Решение № 185 от 29.10.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Перник, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20211720201321 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2215271 на ОД на МВР Перник, с който на АНТ. Д. Н., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Магура” ЕООД, ЕИК ******** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.

По изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което не се явява и неговия пълномощник адв.

Н.А. от САК. От същата по делото са депозирани, преди даване ход на делото, писмени бележки, с които релевира допълнителни оплаквания за неточно и непълно описание на мястото на нарушението, за което не е доказано по несъмнен начин какво е ограничението на скоростта, за нарушени изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за 1 използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, свързани със съставянето на протокола за използване на автоматизираното техническо средство. Лансира теза, че е настъпила погасителна давност, тъй като ЕФ е издаден след срока по чл.34 от ЗАНН .

Иска присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за съдебно заседание. В придружителното писмо е направено възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното възнаграждение в настоящето производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, пред компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна:

На 08.08.2018г. в 11:59 часа на път І-6, в района на км 83, бензиностанция ЕКО преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743 d0 заснело движещият се в посока към гр. Радомир товарен автомобил „Пежо Бипер” с рег. № ******** със скорост от 108 км/ч.

След преустановяване на извършвания в периода от 09:50 часа до 12:15 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място бил изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение (Наредбата), който бил регистриран на 22.08.2018г. с № 1158р5737.

При направена справка по регистрацията на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на „Магура” ЕООД, ЕИК ********, чийто законен представител е именно жалбоподателя. В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с 2 който отчетената скорост била редуцирана на 102 км/ч, предвид приспадане на допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 22 км/ч, предвид наличие на пътен знак В 26 с ограничение от 80 км/ч, вписан в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредбата, поради което и за нарушаване на чл.

21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от същия закон административно наказание глоба в размер на 100 лв. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:

Справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че товарен автомобил „Пежо Бипер” с рег. № ******** е собственост на „Магура” ЕООД, ЕИК ********, чийто законен представител е именно жалбоподателя, което не се и оспорва от последния. Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0022246 установява, че на 08.08.2018г. в 11:59 часа автомобил с рег.

№ ******** е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранса, който е релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен в приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта. Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредбата, ведно със снимка на разположението на автоматизираното техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяващо, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, протокол от проверка № 248-ИСИ от 11.11.2017г. на Българския институт по метрология за съответствие с техническите изисквания и писмо с изх. № 11-00-343 от 20.09.2021г. на Областно пътно управление Перник, че км 83+000 на път І-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка е въведено с пътен знак В26 с цифрово означение 60 км/ч, монтиран на км 83+600 в посока към гр. Радомир (600 м преди км 83+000).

От правна страна:

Не е спорно, че товарен автомобил „Пежо Бипер” с рег. № ******** е собственост на „Магура” ЕООД, чийто законен представител е именно 3 жалбоподателя, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП.

Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.

По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743 d0. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряло на съответните технически изисквания, предвид приобщения към доказателствения материал протокол за проверка № 248-ИСИ от 11.11.2017г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” към Българския институт по метрология, удостоверяващ последваща проверка за нейната годност съгласно чл. 38 от Закона за измерванията.

Предвид изложеното съдът приема, че използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало при спазване на изискванията за техническата изправност на измервателния уред.

По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор.

На снетия от паметта на системата снимков материал № 11743D0/0022246, който е веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен начин.

Същевременно пресечната точка от пресичането на маркерите на четирите страни на снимката е именно на този с рег.№ ********, поради което и съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 4

17.09.5126 на БИМ негова е измерената скорост.

За използване на системата за видеоконтрол на процесното място, за което е издаден обжалвания ЕФ по административнонаказателната преписка е представен протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредбата. Законодателят е въвел този задължителен документ, тъй като в неговото съдържание е предвидил възможност за удостоверяване чрез попълване в нарочни графи на съответните факти и обстоятелства при които е било извършено заснемането, т.е. същият следва да съдържа информация за точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното техническо средство, разположението на автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице такива, разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с автоматизирано техническо средство и др., чието удостоверяване се извършва чрез посочване на имената на удостоверилото ги лице, което и декларира, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация. Този протокол е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила.

Преценявайки съдържанието на приложения по делото протокол по чл.

10, ал.1 от Наредбата и на ЕФ с приетото като писмено доказателство писмо с изх. № 11-00-343 от 20.09.2021г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложената към него схема за организация на движението, настоящият състав намира, че са основателни наведените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с описанието на нарушението и съответната нарушена правна норма, което от своя страна е довело до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод досежно правилността на дадената квалификация на нарушението и да се направи извод законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма.

Съображенията са следните:

На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е както непълно, така и неточно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания документ, свързано с императивните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на ЕФ. В ЕФ като фактическо описание на мястото на което е било извършено 5 нарушението е записано следното: Общ. Перник по път І-6 в района на км 83, бензиностанция Еко при ограничение от 80 км/ч, въведено с пътен знак В26.

Съдът не може да приеме за установен факта, предвид налагането на наказанието в хипотезата на чл. 182, ал.2 от ЗДвП, че скоростта е била измерена в извън населено място, което е обективен елемент на нарушението.