Определение № 12 от 05.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. София, 05.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503182 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Г. В. К. срещу определение № 21793/05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 14455/2024 г. по описа на СГС, I ГО, 26 състав, в частта, с която е прекратено производството по делото, на основание чл.130 ГПК. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че производството по делото е допустимо.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по делото е образувано пред АССГ въз основа на подадена от Г. К. до Върховния административен съд искова молба, озаглавена „частна жалба“, която на основание разпореждане от 03.07.2024 г. е изпратена за разглеждане от АССГ по компетентност. С определение № 11676/ 11.07.2024 г. по адм. д. № 6639/2024 г. по описа на АССГ, съдът е изпратил по подсъдност делото на АССО. С определение № 1056/05.09.2024 г., постановено по адм. д. № 844/2024 г. на АССО е повдигнат спор за подсъдност пред ВАС. С определение № 11166/18.10.2024 г., постановено по адм. д. № 9215/2024 г. по описа на ВАС делото е изпратено на АССГ за изискване на уточнение от ищеца дали предявява иск или частна жалба, а ако е иск, да уточни молбата. Със заявление от 29.11.2024 г. К. е уточнил, че предявеният иск е за обезщетяване на вреди от правораздавателната дейност на АССГ. С определение № 26123/06.12.2024 г., постановено по адм. д. № 10923/2024 г. по описа на АССГ, производството делото е прекратено и същото изпратено по подсъдност на АССО. С определение № 1563/11.12.2024 г., постановено по 1 адм.д. № 1495/2024 г. по описа на АССО производството по делото е прекратено и е изпратено подсъдност на СГС. С определение № 16978/11.09.2025 г., постановено по гр. д. № 14455/2024 г. по описа на СГС, производството по делото е прекратено и е изпратено на ВКС за разрешаване на спор за родова подсъдност. С определение № 4944/30.10.2025 г., постановено по гр.д. № 3480/2025 г. по описа на ВКС, петчленен състав на ВКС и ВАС, е определил че компетентен да се произнесе по подадената от Г.

В. К. искова молба, озаглавена „частна жалба“ с вх. № 10209/01.07.2024г., ВАС, против Административен съд София - град, е Софийски градски съд.

Прието е, че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от противоправни (според него) действия на съдии в АССГ, състоящи се в неправилно прекратяване на производството по конкретно административно дело и неуведомяването му за постановения съдебен акт и лишаването му от правото да го обжалва. Заявено е за защита притезателно субективно гражданско право по чл.49 ЗЗД, поради което компетентен да разгледа спора е общият (а не специализираният административен) съд, по реда на ГПК.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че с предявените искове се претендира ангажиране на отговорността на държавата за вреди от действия, извършени от магистрати/съдии при или по повод изпълнение на служебните им задължения, като за ищеца не е налице правен интерес, поради което предявените искове се явяват недопустими. Съдът е приел, че предявеният иск е недопустим поради наличието на злоупотреба с право по смисъла на чл.57, ал.2 КРБ и чл.3 ГПК, поради което не подлежи на разглеждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде съдът надлежно сезиран с разглеждането и решаването на възникнал правен спор, ищецът, като инициатор на производството, следва точно да очертае спорното право. В нормата на чл.127 ГПК и чл.128 ГПК законодателят е регламентирал изискванията за редовност, на които следва да отговаря исковата молба, за да може същата валидно да сезира съда. Във всеки конкретен случай съдът е длъжен да провери редовността на исковата молба, с която е сезиран, съгласно нормата на чл.129, ал.1 ГПК. Ако исковата молба не отговаря на някое от тези императивни изисквания, съдът дава едноседмичен срок на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба.

В случая в производството по адм. д. № 10923/2024 г. по описа на АССГ, Първо отделение, 43 състав, ищецът е депозирал заявление рег. № 14301/29.11.2024 г., с което е уточнил фактическите обстоятелства, на които основава исковата си претенция. Твърдените от ищцата правопораждащи факти за правото й на обезщетение, предмет на делото, произтичат от вреди, причинени от съдии при ответника във връзка със заеманата от тях длъжност и са свързани с изпълнението/неизпълнението на служебните им задължения.

Позовава се на обстоятелството, че определение № 608/30.05.2024 г. по гр. д.

№ 2894/2024 г. на АССГ, ХХІІІ състав, неправилно не му е връчено и не е могъл да го обжалва в срок. Позовава се на злонамерено нарушаване на закона и неговите права от конкретен съдия в АССГ, като е допуснат флагрантен отказ от правосъдие по изрично посочени дела. При тези фактически твърдения се налага изводът, че ищецът се стреми да ангажира деликтната 2 отговорност на ответника, в качеството му на възложител на работата, във връзка с виновното и противоправно действие на други лица - магистрати, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа.

Според последователната съдебна практика, обективирана в определение от 02.12.09 г. по ч. гр. дело № 634/2009 г. на ВКС, ГК, I ГО, определение № 615/12.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4318/2017 г., ГК, IV ГО, определение № 668/02.12.2009 г. по ч. гр. д. № 634/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО; определения № 502 от 1.10.2009 г. по ч. гр. д. № 414/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО и редица други, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, регламентираният в нормата на чл.132 КРБ функционален имунитет на магистратите е пряко свързан с допустимостта на предявения иск, насочен срещу магистрат, като наличието му е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер. То се установява с влязла в сила присъда, каквато не се твърди от ищеца да е постановена срещу магистратите за сочените в исковата молба служебни действия и бездействия – неправилно прекратяване на производството по административно дело, неуведомяването на ищеца за постановения съдебен акт и лишаването му от правото да го обжалва.

Функционалният имунитет на магистратите съставлява отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за липсата на която съдът следи служебно. Ето защо, ако разглежданата предпоставка е налице, то предявеният иск се явява процесуално недопустим и не подлежи на разглеждане по същество.

В случая спорното право произтича от факти, свързани със заеманата от причинителите на вредите длъжности на съдия при ответника АССГ.

Деликтната отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД е гаранционно обезпечителната и самостоятелна. Същата обаче е функционално обусловена от деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на прекия причинител на вредите (ППВС № 7/1959 г.,т.9). Ето защо след като не може да се ангажира деликтната отговорност на сочените за преки причинители на процесните вреди лица, поради наличието на регламентираната в чл.132 КПБ процесуална пречка за това, то искът, насочен срещу възложителя на работата по чл.49 ЗЗД, също се явява процесуално недопустим.

Следва да се отбележи също така, че след като претендираните от ищеца вреди са настъпили при неправомерна дейност на магистрати, то гражданската отговорност за обезвреда се поема от Държавата по реда на ЗОДОВ, при установените в този закон предпоставки - определение № 100 от 05.03.2009 г. по ч. гр. д. № 2308/2008 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО. В исковата молба и уточнението към нея не са заявени конкретни фактически твърдения от ищеца, които да подведат спорното право под специалните деликтни състави на ЗОДОВ.

По изложените съображения въззивинят съд счита, че иска, предмет на делото е процесуално недопустим.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба следва да се остави без уважение

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 30865/17.11.2025 г., депозирана от Г. В. К., срещу определение № 21793/05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 14455/2024 г. по описа на СГС, ГО, 26 състав, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4