Решение № 233 от 29.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Бургас, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Ж. Попова

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Лена Р. Димитрова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222100600362 по описа за 2022 година С присъда № 260000 от 1.03.2022 г., постановена по НОХД № 925/2019 г., Несебърският районен съд признал В. В. Д., гражданин на *** за невиновен в това, че на 27.03.2019 г. умишлено е изпратил чрез електронната си поща (***) писмо до електронната поща на Т. Д., препратено от нея на Л.

Г. (***), с което публично приписал престъпление на В. Н. Л., ЕГН **********, което знаел, че В. Л. не е извършил, разгласил позорни обстоятелства за него и написал нещо унизително за честта и достойнството на В. Л., чрез изразите: „Л. лъже хората и ги въвлича в съдебни спорове, резултат от които е още неизвестен“; „Да бъде провокиран когото и да било към подобни искове – е мошеничество. Още повече, че Л. сам не участва в нито един иск, а подстрекава други.“; „Л. е престъпник и полицията в Н. вече знае това. Представил съм им съответните документи от ***“ и „Става така, че всеки ищец по тези два иска (а може би В. е подготвил и повече за сметка на парите на етажната собственост) може да се окаже, че съучаства в мошенически действия, солидарно с В. Л. и Т., тъй като това деяние, насочено срещу мен, е клевета“, поради което и на основание чл. 304 от НПК го 1 оправдал по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147 и чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

С присъдата районният съд отхвърлил предявения от В. Н. Л. срещу В.

В. Д. граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на сумата от 5000 лева - обезщетение за причинени морални вреди от нанесени обида и клевета, отразени в писмо, изпратено на 18.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на частната тъжба по делото.

Накрая районният съд осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК В. Н. Л. да заплати на В. В. Д. сумата от 190 лева, представляваща осъществените разноски по делото - платено възнаграждание за един адвокат.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от частния тъжител В. Н. Л.. В жалба се твърди, че присъда е неправилна и незаконосъобразна. Изложени са подробни съображения, че приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка не съответства на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и че по делото се доказало по несъмнен начин, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, за които са му били повдигнати обвинения с тъжбата. С оглед на тези съображения се моли въззивният съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови присъда, с която да признае подсъдимия В. Д. за виновен и да го осъди по повдигнатите обвинения, да уважи в пълен размер предявената гражданска претенция, както и да осъди подсъдимия да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски.

В съдебно заседание на въззивната инстанция повереникът поддържа жалбата. Заявява, че подсъдимият е лице с висше юридическо образование, поради което трябва да знае, че „престъпник“ е лице, по отношение на което има влязла в сила осъдителна присъда. Посочва, че подсъдимият е имал поробна информация за прекратено наказателно производство по отношение на тъжителя в *** и затова, изричайки думата „престъпник“, той е бил наясно, че всъщност В. Л. никога не е бил осъждан. Твърди, че е налице субективният елемент на престъплението и пледира за отмяна на първоинстанционната присъда, постановяване на осъдителна присъда и уважаване на гражданската претенция.

2

Частният тъжител В. Л. поддържа направените от повереника искания по изложените от него съображенния.

Защитникът моли присъдата на първия съд да бъде изцяло потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована.

Подсъдимият Д. заявява, че е невинен и че не е упълномощавал свидетелката Д. да изпраща електронното му писмо до нея на други лица.

Моли да бъде оправдан.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, прие следното:

Районният съд е събрал доказателствата, необходими за изясняване на делото от фактическа страна.

Установено е, че на 27.03.2019 г. чрез системата ***, в 14:44 часа подсъдимият Д. изпратил електронно писмо до свидетелката Т. Д.. В него се съдържали следните изрази, които според частния тъжител съставляват обида и клевета: „Л. лъже хората и ги въвлича в съдебни спорове, резултат от които е още неизвестен“; „Да бъде провокиран когото и да било към подобни искове – е мошеничество. Още повече, че Л. сам не участва в нито един иск, а подстрекава други.“; „Л. е престъпник и полицията в *** вече знае това.

Представил съм им съответните документи от ***“ и „Става така, че всеки ищец по тези два иска (а може би В. е подготвил и повече за сметка на парите на етажната собственост) може да се окаже, че съучаства в мошенически действия, солидарно с В. Л. и Т., тъй като това деяние, насочено срещу мен, е клевета“.

Впоследствие свидетелката Д. препратила електронното писмо на свидетелката Г., която от своя страна го изпратила на съпругата на В. Л.. По този начин съдържанието на писмото станало достояние на частния тъжител.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първия съд, че с деянието си подсъдимият Д. не е осъществил нито състава на престъплението обида, нито състава на престъплението клевета.

Обидата представлява действие или изказване, което е унизително за честта или достойнството на другиго, като е необходимо то да е извършено в присъствието на лицето. От съществено значение е дали думите са насочени към личността на обидения или към негови действия или постъпки. Думите, 3 отнасящи се към действията на засегнатото лице не могат да се възприемат като обида. В случая с написаното от подсъдимия се демонстрира неговото субективно отношение към определени обстоятелства, а не към личността на частния тъжител. Единственият използван израз „Л. е престъпник“ се отнася до тъжителя. Определянето на едно лице като „престъпник“ несъмнено е унизително за честта и достойнството му. То не съдържа елементи на клевета, защото не сочи на конкретно определени факти, които позорят лицето. Този израз би могъл да бъде предмет на обида, а за нея няма никакво значение дали обидните думи отговарят на действителността. Въпреки това деянието е несъставомерно по чл. 146, ал. 1 НК, най-малкото защото не е налице умисъл за извършване на обида. Това се извежда от обстоятелството, че подсъдимият не я е насочил пряко към тъжителя. Д. е изпратил имейла на свид. Т. Д., като видно от съдържанието му, подсъдимият нито е искал, нито е предполагал, че това електронно писмо ще стане достояние на В. Л..

Клеветата е налице, когато някой разгласи неистинско позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, което не е било извършено. За разлика от обидните твърдения, предмет на престъплението клевета следва да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които съдържат информация за точно определено обстоятелство. Това обстоятелство трябва да е позорно от гледна точка на общоприетите морални норми и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото.

В имейла до свид. Д. подсъдимият Д. е изразил своята лична оценка за действия на частния тъжител (че той лъже хората и ги въвлича в съдебни спорове, резултатът от които е още неизвестен; че да бъде провокиран който и да е към подобни искове е мошеничество; че всеки ищец по тези два иска може да се окаже, че е съучастник в мошенически действия солидарно с В. Л. и Т. Л., тъй като деянието, насочено срещу подсъдимия е клевета). В случая не се излагат конкретни факти, а оценъчни съждения, чиято истинност обаче не подлежи на доказване. Преценката за истинност зависи единствено от съзнанието на подсъдимия. Тя е резултат на мисловни процеси и анализ на факти, който подсъдимият лично е възприел в хода на продължителния му конфликт с частния тъжител.

С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав прие, че районният съд правилно е признал подсъдимия Д. за невинен и по двете 4 обвинения, които са му били повдигнати с тъжбата.

Гражданският иск също правилно е бил отхвърлен от районния съд поради липсата на извършено противоправно деяние и виновно поведение спрямо тъжителя.

Мотивиран от горното и като не намери основание за отмяна на обжалваната присъда, въззивният съд прие, че същата следва да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.

Предвид на обстоятелството, че съдът потвърди постановената от районния съд оправдателна присъда спрямо В. Д., то на основание чл. 190, ал.

1 НПК частният тъжител В. Л. следва да заплати на В. Д. направените от него разноски във въззивното производство в размер на 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 338 НПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260000 от 1.03.2022 г., постановена по НОХД № 925/2019 г. по описа на Несебърския районен съд.

ОСЪЖДА В. Н. Л., гражданин на *** да заплати на В. В. Д., гражданин на *** сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща направени от Д. разноски във въззивното производство за адвокатски хонорар.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5