Решение № 22780 от 11.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22780 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110158263 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „*********“ ЕООД, уточнена с молба с вх. № *******/18.11.2024г., с която са предявени при условията на обективно съединение осъдителни искове с правно основание по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 1799,01 лв., представляваща неплатен наем по договор от 27.01.2023 г. за периода от м. 01 до м. 06 2024г., и за сумата от 749,70 лв., представляваща неустойка по чл. 14, ал. 1 от същия договор за забава в плащането на наемната цена, начислена за периода от 10.04.2024г. до 21.06.2024г.

Ищецът твърди, че между страните било налице наемно правоотношение с източник договор №******/27.01.2023г. с предмет обособено търговско помещение – заведение (кафене), разположено на партерния етаж на „***********. Твърди, че като наемодател изпълнил точно задълженията си по договора, като осигурил безпрепятстваното ползване на наетия обект, срещу поетото насрещно задължение от ответника в качеството му на наемател да плаща дължимата се наемна цена за исковия период, към която според уговореното между страните се прилагала индексация. Твърди, че на основание чл. 14, ал. 1 от договора при забава в плащанията ответникът дължал неустойка в размер от 3 % дневно върху стойността на просроченото задължение, но не повече от 30 % общо. Твърди, че ответникът не плащал задълженията си по издадените от ищеца фактури, което мотивирало първия да инициира съдебно производство със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за предходен на процесния период. Твърди, че в хода на това производство ответникът платил частично, вкл. и задължението си за м. 04.2024г.

Уточнява, че предявява настоящата осъдителна претенция за останалата непогасена част от 1 дължимата се наемна цена за м. 04 2024г. на стойност 66,50 лв., както и за сумите от 199,51 лв., представляваща индексация за м. 01., 02 и 03.2024г., 766 лв. за наем и индексация за м.

05.2024г. и 766,50 лв. за наем и индексация за м.06.2024г. Иска от съда да му присъди съдебно предявените вземания, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба след срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че ответникът ограничавал достъпа му до помещението и че договорът бил развален едностранно от ищеца, считано от 20.02.2024г., от където извежда съображения за недължимост на наемната цена, вкл. на индексациите в размера й. По съображения от приетото в Тълкувателно решение № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС счита, че при прекратяване действието на договора не се дължи и неустойката по него. Твърди, че поради препятстване на достъпа му до имота от страна на ищеца не може да вземе оборудването си, което било на стойност, надвишаваща исковите претенции. Върху неустойката не се дължала лихва за забава. Оспорва дължимостта и размера на индексацията на наемната цена. Прави възражение за прихващане с насрещното си вземане за сумата от 700 лв., платена като гаранционен депозит по договора за наем.

Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни. С молба с вх. № 283270/23.08.2025г. мотивира евентуално искане при уважаване на предявените искове съдът да признае правото му да задържи съответните парични суми до предаване на намиращата се в наетия обект машина за точене на кънки “********”, внос от Чехия, на стойност 4 800 лв.

Съдът, съобразно чл. 235 ГПК, като съобрази приетите по делото доказателства във връзка с наведените в исковата молба твърдения и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят и от представения по делото договор №******/27.01.2023г. по делото се установява, че по силата на същия са постигнали съгласие ищецът „*********“ ЕАД като наемодател да предостави на ответника „**********“ ООД за временно възмездно ползване своя търговски обект, представляващ обособено търговско помещение – заведение (кафене), със светла площ от 52,54 кв.м., разположено на партерния етаж в „***********, представляващо част от сграда с идентификатор *********, находяща се на адрес гр. София, *******, ул. „*********“ за срок от 3 години срещу уговорен месечен наем в размер от 700 лв. с ДДС, дължим ежемесечно авансово до 10-то число на текущия месец. В чл. 3, ал. 4 от договора е уговорено, че за всяка година от действието на договора месечната наемна цена се увеличава със средногодишния инфлационен индекс за Република България за предходната година, определен от НСИ. Клаузата на чл. 13 от договора предвижда, че гаранционният депозит за добро изпълнение на договора е сума, равняваща се на едномесечната наемна цена в вкл. ДДС. Предвидено е, че този депозит трябва да постъпи по банков път по сметка на наемодателя преди сключването на договора. В чл. 14 от договора е предвидено, че при забава в плащането на което и да е парично задължение по договора, в т.ч. наем, наемателят дължи неустойка в размер на 3% дневно върху стойността на просроченото задължение, но не повече от 30 % дневно. Според уговореното в чл. 15 2 договорът се прекратява с изтичането на срока му, по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, с едномесечно писмено предизвестие и за двете страни, едностранно от наемодателя с писмено уведомление без предизвестие при системно просрочване на плащанията, или неизпълнение на други задължения по договора, установени с протокол.

Уточнено е, че по смисъла на договора системно означава три или повече пъти, независимо от това дали са поредни или не, в рамките на една календарна година. В чл. 16 е посочено, че наемателят дава безусловно и неотменимо съгласие наемодателят незабавно и едностранно да възстанови фактическата си власт върху имота, без да е необходимо съгласието или присъствието на наемателя, ако при редовно връчена му покана той не се яви в указания срок и не предаде с двустранен протокол имота, като за извършените действия се съставя протокол, подписан от комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на „*********“ ЕАД. В договора е уговорено, че всички съобщения, изпратени чрез елекртронна поща на посочените от страните електронни адреси се смятат за редовно получени.

По делото е представена нотариална покана от „*********“ ЕАД, действащо чрез изпълнителния си директор, срещу „**********“ ООД, оформена като връчена на 20.02.2024г. на законния представител на ответното дружество, с която ищецът го уведомява, че поради забава в плащането на задълженията по цитирани фактури от 27.11.2023г. до 04.01.2024г. му предоставя 10-дневен срок за плащане, както и че при неизпълнение ще счита договора за развален на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

Също така е представена разпечатка от имейл от 17.06.2024г., към който приложено се изпраща уведомително писмо за прекратяване на договора от „*********“ ЕАД до посочения в договора адрес на ел. поща на „**********“ ООД. Видно от представения по делото текст на писмо, със същото наемодателят уведомява наемателя, че прекратява еднoстранно без предизвестие договора, считано от 01.07.2024г. в хипотезата на системно просрочване на плащанията. Кани ответникът да му заплати натрупаните задължения в размер от 5 955,79 лв. в срок до 20.06.2024г.

В отговор на този имейл е представена разпечатка от имейл от 21.06.2024г., подписан от “Eкипа на **********”, с който задължението се оспорва, като се излага, че ********** не работи от два месеца и системно се пречи на работата в кафето.

Представени са фактури с издател „*********“ ЕАД и получател „**********“ ООД, издадени на 05.04., 08.05. и 04.06 за съдебно предявените вземания за наемна цена, в т.ч. индексации.

Видно от представената счетоводна справка /на л. 75 от делото/ ищецът е начислил неустойка в размер от 229,95 лв. за вземането му за наем за м. 06.2024г. по фактурата от 04.06.2024г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на по един свидетел на всяка от страните за установяване обстоятелствата около изпълнението и прекратяването на процесното наемно правоотношение.

3

Свидетелят ********** споделя впечатленията си от позицията на управител на ********* на спорта. Изяснява, че първоначално отношенията между двете дружества били добри, но около година след сключването на договора за наем наемодателят преустановил плащанията на дължимия наем. Последвали покани от него, от счетоводния и юридически отдел на наемодателя, но плащане не последвало. Свидетелят сочи, че от „**********“ ООД били в наетото помещение до края на 2023г.-началото на 2024г., след което го напуснали, но без да го предадат на наемодателя. След ремонта, който направил наемателят, всички врати били сменени, при което представителите на „*********“ ЕООД нямали достъп до това помещение. Няколко пъти след прекратяването на договора идвали хора да изнасят оборудване и посуда от заведението. Достъпът до него се осъществявал през два входа – вътрешен през фоайето на залата, и външен. Излага, че в помещението, наето от „**********“ ООД в периода, в който е функционирало, е имало монтирана машина за точене на кънки. Уточнява, че в ********* има денонощна охрана, която се осъществява от служители на дружеството на длъжност „портиери“.

Свидетелят ************ разказва, че покрай децата му, които активно тренирали зимни спортове, помагал на отбора на НСА. Решил чрез подставеното лице „**********“ ООД да наеме помещението в ********* на спорта и да го оборудва по начин, че децата, които тренирали там, да могат да влизат с кънките си и да си взимат топли напитки и супи.

В тази връзка споделя, че възмутен от практиката да се таксуват децата при точенето на кънките, закупил две машини за тази цел, едната от които монтирал в заведението си в *********. Споделя, че на отчетно събрание на отчетно изборно събрание на ********** по хокей взел думата и изразил недоволството си от ръководството й. Това негово изказване породило лично отношение на неодобрение към него, което се пренесло и на бизнес почва.

От **********, която поддържала тесни връзки с „*********“ ЕООД започнали всячески да саботират дейността му, като блокирали достъпа до заведението при спортни мероприятия.

Това го принудило да спре да плаща наема, като заведението преустановило работа. Узнал, че машината за точене на кънки е изчезнала. Твърди, че както представителите на „*********“ ЕООД, така и трети лица, разполагали с достъп до заведението в *********.

Съдът не обсъжда останалите събрани по делото доказателства като неотносими.

Въз основа на така приетото за установено по делото съдът достига до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД

Основателността на така предявения иск се обуславя от установяването от страна на ищеца на следните материални предпоставки: възникването и съществуването на облигационно правоотношение между страните по силата на валидно сключен договор за наем от 27.01.2013 г. с твърдяното съдържание, по силата на който да е предал на ответника държането на обекта, предмет на наема, а за него е възникнало насрещното задължение за плащане на наемната цена, както и индексирането й на годишна база и размера на 4 претендираните суми.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е погасил претендираните вземания, както и твърдяното от него прекратяване на наемното правоотношение след изтичането на 10-дневния срок от получаването на нотариалната покана (на 20.02.2024г.).

По делото не е спорно и се установява от приетите доказателства, че страните са били обвързани от валидно наемно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника ползването на обособеното търговско помещение- заведение (кафене), разположено на партерния етаж на „*********** срещу насрещното му задължение да заплаща месечна наемна цена.