Решение № 289 от 13.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000501274 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по въззивна жалба с вх.№ 5681/17.01.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищцата В. В. Ж. от град София чрез пълномощниците й – адвокат Н. Д. и адвокат П. Д. - срещу решение № 6438 от 14.12.2023 г. на СГС I – 10 състав по гр.д.№ 3546/2023 г. в частта, с която е отхвърлен искът й по член 557,ал.1,т.1 от КЗ за вземане от обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от участието й като пешеходец в пътнотранспортно произшествие на 8.11.2022 г.

, за горницата над 60 000 лева до 100 000 лева.

В жалбата по оплаквания за допуснато нарушение на член 52 от ЗЗД, несъобразяване в достатъчна степен на правнорелевантни обстоятелства като характера и тежестта на уврежданията, в т.ч. психологичното състояние на ищцата, интензитета и продължителността на болките и страданията и необсъждане на прогнозата за подобряване на уврежданията и последиците от тях, както и икономическата конюнктура ( с нарастващ ръст на инфлацията от 1

2020 г. до 2024 г. ) и установените застрахователни лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към по – късния момент, към който се определя дължимото обезщетение, претендирано като пълно - за всички вреди (в т.ч. бъдещите).

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна – Гаранционен фонд отговаря чрез пълномощника – юрисконсулт Й. Ш., че въззивната жалба е неоснователна по съображения, че не са допуснати твърдените в нея нарушения на материалния закон и обжалваното решение е обосновано.

По реда на това производство се разглежда и частна жалба с вх.№ 33231/21.03.2024 г. срещу решение № 1085 от 26.02.2024 г. на същия съдебен състав в частта с характер на определение , с което е отказано изменение на решението относно присъденото на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение чрез увеличаването му до размера от 5 982,68 лева .

Срещу частната жалба отговор не е подаден .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора, изразените от страните чрез представителите им в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, неправилно в една част и правилно в останалата част.

СГС е сезиран от В. В. Ж. с искова молба с вх.№ 27985/23.03.2023 г. и нейното допълнение с молба с вх.№ 75977/16.08.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) , с които предявява искове по член 557, ал.1,т.1 от КЗ и член 497,ал.1 от КЗ за осъждане на Гаранционния фонд да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени и бъдещи, в размер от 100 000 лева ( от цяла претенция в размер от 150 000 лева ) , ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. по твърдения, че на 8.11.2022 г. при движение като пешеходец на пешеходна пътека в град София, на кръстовището на бул.„ Инж.Иван Иванов“ и ул. „Цар Симеон“ е била блъсната от неидентифицирано моторно превозно средство при неправомерно извършена маневра на заден ход; получила закрито счупване на бедрена шийка на ляв крак; по време на болничен престой от 8.11.2022 г. – 14.11.2022 г. претърпяла на 10.11.2022 г. операция – ендопротезиране и по повод усложнение от нея - на 5.06.2023 г. втора операция за смяна на изкуствената става с друга и на 7.06.2023 г. трета операция – фасциотомия; уврежданията са получени в напреднала възраст- 81 2 години, след проведено през 2015 г. – 2016 г. оперативно лечение и проведени курсове за химио и лъчетерапия поради онкологично заболяване; съпроводени били със силни болки, невъзможност да излиза от дома си ( разположен на седми етаж в жилищен блок без асансьор ) в продължение на над 4 месеца , както и да полага за себе си си и за болния и неподвижен съпруг грижи, каквито е полагала до инцидента ; не могла да спи, изпитвала притеснения от падналата върху децата й тежест по обслужването; на 12.12.2022 г. заявила пред Фонда претенция , но той отказал изплащане на обезщетение .

Ответникът оспорил иска по размер, правоизключващи и правонамаляващи възражения. противопоставил

Влязло в сила като необжалвано е решението в частта на уважения иск за обезщетение за неимуществени вреди до размера от 60 000 лева ( както и в частта на уважения иск за имуществени вреди в размера от 2 326,88 лева). Със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите отговорността на Фонда за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по член 557,ал.1,т.1 от КЗ факти : деликтното поведение на водача на неустановеното моторно превозно средство като причина за възникналото на 8.11.2022 г. ПТП и полученото от ищцата като пешеходка увреждане – субкапитална фрактура на шийката на лявата бедрена кост; възникване в полза на пострадалата ищца на вземането в размера от 60 000 лева . С оглед оплакването във въззивната жалба на ищцата и заявените от ответника доводи в отговора на същата пренесена пред въззивната инстанция е частта от предмета на делото относно дължимостта на обезщетението за неимуществени вреди за горницата над присъдените 60 000 лева до претендираните с частичния иск 100 000 лева.

При определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди от травматични увреждания при ПТП по иск на пострадалото лице срещу Гаранционния фонд по член 557,ал.1,т.1 от КЗ е приложима разпоредбата на член 52 от ЗЗД . Обстоятелството, че отговорността за изплащането на обезщетението се носи от Фонда, не изключва нейното приложение и дължимата от съда преценка на обществено – икономическите условия в страната към датата на увреждането, израз на които са нормативно определените лимити на отговорността на застрахователите, наред с всички други конкретни факти като характера и степента на увреждането, обстоятелствата, при които то е получено, вредоносните последици, тяхната 3 продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, медицинската прогноза и други .

СГС е отчел настъпилите след предявяването на иска обстоятелства, установени с приетата медицинска документация и заключението по съдебно – медицинската експертиза от 16.10.2023 г. По време на болничния престой от 8.11.2022 г. до 14.11.2022 г. на 10.11.2022 г. ищцата е оперирана за фрактурата на шийката на лявата бедрена кост под обща анестезия, като е поставена еднополюсна ендопротеза на MOORE; приложена е антикоагулантна и обезболяваща терапия. Но след 6 месеца получила усложнение – протрузия, което наложило нов болничен престой от 30.05.2023 г. и 7.06.2023 г. и втора операция на дата 5.06.2023 г. - за подмяна на еднополюсната протеза с двуполюсна ендопротеза с двойна мобилна глава. Поради настъпил инфекциозен процес ищцата е провела трети път болнично лечение от 7.06.2023 г. до 12.06.2023 г. и била оперирана отново – за отстраняване на инфекциозното огнище . Общият оздравителен процес е продължил 9 месеца, по – дълго от обичайното, заради посочените усложнения, съпроводен бил с болки, най – интензивни през първите 30 дни след инцидента, когато ищцата била на строг постелен режим и в периодите от около 2 -3 седмици след последващите две операции . Към датата на освидетелстването от вещото лице - 14.10.2023 г. ищцата се движи без помощни средства , има накуцваща походка на ляво и е с хипотрофирала мускулатура на левия крак ; не може да кляка ; изкачва стълби трудно; флексията на ставата е ограничена до 10 градуса , а абдукцията й – до 25 градуса ; има пожизнен оперативен белег с дължина от 22 см. В съответствие с експертното заключение са свидетелствата на А. - М. Ж. ( син ) за протичането на лечебния процес и интензитета и продължителността на болките. В продължение на месеци след първата операция, посочил свидетелят, ищцата била зависима от близките при извършването на елементарни битови дейности, взимала болкоуспокояващи, за да може да спи, нарушил се сънят й ; продължава да има затруднения при излизането от дома си, защото живее на осми етаж и в сградата няма асансьор.

СГС е съобразил обуславящите вредите обстоятелства, част от които, както се посочи по – горе, съставляват намиращи се във връзка с ПТП усложнения от извършеното на 10.11.2022 г. ендопротезиране, проявени след предявяване на иска : естеството на увреждането - средна телесна повреда ;

4 естеството на лечението - три операции – две костни и една фасциотомия, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и на възстановителния период ; невъзстановените функции на ставата при флексия и абдукция; накуцващата походка и възникналите нарушения в съня. Но не е отдал нужното значение на обстоятелствата, че увреждането е получено в напреднала възраст – на 81 години; ищцата продължава да търпи неудобства заради затрудненото придвижване без асансьор до жилището си на осми етаж;има негативни емоционални изживявания , свързани с промяната в начина й на живот – преди инцидента е била активна и самостоятелна за достигнатата възраст, в състояние да полага грижи за домакинството и трудноподвижния си съпруг,а след инцидента извършва дейностите „ много трудно“ - свидетелства на сина Ж. и възстановителният период е продължил дълго. Не е отдал нужното значение на икономическите условия в страната към момента на определяне на обезщетението (явно след проявлението на всички вреди и след датата на последната операция на 7.06.2023 г. ), характеризиращи се с нарастващ ръст на инфлацията, като според официалните данни на НСИ инфлацията към месец юни 2023 г. е спрямо месец ноември 2022 г. 3,3 %. Определеното обезщетение от 60 000 лева не репарира в цялост претърпените от ищцата физически болки, неудобства и негативни емоционални изживявания. Въззивният съд намира, че справедливото обезщетение възлиза на 80 000 лева . Това налага частична отмяна в отхвърлителната част с присъждане на още 20 000 лева и потвърждаване на отхвърлителната част за горницата над 80 000 лева до 100 000 лева .

По частната жалба – присъденото на пълномощника на ищцата – адвокат П. Д. - адвокатско възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА в размер от 5 325,37 лева е на база материалния интерес 102 326,88 лева (като сбор от цената на двата иска за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди) , определен правилно при приложение на член 7,ал.2 от НМРАВ; минималния размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съобразно член 7,ал.2,т.5 от НМРАВ, в ред. от Дв,бр. 88/2022 г. и съразмерно на уважената част от исковете . Основание за увеличаването му със сума от 657,31 лева съобразно молбата по член 248 от ГПК няма.

С оглед променения изход от спора същият пълномощник, осъществил 5 защита във въззивното производство безвъзмездно при условията на договор за правна защита от 27.11.2024 г. има право на адвокатско възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА от 962,50 лева , изчислен като половината от съразмерния на уважената част минимален размер по член 7,ал.2,т.4 от Наредбата от 3 850 лева, с оглед ниската фактическа и правна сложност на пренесения пред въззивната инстанция спор , както и на още 1 708, 86 лева за първоинстанционното производство.

На въззиваемата страна – Гаранционен фонд следва да се присъди възнаграждение по член 78,ал.8 от ГПК за защитата от юрисконсулт, определено съобразно съразмерната на интереса (в размер на 20 000 лева ) по неоснователната жалба част от 100 лева – член 25,ал.1 от НЗПрП, равняващо се на 50 лева . За първоинстанционното производство ответникът има право на по – малка част от разноските , а именно 117,27 лева, вместо присъдените 312 лева и дължи на основание член 78,ал.6 от ГПК държавна такса за въззивното производство в размер на 400 лева .

Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6438 от 14.12.2023 г. на СГС I – 10 състав по гр.д.№ 3546/2023 г. в частта на отхвърления иск за обезщетение за неимуществени вреди по член 557,ал.1,т.1 от КЗ на В. В. Ж. срещу Гаранционен фонд за горницата над 60 000 лева до 80 000 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :