „Л.“ 1В /***/ с посока от гр. М. към гр. С., при ограничение на скоростта от 50 км.ч. /населено място, сигнализирано с ПЗ Д11/ е заснет автомобил марка/модел „БМВ Х3 2.0 Д“ с рег. № КН 0633 ВТ докато същият се е движил със скорост от 94 км.ч.

Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното МПС /налице е справка за регистрацията на конкретното МПС/, е наложено административно наказание „глоба в размер на 600 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 44 км.ч..

Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се до заснемането - посока, трафик и режим. По несъмнен начин посоченото веществено доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила, собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената посока със скорост, надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени тези данни в обжалвания ЕФ.

Няма основание за съмнение и в установените конкретните стойности на скоростта, с която се движило МПС-то, собственост на жалбоподателя на посочената дата и час, след като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената АТСС, която е одобрен тип техническо средство/система, преминало необходимия 2 последващ контрол, обстоятелства. съгласно представените удостоверение и протокол за тези

Няма съмнение и че са приспаднати 3 км.ч. от отчетената скорост на конкретното МПС, представляващи допустима грешка на при измерване на скорости до 100 км.ч., съгласно протокола за последваща проверка на АТСС, след като в цитираното веществено доказателства е отразено, че автомобилът, собственост на жалбоподателя се е движил в района на заснемането със скорост от 97 км.ч., докато санкционирането е за превишение от 44 км.ч., тоест е направено цитираното приспадане, в каквато насока са неоснователни възраженията в жалбата.

Всички параметри за конкретното движение, дата, място, ограничение, скорост и конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, от който се установява, конкретното място от републиканската пътна мрежа, където е заснето нарушението.

Неоснователни са възраженията относно изисквания за обозначаване на местата в интернет, поставяне на знак за осъществяван видеоконтрол, след като заснемането е през м.август 2021 г., докато още през 2015 и 2017 г. са отменени разпоредбите на ЗДвП, изискващи обозначаване на участъка, където се осъществява видеоконтрол, а така също цитираното ТР № 1/2014 г. е неотносимо, именно поради промяна в разпоредбите на ЗДвП, отнасящи се до използването на АТСС.

Неоснователно е възражението за неясно и объркващо означаване на мястото на заснемането.

В ЕФ е посочено мястото както с административен адрес, а така също е посочен и търговец, намиращ се в района, а освен това без съмнение се установи, че мястото е на територията на населеното място, съгласно изисканата справка от Община К., видно от която за цялото населено място е налице ограничение от 50 км.ч., както и че са налице поставени пътни знаци Д 11 и Д 12, обозначаващи начало и край на населеното място.

Няма неяснота и объркване при означаване на мястото с изричното му идентифициране по цитирания начин.

При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за одобрен тип, заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно с образец, вещественото доказателство - снимка, протокол за използване на АТСС и справка регистрация на МПС съдът намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде потвърден обжалвания ЕФ.

Правилно и законосъобразно ЕФ е съставен срещу жалбоподателя, след като е вписан собственик на конкретното ПС - автомобил марка/модел „БМВ Х3 2.0 Д“ с рег. № КН 0633 3

ВТ, заснето при движение на 16.08.2021 г., в 12.57 часа в гр. К. ул. „Л.“ 1В, с посока на движение от гр. М. към гр. С., със скорост превишаваща с 44 км.ч., максимално разрешената от 50 км.ч. за движение в населено място, като посочените обстоятелства са установени по несъмнен начин и осъществяват състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движение да превишава стойността от 50 км.ч. при движение в населено място.

Законосъобразно е определено и конкретното административно наказание, след като разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва с глоба 600 лв. за превишаване от 31 до 40 км.ч.

Предвид изхода от делото е основателно искането на АНО за присъждане на разноски, които следва да бъда определени в минималния размер по чл. 27а от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно 80 лева.

Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5178912, съставен в ОД на МВР С., с който на М. Д. М., ЕГН ********** от гр. Д., на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР С. сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва от пред Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя на въззиваемата страна.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4