Определение № 1620 от 03.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1620 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300501780 по описа за 2023 година

Производство по чл.267, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Фератум България“, ЕИК: 200599406 против Решение № 1221/ 20.03.2023г. постановено по гр.д.№ 1395/ 2021г. по описа на ПРС – V гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на В. В. В., ЕГН ********** сумата от 132 лв.- главница, недължимо платена сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 487886/13.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 83,37 лв.- разноски по съразмерност. С въззивната жалба се иска отмяна на обжалваното решение в цялост, по съображенията:

Правните изводи на съда се оспорват с поддържаният от жалбоподателя довод, че чл.22 ЗПК изисква да не са спазени при условията на кумулативност изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, оспорва се наличието на допуснати нарушения при определянето на ГПР, както и съдържанието на договора да отговаря на изискванията на чл.11 ,ал.1, т.1-9 и т.11, т.12 ЗПК, както и на чл.10, ал.1 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК; оспорва се че таксата гарант следва да бъде включена в ГПР, която се определя като допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаването на кредит от жалбоподателя; излагат се съображения за характера на таксата, която по договор между кредитополучателя и „Фератум Банк“ ЕАД, която е различно ЮЛ от жалбоподателя; излагат се доводи във връзка с начина на сключване на договора за кредит и незадължителността на сключването на договор за гаранция. Налице са оплаквания относно обжалваното решение в частта на определените за заплащане от жалбоподателя на ищцата разноски , в каквато насока се оспорва наличието на основание за определяне на такива и по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, в която част въззивната жалба има характер на искане по чл.248, ал.1 ГПК. По делото е налице постановено Определение № 6187/ 31.05.2023г., с което районният съд се е произнесъл , но по искането на първоначалната ищца за изменение на решението, като същото е отменено в частта на разноските за присъждане на такива в полза на настоящия жалбоподател. С оглед на 1 формулираното искане по отношение на обжалваното решение в частта на разноските, за което е недопустимо произнасяне за първи път от въззивния съд, делото следва да се върне за произнасяне в тази част на въззивната жалба от районния съд, наред с което следва да се администрира въззивната жалба чрез конкретизиране на правния интерес от стрА. на жалбоподателя да обжалва решението в неговата му цялост, доколкото е налице отхвърлителен диспозитив във връзка с предявения иск от ищцата за заплащане от стрА. на жалбоподателя на разликата до пълнопредявения размер от 380 лева, ведно със законната лихва.

Водим от горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА образуваното въззивно гр.д.№ 1780/ 2023г. по описа на ПОС.

ВРЪЩА делото на ПРС – V гр.с. за произнасяне по обективираното във въззивната жалба вх.№ 43940/ 12.05.2023г. искане за изменение /отмяна на постановеното решение в частта на разноските на основание чл.248, ал.1 ГПК, както и за допълнително администриране на същата въззивна жалба относно обосноваване на правния интерес от обжалване на постановеното решение в неговата цялост, съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2