Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 509 от 24.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 688/2025
Вид
Решение № 509
Подписан
24.01.2025
В сила
24.01.2025
Състав
Татяна Димитрова, Радина Калинова Калева, Румяна Милчева Найденова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100500688 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№058236/24.10.2024 год. на ЧСИ Н.М. с рег.№841 на КЧСИ, с район на действие СГС, адрес на кантората: гр. София, бул. ****, подадена от длъжника Р. Й. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Карнобат, ул. ****, действащ чрез процесуалния си представител адв. В.Т. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, офис 3 на основание чл.435, ал.2, т.6 от ГПК срещу Разпореждане от 08.10.2024 год., с което е отказано да се уважи молбата на длъжника да се прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп.д. №3675/2017 год. по описа на ЧСИ Н.М., рег. №841 на РКЧСИ.

Жалбоподателят оспорва отказа като неправилен и незаконосъобразен. Оспорва по делото да са извършени изпълнителни действия, годни да прекъснат двугодишния срок, с изтичането на който изпълнителното дело следва да се прекрати по право. От една страна, според жалбоподателя, това се дължи на обстоятелството, че поисканите изпълнителни способи не са действително извършени, а от друга страна, на липсата на имущество у длъжника, спрямо което да се извършат. Повторното искане да се предприемат и извършат същите изпълнителни действия също не следва да се приема като действие, което е от естество да прекъсне срока. Оспорва допустимостта на конституирането на „Агенция за събиране на вземанията“, като присъединен взискател, доколкото не се представят доказателства, които да установяват правното основание, на което претендира да има вземане срещу длъжника. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане, като постанови акт, с който да уважи молбата и да прекрати изпълнителното дело.

В срок са депозирани писмени мотиви от страна на ЧСИ, в които оспорва подадената 1 жалба като неоснователна. Твърди, че са извършвани многократни действия от страна на взискателя, респ. присъединения взискател по поддържане висящността на изпълнителното производство, като непрекъснато е искано прилагането на конкретни способи, от което не може да се направи извод, че взискателят се е дезинтересирал от удовлетворяване на интереса си. Според ЧСИ не съществува изискване в закона нито относно съдържанието на молбите, нито относно постигането на ефективен резултат, които да предопределят годността на действията да прекъснат двугодишния срок. Оспорва да е налице задължение за ЧСИ да мотивира актовете си преди подаване на жалба, от който момент и на основание чл.436, ал.3 ГПК възниква необходимостта да аргументира причините за извършване или неизвършване на някое действие, респ. за постановяване на конкретен акт. Моли съда да остави жалбата без уважение, а обжалваното разпореждане да потвърди като правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По молба на взискателя „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 30.03.2017 год. по гр.д. №299/2017 год. на РС – Карнобат, в кантората на ЧСИ Н.М., рег. №841 е образувано изп. д.№ 20178410403675/2017 г. срещу длъжника Р. Й. Ж., ЕГН: **********, с адрес - общ. Сунгурларе, с. Подвид, ул. ****, за сумите: 10 628.05 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29/03/2017 г. до окончателното изплащане на задължението, 2 462.92 лева - договорни лихви, 1 175.65 лева - наказателни лихви, 105.02 лева - такси; 1114.58 лева - присъдени разноски, както и разноските по изпълнението.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е посочил конкретен способ за изпълнение - запор на вземания на длъжника, дължими му от „Юробанк България“ АД, а също така е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.

С разпореждане от 15.05.2017 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение.

Покана за доброволно изпълнение до длъжника Р. Й. Ж., ЕГН: **********, сме счели за връчена чрез работодателя му на 18.11.2019 г., като преди това многократно са изпращани други покани за доброволно изпълнение.

С разпореждане от 15.05.2017 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника Р. Й. Ж., дължимо му от работодателя РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ по ГОРИТЕ - БУРГАС, ЕИК ****, до когото е изпратено съответното запорно съобщение.

2

С разпореждане от 17.05.2017 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки в „Юробанк и Еф Джи България“ АД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. С молба с вх. №105594/03.10.2017 г. взискашлят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК000694749 изрично е поискал извършване на справки, налагане на възбрани на имоти и запори на вземания, както и насрочване на опис на движимото имущество на длъжника.

С молба с вх.№073486/29.08.2018 г. и последваща молба с вх.№ 077129/14.09.2018 г.

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, офис сграда ****, офис 4, на осн. чл. 429 ГПК са поискали да бъдат конституирани като взискател във връзка със сключени договори за цесия.

С първата молба е поискано също така да бъде извършена справка за притежаваните от длъжника банкови сметки, както и да бъде наложен запор на откритите такива. Съответно - с Разпореждане от 14.11.2018 г., на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК като взискател по изпълнителното дело са конституирани „АГЕНЦИЯ ЗА СЬБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, офис сграда ****, офис 4.

С конституирането им като взискател, „АГЕНЦИЯ ЗА СЬБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 203670940 са депозирали молби за различни изпълнигелнидействия, какю следва:

- молба с вх. № 095447/22.11.2018 г. - да бъде насрочен опис на движимо имущество на длъжника.

- молба с вх. № 011679/15.02.2019 г. - да бъдат извършени справки на банкови сметки, както и да се насрочи опис на движимото имущество на длъжника.

- молба с вх. № 054045/15.07.2019 г. - да бъдат извършени справки за банкови сметки, ЕСГРАОН, НОИ, КАТ и имотен регистър на длъжника.

- молба с вх. № 119486/05.12.2019 год. - за налагане на запор на банкова сметка на длъжника.

- молба с вх. № 007438/03.02.2022 г. - да бъде извършена справка за банкови сметки на длъжника, както и да бъде наложен запор на последната новооткрита.

- молба с вх. № 049647/24.08.2022 г. - да бьдат извьршеььи справки за банкови сметки на дльжника, каю гри наличие на такива да се наложизапор.

- молба с вх. № 080284/20.12.2022 г. - да бъдат извършени справки за банкови сметки на длъжника, като при наличие на такива да се наложи запор.

- молба с вх. № 050146/11.10.2023 г. - да бъдат извършени справки в НАП за актуален трудов договор и справка за притежаваните от длъжника банкови сметки, както и за налагане на последващи запори.

С Разпореждане от 29.10.2019 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки, открити в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, като до 3 третото задължено лице е изпратено съответното запорно съобщение.

С разпореждане от 29.11.2022 г. е насрочен опис на движимото имущество на длъжника и до него е изпратена съответната призовка.

С разпореждане от 21.08.2024 г. е насрочен опис на движимото имущество на длъжника и до него е изпратена съответната призовка.

На 05.04.2022 г. с вх. № 019573/05.04.2022 г., по изпълнителното дело е постъпило възражение от длъжника Р. Й. Ж., ЕГН: **********, с искане за прекратяване на изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С разпореждане от 06.04.2022 г. ЧСИ е отказал да уважи възражението за прекратяване на изпълнителното производство и е изпратил съобщение за разпоредения отказ до длъжника, на посочения от самия него в последното възражение адрес - съобщение с изх. № 028779/06.04.2022 г. Същото е върнато по делото с отбелязване като „непотърсено“ върху обратната разписка.

На 28.11.2022 г. с вх. № 073793/28.11.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника Р. Й. Ж., ЕГН: **********, с искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с разпореждане от 29.11.2022 г. ЧСИ отново е отказал да уважи молбата и е изпратил съобщение за разпоредения отказ до длъжника съобщение с изх. № 091250/29.11.2022 г. Същото е върнато по делото с отбелязване като „непотърсено“ върху обратната разписка.

На 04.10.2024 г. изпълнителното дело е било предоставено за справка в кантората на ЧСИ на пълномощник на длъжника - В.Г.Т. - САК, след което на 04.10.2024 г. е депозираш молба с вх. № 055101/04.10.2024 г., с която е поискано прекратяване изпълнителното производство по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С Разпореждане от 08.10.2024 г. ЧСИ е отказал да уважи молбата за прекратяване на изпълнителното дело. Длъжникът е уведомен за разпоредения отказ, чрез пълномощника си на 15.10.2024 г.

На 24.10.2024 г. в кантората на ЧСИ Н.М., per. № 841 в КЧСИ е постъпила настоящата жалба с вх. № 058236/24.10.2024 г., подадена от адв. В.Г.Т. - САК, като пълномощник на длъжника Р. Й. Ж., ЕГН: **********. В жалбата са изложени аргументи за неоснователността на Разпореждането на ЧСИ за от 08.10.2024г.

Препис от жалбата е връчен на взискателя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК:203670940, на 30.10.2024 г., като в тридневния срок по чл. 436, ал.

3 от ГПК не е постъпило възражение.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима и основателна, като съображенията за това са следните.

Подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.

4

Досежно искането за прекратяване на производството и твърдение за незаконосъобразен отказ за спиране, прекратяване и приключване на производството от страна на ЧСИ, съдът намира, че искането е основателно.

В чл. 433, ал. 1, т. 1-8 ГПК е направено изчерпателно изброяване на основанията при реализацията на които съдебния изпълнител трябва да пристъпи към прекратяване на образуваното пред него изпълнително производство. Важно е да се отбележи, че когато съдебният изпълнител бъде сезиран от страна в изпълнителния процес, която заявява обстоятелства, които според нея създават основание за цялостното или частично прекратяване на изпълнителния процес тази страна не следва да дава конкретна квалификация на основанието за прекратяване – тоест да посочва точка от изброените в чл.

433 ГПК възможни основания за прекратяване. Настоящият случай не е такъв, доколкото и в двете молби за прекратяване, длъжникът посочва, че искането се основава на липса на предприети изпълнителни действия в рамките на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а именно от 02.02.2020 год. до 02.02.2022 год.

Съгласно чл.433, ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай, че в продължение на две години взискателят не поиска от съдия изпълнителя предприемането на изпълнителни действия. В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва по силата на закона и не е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител. Съдебният – изпълнител следва само да констатира, че производството е прекратено по силата на закона, да преустанови изпълнението и да вдигне наложените обезпечения. Предполага се, че при положение, че взискателят в продължение на две години не е поискал извършването на изпълнителни действия, спрямо длъжника, същият се е дезинтересирал от хода на изпълнителното производство.