Решение № 252 от 09.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Плевен, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500254 по описа за 2026 година С решение № 132 от 05.02.2026 г. по гр.д. №7331/2025 г. Плевенски Районен съд е:

ИЗМЕНИЛ на основание чл.150 от СК издръжката, определена по гр.д.

№1701/2020г. по описа на ПлРС, като е ОСЪДИЛ Р. П. Ц., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното си дете Р. Р. Ц., с ЕГН: ********** със съгласието на неговата майка и законен представител Б.З.К., с ЕГН:

********** ежемесечна издръжка - вместо определената по гр.д.№1701/2020 г. по описа на ПлРС – 160 лв., както следва:

-по 178.95 евро, считано от датата на ИМ – 05.12.2025 г. до 31.12.2025г., -по 230.08 евро, считано от 01.01.2026 г. до настъпването на причини и условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до претендираните 255,65 евро е ОТХВЪРЛИЛ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН

ОСЪДИЛ на основание чл.69, ал.1, т.7 във вр. с чл.78, т.6 от ГПК Р. П.

Ц., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПРС върху увеличения 1 размер издръжка ДТ – 213.52 евро.

ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. П. Ц., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б.З.К., с ЕГН: ********** направени разноски в размер на 261.66 евро, съобразно уважената част от иска.

ДОПУСНАЛ на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

Недоволен от решението в частта му, с която е присъдена месечна издръжка за минало време и за вбъдеще над 178.95 евро /350 лв./ до 230.08 евро /450 лв./, както и в частта му относно разноските, е останал Р. П. Ц. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена претенцията за месечна издръжка в размер над 178.95 евро /350 лв./ и разноските да бъдат възложени на страните така, както са направени от тях.

В жалбата се твърди, че Б.З.К. е закупила апартамент в гр. Плевен на 10.05.2023 г.; „оперира със значителни капитали“ – 28 000 лв., получени от продажбата на имоти в с. ************** на 01.06.2023 г. и има „сериозна финансова подкрепа“ от бащата на второто си дете Л. М., поради което не е в „тежко положение“ както „безкритично“ е приел Плевенски Районен съд.

Р. П. Ц. счита, че съдът е „комерсиализирал“ родителската грижа, като я е заместил с пари, защото не е обсъдил и приел предложението му да заплаща директно на третите лица 50 % от разходите за допълнителни образователни курсове на детето, ако и когато те възникнат. Намира, че съдът не е отчел наличието на родителско отчуждение, което обстоятелство го лишава от възможността да дава издръжка в натура.

Въззивникът моли да бъде съобразено, че през процесния период е давал доброволно по 250 лв. месечна издръжка и че детето е работило, поради което нуждите му са били задоволени. Сочи, че е бил съгласен да заплаща по 450 лв. месечна издръжка при условие, че страните се спогодят и разходите останат както са направени. Намира, че след като спорът е предизвикан от обективните нужди на детето и след като иска не е изцяло уважен, то съгласно ТР №3 от 27.06.2024 г. на ОСГК на ВКС, следва разноските да останат в тежест на страните така, както са направени.

Препис от въззивната жалба е връчен на Б.З.К. на 25.02.2026 г. и на 10.03.2026 г. е подаден отговор, в който се моли тя да бъде оставена без 2 уважение.

Б.З.К. твърди, че с получените от продажбата на имот 28 000 лв. е погасен заем; че тя е в отпуск по майчинство и получава помощ в размер на 780 лв. месечно; че Л. М. има доход до 1 500 лв. месечно; че в закупеното през 2023 г. жилище живее 5-членното й семейство; че Р. е принудена да работи и че е престанала през втория срок – считано от 06.03.2026 г., поради невъзможност да съвместява работата с учебната програма.

С определение №387 от 18.03.2026 г. съдът е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането й на 09.04.2026 г. По молба на пълномощника на въззиваемата – адв. Г. делото е пренасрочено за 18.05.2026 г.

В о.с.з. на 18.05.2026 г. процесуалният представител на въззивника – адв. М. е заявил, че промяната в нуждите на детето идва от невъзможността на бащата да контактува с него съгласно съдебното решение, която датира от април 2025 г. Твърди, че едва в хода на делото Р. П. Ц. е разбрал, че дъщеря му работи и че има намерение да кандидатства в Медицинския университет.

Сочи, че не е търсен да увеличи доброволно издръжката до претендирания по съдебен ред размер.

Процесуалният представител на въззиваемата – адв. Г. е заявила, че причината детето да не ходи при бащата е случай, в който той се е напил и го е изгонил и че детето е почти на 18 години, поради което няма как да бъде накарано насила да прави каквото и да било. Твърди, че бащата е знаел, че детето работи и че му се е подигравал за това.

На 20.05.2026 г. по делото е депозирана подробна писмена защита, изготвена от адв. М., в която се моли обжалваното решение да бъде отменено в частта му, с която е изменена за периода от 05.12.2025 г. до 05.02.2026 г. издръжката, определена по гр.д. №1701/2020г. по описа на Прлевенски Районен съд, както и в частта му, с която издръжката, определена по гр.д.

№1701/2020г. по описа на Плевенски Районен съд, е изменена за периода след 05.02.2026 г. като е увеличена в размер над 350 лв. месечно. Възиввникът моли още първоинстанционното решение да бъде отменено в частта му по чл.78, ал.1 от ГПК и да бъде постановено, че разноските остават в тежест на страните така, както са направени.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото 3 доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно и е видно от приложеното дело, че с решение №504/20.05.2020 г. по гр.д. №1701/2020 г. Плевенски Районен съд е утвърдил писмено споразумение, по силата на което Р. П. Ц. се е съгласил да заплаща на дъщеря си Р. Р. Ц. – тогава на навършени 11 години, месечна издръжка в размер на 160 лв., считано от 01.05.2020 г. В производството по гр.д.

№1701/2020 г. не са изследвани доходите и възможностите на двамата родители да дават издръжка.

Не е спорно и е видно от у-ние за раждане №081113 от 24.06.2008 г. и от сл. бележка №323 от 25.11.2025 г., че към момента на подаване на исковата молба – 05.12.2025 г. Р. Р. Ц. е на навършени 17 години и че учи в XI клас в СУ „Стоян Заимов“-гр. Плевен.

Не е спорно и е видно от трудов договор №361 от 20.10.2025 г., че Р.

Р. Ц. е започнала работа на 4 часа като продавач-консултант, считано от 21.10.2025 г., срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 550 лв.

Не е спорно и е видно от у-ния за раждане №5672212009 от 15.11.2021 г. и №5672241696 от 16.09.2024 г., че Б.З.К. има още две деца: Н.

Л. М. на навършени 4 години и К. П. К. на навършена 1 година. Не е спорно, че е в отпуск по майчинство е не реализира трудови доходи.

Видно от справка №40077/13.01.2026 г. от АВп, на 03.12.2020 г. Б.З.К. е купила поземлен имот с жилищна сграда и др. постройки в имота, находящи се в с. **************. На 27.05.2021 г. тя е купила още един поземлен имот и стопански постройки в него, находящи се в с. **************. На 10.05.2023 г. Б.З.К. е купила от родителите си апартамент в гр. Плевен. На 01.06.2023 г. е продала първия закупен през 2020 г. имот в с. ************** на Л. Ч. М., който е баща на второто й дете.

Б.З.К. е декларирала, че притежава лек автомобил и че получава майчинство в размер на 780 лв. месечно, както и че в момента живее със съпруга си П. Н. К., който е баща на третото й дете. В о.с.з. на 03.02.2026 г. е заявила, че последният получава доход около 1 500 лв. месечно.

Видно от представените от Р. П. Ц. разписки от ИЗИПЕЙ, от юни 2024 г. до декември 2025 г. вкл. той е заплащал по 250 лв. вместо по 160 лв. месечно за издръжката на Р..

4

Видно от справка №40088/13.01.2026 г. от АВп, на 14.03.2024 г. родителите на Р. П. Ц. са му дарили поземлен имот жилищна сграда и др. постройки в имота, находящи се в с. Брест.

Видно от справка за трудови договори от 27.01.2026 г., последният регистриран трудов договор, по който Р. П. Ц. е работил като шофьор на товарен автомобил, е прекратен на 07.07.2018 г.

Видно от у-ние №46 от 15.01.2026 г., Р. П. Ц. е работил през цялата 2025 г. като шофьор на товарен автомобил в „АРПАК“ЕООД-гр. Плевен и е реализирал средномесечен брутен доход за годината в размер на 1 077 лв.

/МРЗ/.

Видно от декларацията за имотно състояние, Р. П. Ц. притежава 3 стари автомобила – от 2000 г., от 2001 г. и от 2009 г. Видно е още, че комуналните му разходи се заплащат от неговите родители и че не дължи издръжка на други деца. В о.с.з. на 03.02.2026 г. Р. П. Ц. е заявил, че ползва само един от автомобилите, втория е обявен за продажба, а третия се ползва от брат му.

В отговора на исковата молба Р. П. Ц. е заявил готовност да заплаща по 350 лв. месечно, както и половината от разходите за образователни курсове, но директно на съответните трети лица. В о.с.з. на 03.02.2026 г. Р. П. Ц. е заявил, че е съгласен да плаща по 450 лв. месечно, ако разноските останат в тежест на страните както са направени. До спогодба не се е стигнало, поради настояването на ищцата ответникът да поеме нейните разноски за водене на делото.

В о.с.з. на 03.02.2026 г. е изслушана Р. Р. Ц., която е заявила, че е започнала да работи, за да си изкарва „джобни пари“. Заявила е също, че иска в 12-ти клас да ходи на уроци, за да се подготви за кандидатстване в Медицинския университет. Заявила е също, че през април 2025 г. баща й я е изгонил от дома си и оттогава я е търсил два пъти.

Видно от социалния доклад от 20.01.2026 г. , Р. Р. Ц. живее в едно домакинство с майка си, двете си сестри и съпруга на майка си, като са й осигурени добри материално-битови условия.

При така установената фактическа обстановка, Плевенски Районен съд правилно е приел, че през изминалия период от 20.05.2020 г. до 05.12.2025 г. са се променили обществено-икономическите условия в страната, 5 а също и базовите потребности на детето според възрастта му, като са нараснали разходите за ток, вода, отопление, храна, здравни грижи, дрехи и обувки, учебни помагала и пособия.

Правилно е отчетено, че непосредствените грижи за детето се полагат от майката Б.З.К., която през процесния период е родила още две деца, за които също се грижи непосредствено. Не е отчетено, че тези две деца са от различни бащи и че само бащата на най-малкото дете К. – П. Н. К. подпомага Б.З.К. в непосредствените грижи за децата. Налице са данни само за дохода на П. Н. К., което позволява да се прецени неговия принос към издръжката на детето К.. Липсват данни за дохода на бащата на детето Н. – Л. Ч. М. и за това дали той заплаща издръжка за това дете. Тук е мястото да се отбележи, че закупуването на имота на Б.З.К. в с. ************** от Л. Ч. М. срещу 28 000 лв. не може да се третира като „сериозна финансова подкрепа“ от негова страна, защото сумата е получена като цена срещу собственост и защото веднага след като е получена, с нея е погасен кредит. В отговора на въззивната жалба Б.З.К. е заявила, че със сумата от 28 000 лв. е погасила заем за закупуването на същия имот. Представила е потвърждение за трансакция, от което е видно, че на 01.06.2023 г. е получила сумата 28 000 лв. от покупкопродажбата на парцел с къща, както и потвърждение за трансакция, от което е видно, че на 02.06.2023 г. /ден след продажбата/ Б.З.К. е превела по разплащателната си сметка в „БАНКА ДСК“ сумата 28 294.63 лв. за окончателно погасяване на кредит. Тези писмени доказателства не са оспорени от въззивника.

Правилно Плевенски Районен съд е отчел, че Б.З.К. не реализира доходи от притежаваните от нея апартамент и кола; че не работи, защото е в отпуск по майчинство и че заедно със съпруга си имат общ доход 2 280 лв.

/780 лв. + 1 500 лв./, с който трябва да покриват нуждите на общото си домакинство, в което отглеждат три деца.