Решение № 1054 от 30.05.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

1054 / 30.5.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – гр. ВАРНА – трети наказателен състав в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Ерна Якова- Павлова при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 33 / 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “ЕВРОПА-ТРАНС 2001“ ЕООД със седалище ***, представлявано от Ев.

Д.Ив. против НП № 315/2018 г. издадено от Началник на Митница-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл.238а от Закона за митниците.

В жалбата бланкетно се излагат доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваното НП, за квалифициране на случая като маловажен, и е формулирано искане за отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, но в писмена молба, неговият пълномощник поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Представителят на органа издал НП оспорва жалбата и моли за потвърждаване на Наказателното постановление.

Жалбата като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На

02.08.2018 г. представител на „Балев корпорейшън“ ЕООД подал в Митница Варна, декларация за временно складиране на стока - ароматни субстнации (есенции) по транзитна декларация № 18СН00000212703646/27.07.2018 г. със срок на представяне на стоките, посочен в клетка D – 28.07.2018 г. Декларацията за временно складиране била регистрирана с № BG002000/2668/02.08.2018 г., а към нея били приложени търговски фактури, фактура за транспорт, товарителница и горепосочената транзитна декларация.

След проверка на посочените документи, вкл. и в инф. система на митниците и след получени писмени обяснения от водача на транспортното средство за забавяне на последното в Румъния1 свид. Я.Г.,*** приел, че превозвачът “ЕВРОПА-ТРАНС 2001“ ЕООД, е нарушил задължението си по чл.238а от ЗМитниците вр. чл.233(3) от Регламент ЕС 952/2013 г. за представяне на стоките на получаващото митническо учреждение в посочения срок и съставил срещу него акт за установяване на митническо нарушение № 186/23.08.2018 г. Същият бил връчен на лице, упълномощено от законния представител на дружеството. Срещу АУАН било депозирано писмено възражение.

Въз основа на този акт административно наказващият орган издал процесното НП, в което от фактическа страна приел обективираното в АУАН, квалифицирал митническото нарушение по чл.238а от Закона за митниците и наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 300 лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, гласни и писмени доказателствени средства в съдебно заседание, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът формулира правно убеждение в следния смесъл:

По приложението на процесуалния закон:

При издаване на АУАН и НП са спазени формалните изисквания на ЗАНН. И двата са издадени от оправомощени за това лица съгл. чл.230 и 231 от ЗМитниците и Заповед №ЗАМ - 556/32-127893/11.05.2017г. на Директора на Агенция “Митници”. АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита.

Жалбоподателят е депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което АНО е разгледал по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Издаването на НП означава, че административно наказващият орган е счел, че е налице нарушение, извършено от конкретното лице , а основателността или неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество.

Описанието на нарушението и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Правото на защита на жалбоподателя е реализирано в цялост с депозиране на настоящата жалба. Поради това съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По приложението на материалния закон.:

По делото няма спор, че жалбоподателят има качеството на превозвач, транспортирал стоката, вписана в транзитна декларация

№ 18СН00000212703646/27.07.2018 г.

Видно от отбелязването в клетка „D“ на същата, срокът за представяне на стоките в получаващото митническо учреждение е 28.07.2018 г. Декларацията за временно складиране на стоката е депозирана в Митница-Варна на 02.08.2019 г. , т.е. след определения срок .

Съгласно чл. 233 (3) от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9/.10.2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза превозвач или получател на стоки, който приема стоки и знае, че те се придвижват под режим съюзен транзит, също така е отговорен за представянето на стоките в непроменено състояние на получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране.

Поради това съдът счита, че от формална страна е осъществен състав на нарушение на нормативен акт, приложим по отношение на стока, придвижвана под режим на съюзен транзит от въззивното дружество като превозвач. Жалбоподателят не е представил пред компетентното митническо учреждение транзитна декларация за стоките, които е превозил в срока определен в същата – 28.07.2018 г, а това е направено няколко дни по-късно. По този начин е нарушено изискванието на чл.

233(3) Регламент (ЕС) 952/2013 и е осъществен състава на неизпълнение на задължение към държавата по чл.

238а от Закона за митниците. Посочената разпоредба предвижда наказание за лице, което не изпълни установените в нормативните актове или определените от митническите органи срокове. В случая процесното задължение е установено с Регламент (ЕС) № 952/13, а РБългария като пълноправен член на ЕС следва да прилага директно правото на Съюза.

При това положение съдът приема, че неизпълнението на процесното задължение, произтичащо от посочения

Регламент, подлежи на санкциониране по реда на чл.

238а от Закона за митниците. С оглед на това, че съгласно чл.238а ал.1 от