Решение № 14015 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14015 гр. С, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110140500 по описа за 2025 година

Производство е образувано по искова молба от „Юрком 2000“ ООД, ЕИК 130423154, със седалище и адрес на управление в гр. С, ул. „Н.Г.“ № 1, представлявано от управителя Е.Д.М., чрез адв. С. Б, със съдебен адрес в гр. С, бул. „В“ № *, ет. *, ап. *, против „Фундамент-инвест“ ЕООД, ЕИК 202529246, със седалище и адрес на управление в гр. С, бул. „Г.Д.“, бл.*, вх. *, ет. *, ап. *, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ вр. и чл. 309а ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 8522,88 евро /16 669,30 лева/, представляваща непогасено задължение договор за доставка на стоки, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 15.07.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 629,24 евро /1230,68 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2025 г. до 14.07.2025 г., както и сторените по делото разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че „Юрком 2000“ ООД и „Фундамент-инвест“ ЕООД са били налице трайни търговски отношения за доставка на стоки, във връзка с които са издадени данъчни фактури. Сочи се, че поради извършено частично плащане на цената, страните подписали на 10.12.2024 г. споразумение, по силата на което остатъкът от дълга в размер на 17 769,30 лева ще бъде погасен от „Фундамент-инвест“ ЕООД на две вноски:

7 769,30 лева в срок до 31.12.2024 г. и 10 000 лева в срок до 31.01.2025 г.

1

Поддържа, че съгласно чл. 5 от Споразумението, в случай че длъжникът не погаси в срок някоя от вноските, цялото вземане ва кредитора се счита за незабавно изискуемо и дължимо в деня, следващ падежа на неизплатената вноска. Излага твърдения, че до 31.12.2024 г. ответникът не е извършил плащания, поради което цялото вземане е станало изискуемо на 01.01.2025 г.

На 24.01.2025 г. ответникът е извършил частично плащане в размер на 100 лева, като след изпратена покана за доброволно плащане са постъпили още три плащания в общ размер на 1 100 лева, както следва: на 07.05.2025 г. – 300 лева, на 03.06.2025 г. – 500 лева и на 07.07.2025 г. – 200 лева. Предвид изложеното, поддържа, че сумата в размер на 16 669,30 лева остава непогасена, като претендира и законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2025 г. до 14.07.2025 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва доставянето на посочените в процесните фактури стоки, както и сами фактури. Поддържа, че представените по делото копия са нечетливи, поради което моли да бъде задължен ищеца да представи четливи копия от тях, както и приемо-предавателните протоколи и на съобщението от ЧСИ, с оглед преценка дали действително са подписани от управителя на дружеството.

Оспорва относимостта на процесното споразумение към посочените фактури, доколкото същите не са посочени в него, поради което моли съда да задължи ищеца да уточни претенцията си.

С молба от 16.12.2025 г. ищецът е уведомил съда, че след предявяване на исковата молба ответникът е извършил две плащания – на 25.07.2025 г. в размер на 200,00 лв. и на 30.07.2025 г. в размер на 200,00 лв. От първото плащане сумата от 95,08 лв. е отнесена за окончателно погасяване на задължението по фактура № *******/14.03.2024 г., а остатъкът от 104,92 лв., заедно с последващото плащане от 200,00 лв., са отнесени за частично погасяване на задължението по фактура № *********/25.03.2024 г. След извършените плащания непогасеният остатък по последната фактура възлиза на 16 269,30 лв.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

2

По делото е представена фактура № ******* с дата на издаване и настъпване на данъчното събитие 14.03.2024 г., като същата е издадена от доставчика „ЮРОКОМ 2000“ ООД, с клиент „Фундамент Инвест“ ЕООД, Като предмет на доставката в нея са описани общо 15 артикула, представляващи ВиК и отоплителни материали, на обща стойност от 4 495.08 лева, със срок за плащане до 13.04.2024 г. Към фактурата е представен и приемо-предавателен протокол от същата дата, по отношение на същите стоки, подписан от представител на ответното дружество.

Представена е и фактура № ********* с дата на издаване и настъпване на данъчното събитие 25.03.2024 г., като предметът на доставката обхваща общо 31 артикула строителни стоки. Стойността на стоките формиращи крайна сума за плащане от 16 574.22 лева, като е предвиден падеж до 24.04.2024 г.

Върху документа се съдържа и изрично писмено отбелязване, че доставката е следвало да се извърши в гр. Б от превозвача В.Д.. Към фактурата е представен и приемо-предавателен протокол от същата дата, по отношение на същите стоки, подписан от управителя на ответното дружество.

От съдържанието на приетото по делото извънсъдебно Споразумение от 10.12.2024 г., сключено между „ФУНДАМЕНТ - ИНВЕСТ“ ЕООД, качеството му на длъжник, и „ЮРОКОМ 2000“ ООД, в качеството му на кредитор, се установява, че страните са уредили облигационните си отношения, възникнали във връзка с доставка на стоки. В чл. 1 от споразумението длъжникът изрично признава по основание и по размер задължението си към кредитора в общ размер на 17 769.30 лева, представляващо цена на получени стоки и/или услуги по фактури. Съгласно чл. 2 от документа, страните са постигнали съгласие признатият дълг да бъде изплатен разсрочено на две вноски, както следва: първа вноска в размер на 7 769.30 лева със срок за погасяване през месец декември 2024 г. – до 31.12.2024 г., и втора вноска в размер на 10 000.00 лева със срок до 31.01.2025 г. Съгласно чл. 4 от спогодбата, в случай че длъжникът не изпълни изцяло и в срок която и да е от предвидените вноски, целите непогасени вземания на кредитора се считат за незабавно изискуеми и дължими в деня, следващ падежа на неизпълнената вноска, като за последното на кредитора се признава правото да предприеме действия за принудително събиране на вземането.

От показанията на свидетеля И.Н.И. съдът приема за установено, че 3 същият работи като управител на търговски салон в „Юроком 2000“ ООД и познава ответното дружество като дългогодишен клиент. Свидетелят излага, че при дружеството е установен ред за приемане и изпълнение на поръчките, при който след отправено от клиента запитване се изготвят оферта и проформа, а след потвърждаването им клиентът изпраща заявка. При доставка до обект клиентът посочва лице за контакт и адрес, като получателят подписва приемо-предавателен протокол, в който са описани доставените материали.

Посочва, че фактурите се изпращат по електронен път или се получават на място, като не се подписват, а се подписват единствено приемопредавателните протоколи към тях. Свидетелят сочи още, че страните поддържат търговски отношения повече от пет години и че по процесния обект в гр. Б ответното дружество е заявило и потвърдило поръчката, а заявените стоки са били доставени. Заявява, че не му е известна причината за неплащането на доставките. Посочва също, че и при предходен обект, за който на ответното дружество са били доставяни елементи за отоплителна инсталация, е било налице забавяне на плащанията за период над една година, след което плащанията са били преустановени.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и изготвено въз основа на счетоводните документи на страните, се установява, че процесните фактури са осчетоводени както в счетоводството на ищеца, така и в счетоводството на ответника и са включени в дневника за покупки на ответното дружество.

Експертизата констатира, че след извършените плащания непогасеното задължение по фактура № *********/25.03.2024 г., съгласно счетоводството на ищеца, възлиза на 16 269,30 лв., а съгласно счетоводството на ответника – на 16 557,20 лв. Разликата в размер на 287,93 лв. се дължи на различното отразяване на погасяване на задължение от 2019 г., отчетено от ищеца като плащане по касов път, но фигуриращо като начално салдо в счетоводството на ответника.

При така установеното от фактическа страна по приложението на закона съдът приема следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 327 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

За да бъде успешно проведен искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, 4 ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между страните по валиден договор за доставка на стоки, по силата на който е изпълнил задължението си за доставка на стоката и в тежест на ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане на цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга.

По иска за мораторна лихва в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава – падеж или момента на предаване на стоките.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа/ след предаване на стоките.

От представените по делото фактури и подписаните към тях приемопредавателни протоколи се установява, че между страните са възникнали валидни търговски правоотношения по договори за търговска продажба, по силата на които ищецът е доставил на ответника описаните във фактурите стоки, а ответникът ги е приел без възражения. Представените приемопредавателни протоколи удостоверяват предаването на стоките, като същите са подписани от представител на ответното дружество, поради което съдът приема, че доставките са надлежно извършени. Следва да се отчете и че ответникът не оспорва подписите, положени върху приемо-предавателните протоколи, нито твърди същите да произхождат от лице без представителна власт.

Неоснователно е възражението на ответника, че процесните фактури не установяват възникването на претендираното задължение. Макар фактурите сами по себе си да не представляват договор, в случая те са придружени от приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи реалното изпълнение на доставките, а същевременно задълженията по тях са изрично признати от ответника с подписаното между страните Споразумение от 10.12.2024 г. С подписването на това споразумение ответникът е признал както основанието, така и размера на дълга си в размер на 17 769,30 лева, представляващ цена на получени стоки и/или услуги по фактури, като е поел задължение да го изплати разсрочено. Следователно последващото оспорване на доставките и на процесните фактури се явява неоснователно и противоречи на извършеното 5 извънсъдебно признание. От съдържанието на чл. 5 от споразумението се установява, че страните са уговорили, че при неплащане в срок на която и да е от разсрочените вноски цялото непогасено задължение става предсрочно изискуемо от деня, следващ падежа на неизпълнената вноска. По делото не се твърди и не се установява първата вноска с падеж 31.12.2024 г. да е била заплатена в срок, поради което считано от 01.01.2025 г. цялото остатъчно задължение е станало изискуемо.

Изводът за наличие на правоотношение между страните по валиден договор за доставка на стоки се подкрепя и от заключението на съдебносчетоводната експертиза, от което се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника и са включени в дневника му за покупки. Този извод съответства и на трайната практика на ВКС, съгласно която отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването в дневника за покупки по ЗДДС и упражняването на право на приспадане на данъчен кредит представляват извънсъдебно признание на задължението и са обстоятелства, които обосновават извод за съществуването на облигационното правоотношение между страните, освен ако не бъдат оборени с други доказателства. В случая ответникът не ангажира доказателства, които да оборят този извод, а напротив – процесните задължения са били впоследствие изрично признати и с подписаното между страните споразумение от 10.12.2024 г.