Решение № 1668 от 08.03.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 08.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 7886 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 136162 от 02.06.2017 г., постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, с което е признато за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/чиито правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* е конституиран като страна в настоящото производство/ дължи на Д.Т.В., ЕГН ********** сумата от 318,71 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетение от 4404,12 лева за периода от 17.07.2015 г. до 01.04.2016 г., като иска в частта за разликата над 318,71 лева до пълния претендиран размер от 332,04 и за периода 06.07.2015 г. до 16.07.2015 г. е отхвърлен.

Със същото решение е отхвърлен предявения от Д.Т.В., ЕГН ********** срещу „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/чиито правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* е конституиран като страна в настоящото производство/ иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД за признаване на установено, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 550,00 лева, представляваща претърпени от ищцата вреди, изразяващи се в сторени разходи за юридически услуги за извънсъдебно уреждане на спора между страните.

С решението ответникът „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/чиито правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* е конституиран като страна в настоящото производство/ е осъден на основание чл. 86 ЗЗД да заплати на ищцата Д.Т.В., ЕГН ********** сумата от 27,14 лева, представляваща мораторна лихва за периода 17.07.2015 г. – 27.01.2016 г. върху обезщетение в размер на 500,00 лева, сумата от 6,04 лева, представляваща мораторна лихва за периода 17.07.2015 г. – 18.02.2016 г. върху обезщетение в размер на 100,00 лева и сумата от 5,85 лева, представляваща мораторна лихва за периода 17.07.2015 г. – 11.03.2016 г., като се отхвърлени предявените от ищцата Д.Т.В., ЕГН ********** осъдителни искове за периода 06.07.2015 – 16.07.2015 г. и в частта до пълните предявени размери, съответно от 28,81 лева, 6,37 лева и 6,99 лева.

С същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/чиито правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* е конституиран като страна в настоящото производство/ е осъден да заплати на Д.Т.В., ЕГН ********** сумата от 280,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата Д.Т.В., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/чиито правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* е конституиран като страна в настоящото производство/ сумата от 150,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.

С молба от 23.06.2017 г. ищцата Д.Т.В. е поискала от първоинстанционния съд да допълни решението си в частта за разноските, като присъди на ищцата реално направените от последната разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство.

С определение № 338188/13.02.2018 г. постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане искането на ищцата за допълване на решението в частта за разноските, като е приел, че същото представлява искане за изменение, а не за допълване на решението, че от страна на ищцата не е представен списък за разноски, поради което и същата не била легитимирана да претендира присъждането на разноски в по-висок размер.

Срещу решение № 136162 от 02.06.2017 г., постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в е постъпила въззивна жалба от Д.Т.В., с която същото се оспорва в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД за признаване на установено, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 550,00 лева, представляваща претърпени от последната вреди, изразяващи се в сторени разходи за юридически услуги за извънсъдебно уреждане на спора между страните.

Излагат се съображения, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа се, че е неправилно да се санкционира поведението на ищцата, чрез непризнаване на действително направени разходи за правна помощ за извънсъдебно разрешаване на спора между страните.

Посочва се, че правната работа, във връзка с която се претендира възстановяване на заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение, е реално извършена и сумите за адвокатско възнаграждение са реално заплатени. В този смисъл се посочва, че съгласно постановките приети в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

Излагат се твърдения, че причина за сторените от ищцата разноски за правна помощ с цел извънсъдебно разрешаване на спора между страните в настоящото производство, е изцяло поведението на ответника, който не е изпълнил законово уреденото в чл. 222, ал. 3 КТ задължение за изплащане на обезщетение. В този смисъл се навеждат съображения, че ответникът с поведението си безспорно е дал повод за извършването на разноски чрез предприемане на законоустановени действия от ищцата, причинявайки ѝ по този начин вреди, чието възмездяване следва да бъде възложено в тежест на ответното дружество.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на друго, с което да бъде признато за установено, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 550,00 лева, представляваща претърпени от последната вреди, изразяващи се в сторени разходи за юридически услуги за извънсъдебно уреждане на спора между страните.

В законоустановения срок въззиваемата страна „В.и.“

ЕООД, ЕИК*********/чиито правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* е конституиран като страна в настоящото производство/ е депозирала отговор на въззивната жалба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че в обжалваната част първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и не страда от посочените във въззивната жалба пороци.

Посочва се, че направените от ищцовата страна разходи за консултации за извънсъдебно уреждане на спора между страните следва да останат в тежест на страната, която ги е направила, тъй като ищцата е могла да предяви претенцията директно по съдебен ред. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение в обжалваната му част и за оставянето му в сила.

Срещу определение № 338188/13.02.2018 г. постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в на основание чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба вх. № 5052321/28.03.2018 г. от Д.В.Т., ЕГН **********, с която се излагат съображения, че в настоящия случай е била налице хипотеза на допълване на съдебното решение, в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че дори първоинстанционния съд да се е произнесъл с решението си относно разпределението между страните на отговорността за разноските в производството, то това е било само за едно от двете /заповедно и исково/ производство. В този смисъл се излагат твърдения, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по отношение на разноските, извършени в заповедното производство, поради което са налице предпоставки за допълване на решението в частта за разноските

Поддържа се, че претендираните разноски са действително извършени и реално заплатени.

Моли се за отмяна на определение № 338188/13.02.2018 г. постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в и за уважаване на молбата с правно основание чл. 248 ГПК. Претендират се разноски в производството по частната жалба за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* /правоприемник на ответника „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/ е депозирал отговор на частна жалба вх.

№ 5052321/28.03.2018 г., подадена от ищцата Д.В.Т., ЕГН **********. В отговора се посочва, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, като в този смисъл се моли за отхвърляне на претенциите, направени с частната жалба и за потвърждаване на определение № 338188/13.02.2018 г. постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 01.04.2016 г. със заявление по чл. 410 ГПК от Д.Т.В., ЕГН **********, с което е поискано длъжникът „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/чиито правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* е конституиран като страна в настоящото производство/ да бъде осъден да заплати следните суми: 1/ сумата от 4402,12 лева, представляваща неизплатено обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва от 01.04.2016 г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 332,04 лева – лихва за забава върху главницата от 4402,12 лева, изтекла за периода 06.07.2015 г. – 01.04.2016 г.; 3/ сумата от 550,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за представителство и правна помощ във връзка с извънсъдебно разрешаване на споровете с длъжника.

На 19.04.2016 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 18285/2016 г., по описа на СРС, ГО, 42 състав, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора посочените в заявлението суми, както и разноските по делото.

Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок от страна на длъжника „В.и.“ ЕООД, ЕИК*********/чиито правоприемник „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ********* е конституиран като страна в настоящото производство/. Във връзка с горното на заявителя Д.Т.В., ЕГН **********е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си. В указания срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е предявил иск срещу длъжника за претендираните в заявлението суми.

Въззивната жалба срещу решение № 136162 от 02.06.2017 г., постановено по гр.дело № 28352/2016 г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на инстанционна проверка, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

С атакуваното първоинстанционно решение се обжалва решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД за признаване на установено, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 550,00 лева, представляваща претърпени от последната вреди, изразяващи се в сторени разходи за юридически услуги за извънсъдебно уреждане на спора между страните, като в останалата част същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението.

В конкретния случай ищецът основава претенциите си на прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ между страните трудово правоотношение и на възникнало в негова полза право на парично обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, което не му било изплатено от ответното дружество.