Определение № 810 от 20.02.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 718/2025
- Вид
- Определение № 810
- Подписан
- 20.02.2026
- В сила
- 20.02.2026
- Състав
- Дияна Ценева, Милена Даскалова, Теодора Гроздева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 810 гр. София, 20.02.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дияна Ценева
Членове:
Теодора Гроздева
Милена Даскалова като разгледа докладваното от Дияна Ценева Касационно гражданско дело № 20258002100718 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Частна детска градина „Палави крачета“ ЕООД - гр. София, представлявана от управителя чрез адв. Г. П.-С. и адв. С. М., срещу решение № 6030 от 05.11.2024 г. по въззивно гр. д. № 3873/2023 г. на Софийския градски съд. С него е потвърдено решение № 15209 от 29.12.2022 г. по гр. д. № 24265/2022 г. по описа на Софийския районен съд, с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на малолетния ищец Б. М. М. сумата 2 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от причинени от служител на ответника на 16.02.2021 г. телесни увреждания, ведно със законната лихва от деня на деликта.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК против подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и в съответствие с изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което са налице предпоставките за разглеждането й по реда на чл. 288 ГПК.
Поддържаните оплаквания са за наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а искането – за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото на въззивния съд с указания за събиране на допустими, относими и необходими доказателства, при условията на 1 евентуалност – за постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан. Твърди се, че съдът е допуснал множество процесуални нарушения при събиране и оценка на доказателствения материал по делото, което е повлияло и върху правилността на неговите фактически и правни изводи по същество на спора.
Излагат се също така съображения за необоснованост на направените изводи относно наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД.
В изложение към жалбата касаторът се позовава на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, евентуално т. 3 ГПК при конкретно формулирани въпроси, а както и на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът по касация Б. М. М., представляван от своя баща и законен представител чрез адв. А. Д., оспорва касационната жалба в писмен отговор като неоснователна и по съображения за отсъствие на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски за адвокатска защита.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по чл. 288 ГПК съобрази следното:
Между страните не е спорно, че ищецът е постъпил за пръв път в частната детска градина на 16.02.2021 г., на която дата в рамките на 1 час и 40 минути за него са полагани грижи от служителите на ответника, сред които и възпитателката В. С.. Въз основа на представен по делото видеозапис от помещенията на детското заведение и изслушана във връзка с него съдебнотехническа експертиза е прието за установено, че в продължение на около 1617 минути възпитателка в детската градина е задържала Б. принудително на пластмасово столче с облегалка, като е стояла зад него и го е държала с ръце през гърдите или под коленете, а той през повечето време се е опитвал да се измъкне и да слезе от стола, като е изпъвал крачета и се е изтласквал с цялото тяло. Видеозаписът е без звук, но на някои кадри е видимо от израженията на лицето на детето, че то плаче, като през това време възпитателката го държи в полуседнала поза на столчето с гръбче, опряно непосредствено в облегалката и със свити към гърдите колене. По показания на възпитателката С., детето е било неспокойно при постъпването си в градината, а от родителите му е знаела, че има пъпна херния, поради което и същата преценила, че трябва да 2 го отдели от другите деца в началото, за да не го блъснат, като го поставила на столче с изглед към стаята, седнала зад него и го прегърнала в опит да го успокои. За възникването на посочените физически увреждания – охлузвания и кръвонасядания по гърба на ищеца, съдебният състав препраща към приетите като веществени доказателства фотоснимки, за които изслушаното по делото вещо лице дава становище, че са без следи от манипулации, както и че са заснети на процесната дата в диапазона между 14:15 и 14:30 часа.
Според съдебния състав за автентичността на така изготвените веществени доказателства свидетелства и приложената по делото медицинска документация - съдебномедицинско удостоверение, издадено в деня, следващ инцидента, в което след преглед на ищеца са описани кръвонасядания в поясната област, охлузвания по гърба и в лумбалната област. В тази връзка за установяване механизма на увреждането е отчетено и заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което процесните увреждания са получени от продълговат предмет с ръб в посока отгоре надолу, считано при изправено положение на тялото, като е напълно възможно нараняванията да са получени от облегалката на пластмасовото столче в детската градина.
Макар самият ръб на облегалката да е с неохлузваща повърхност, то охлузвания се получават поради притискането на детето към облегалката през дрехата му и едновременно с това извършваните от него движения нагоре с цел да се изправи от седящо положение.
След извършен анализ на доказателствения материал и при липсата на данни за други травматични увреждания преди или непосредствено след престоя на детето в детската градина, въззивната инстанция е обосновала извод за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.
49 ЗЗД поради осъществено противоправно поведение на служителя С., която при изпълнение на възложената й работа е причинила вреди на ищеца. Приел е, че поведението й е противоправно поради нарушение на общата забрана да се вреди другиму. В тази връзка се е позовал и на констатациите на Държавна агенция за закрила на детето, извършила проверка по повод случая, че приложеният метод от възпитателя за успокояване на детето в адаптационния период не е регламентиран във вътрешните документи на частната детска градина и не кореспондира с утвърдените методи, които се прилагат в яслена група съобразно използваната методика „Приятели“. Съдът е посочил, че по делото не са установени обстоятелства, които да оборват установената в чл.
3
45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина. Възпитателката не е съзнавала, че причинява увреждания по гърба на детето, но е била длъжна и е могла да ги предвиди с оглед поведението на детето и упражнената сила за притискането му към стола.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поставя следните въпроси, за които твърди да са обусловили изхода на спора и да осъществяват хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално- чл. 280, ал.1, т.3 ГПК:
1.При наличието на какви материалноправни предпоставки следва да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл.
45 ЗЗД и в частност противоправно ли е поведение на служител на предприятието, ако същото е било насочено към предотвратяване на поголеми вреди. 2. Следва ли причинната връзка като елемент от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД да е установена по несъмнен начин като вреди, настъпили в резултат на конкретно поведение на служител при ответника и дължи ли се обезщетение по смисъла на чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за вреди, чието настъпване е възможно да бъде получено по различен от сочения от ответника механизъм на увреждане. 3. Кога следва да бъде приета за оборена презумпцията за вина на служител на ответника по предявен против него иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. 4. Длъжен ли е съдът да обосновава своите правни изводи и в частност да изложи съображения по свой извод за наличие на противоправно поведение и причинна връзка при деликт. 5. Следва ли мотивите на съдебния акт да почиват на събраните по делото доказателства и да отговарят на доводите и възраженията на страните. 6. Налице ли е процесуално нарушение, ако съдът в мотивите посочи, че кредитира изцяло заключение на вещото лице, но не съобрази негови правнорелевантни изводи, без да посочи причината за това. 7. Налице ли е процесуално нарушение, ако въззивният съд не е допуснал до разпит своевременно поискан от ответника свидетел за доказване на вида и броя на травматичните увреждания на ищеца по предявен от него иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, а при преценката си е приел, че съществуват и други травматични увреждания, неописани в издаденото съдебно-медицинско удостоверение. 8. Налице ли е процесуално нарушение, ако въззивният съд отклони искане за допускане по реда на чл. 176 ГПК на недопуснати от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила обяснения на насрещната страна поради факта, че тази страна е взела становище по твърдения факт с исковата молба и отговора 4 на въззивната жалба. 9. Налице ли е процесуално нарушение в случаите, когато въззивният съд не допуска поискана от страна по делото допълнителна съдебно-медицинска експертиза и комплексна съдебно - медицинска и техническа експертиза, а заключението по тях ще има значение за формиране на решаващата воля на съда. 10. Следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила. 11. Допустимо ли е използване на видеозапис като доказателствено средство в гражданското съдопроизводство, ако поставените под видеонаблюдение лица не са знаели за него и не са дали съгласието си, но и не са се противопоставили изрично да бъдат снимани. 12. Допустимо ли е използването на фотоснимки като доказателствено средство в гражданското съдопроизводство и каква е доказателствената им стойност, ако същите са направени по признание на страната от самата нея. Нарушен ли е принципът на диспозитивното и състезателното начало в процеса, ако снимките са били изискани по почин на съда чрез задължаване на страната, която черпи благоприятни последици от тях.
Първата група от формулирани въпроси към изложението на касатора касаят материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД и условията за освобождаване от нея. Поддържаният довод е за противоречие с постановките на ППВС № 7/1958 г., ППВС № 17/1963 г., ППВС № 9/1966 г., решение № 131 от 01.11.1967 г. на ОСГК на ВКС и трайно установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Според касатора противоречието по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се изразява в неправилната оценка за наличие на предпоставките за уважаване на предявения иск при разноречиви доказателства за наличие на вреди; при наличие на обстоятелства, които изключват противоправното поведение на служител на ответника и при липса на доказана по несъмнен начин причинноследствена връзка между поведението на служител при ответника и настъпилите вреди за ищеца. Всички тези оплаквания са базирани на собственото вътрешно субективно убеждение на жалбоподателя относно правилните оценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал и не кореспондират с конкретно възприетите в обжалваното решение фактически констатации и правни изводи.
Решаващият съдебен състав е приел, че фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и 5 виновно поведение на лице при или по повод изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД; че във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента; че отговорността на възложителя има обезпечително-гаранционна функция, но същият може да се освободи от отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е осъществил деликтен състав с поведението си, тъй като не е действал виновно или вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа.