Решение № 1216 от 02.07.2009, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 1216 02.07.Година

2009 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд

ІV граждански състав

На 19.05.2009 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Желязкова

Секретар: К.Н. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело номер 1537 по описа за 2007 година намери за установено следното:

Производство по чл.28, ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/.

Ищецът - Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, представлявана в производството от инспектор – юрист Г.Ч. и инспектор – юрист С.Д. е внесъл мотивирано искане за отнемане в полза на Държавата като придобито от престъпна дейност, следното имущество, собственост на И.П.Г., ЕГН ********** *** и адрес на призоваване:

**** и П.И.Г., ЕГН **********, действащ чрез своите родители и законни представители И.П.Г., ЕГН ********** и Д.А.Г., ЕГН ********** ***„*, а именно:

- УПИ ** от кв. * по плана на с. Я*, целият с площ от 710 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 66 кв.м, едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м и стопанска сграда със застроена площ от 16 кв.м при граници на имота - УПИ **, УПИ ** и от двете страни улици, на стойност 57 135,00 лева, собственост на П.И.Г., ЕГН **********;

- Лек автомобил марка "Мерцедес", модел "МЛ320" с рег. № ****, рама № ****, двигател № ****, цвят светлосив, на стойност 31 293,00 лева, собственост на И. П.Г., ЕГН **********;

- Лек автомобил марка "БМВ", модел "520И", рег. № ***, рама № ****, двигател №****, цвят зелен, на стойност 3911,00 лева, собственост на И.П.Г., ЕГН **********;

- Дяловете в

"А.е.Б.Е." ООД, гр. В., собственост на И.Г., в размер на 50 % от капитала на дружеството на стойност от 2500 лв.;

- Сумата от 1650 лв, представляваща равностойността на 33 дяла по 50 лв. от капитала на "Н." ООД, прехвърлени от И.П.Г. при освобождаването му като съдружник с решение № **** г. на ПОС Искането е основано на обстоятелствата, че:

- с присъда № **** г., влязла в законна сила на 12.04.2007 г., постановена по НОХД № **** г. по описа на

Окръжен съд – Пловдив ответникът И.Г. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 155, ал.1, вр. чл.

2, ал. 1, ал.2 и чл. 54 НК, както и за престъпления по чл. 155, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл.

2, ал. 2, вр. чл. 54 НК, попадащи в хипотезата на чл.3, ал.1, т.4 от ЗОПДИППД;

- по време на проверявания от КУИППД период е установено, че ответниците са придобили имущество на значителна по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД стойност – 96 489 лв., което обосновава предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, доколкото не са установени доходи на ответниците от законни източници.

Подробни съображения ищецът излага в депозираното мотивирано искане. Претендира разноски и юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът И.Г. чрез процесуалния си представител адв. С. оспорва иска като неоснователен и недоказан. Излага съображения за това, че липсват законовите предпоставки на чл. 1 ал. 2 от ЗОПДИППД за ангажиране отговорността на ответниците. По отношение на втория ответник П.Г. счита, че не са налице и предпоставките на чл. 9 от ЗОПДИППД, тъй като стойността на придобитият имот не е значителна по смисъла на същия закон. Процесуалният представител на ответника твърди, че процесният лек автомобил БМВ не е собственост на И.Г., а е продаден без това да е отразено в регистрите на КАТ.

Изложени са съображения за това, че стойността на същия към датата на придобиване не е 52 000 лв., както е отбелязано в приложената към искането на ищеца експертиза на в.л. П. К., а е далеч по - ниска. Направено е възражение за това, че след като процесния автомобил е придобит през юли 1995 г., а Г. е признат за виновен през 1999 г. не може да се направи извод, че средствата за придобиването му са в резултат на престъпна дейност. Отделно твърди, че е налице законен източник на средства за закупуване на другия лек автомобил марка „Мерцедес”, а именно извършено дарение в полза на И.Г. от неговата баба Ц. Г. в размер на 45 000 лева. Претендира разноски.

Ответникът П.Г. чрез процесуалния си представител адв. Р. оспорва предявеният иск. Излага становище за неоснователност на същия, тъй като не са налице предпоставките на чл.

9 от ЗОПДИППД. Конкретните съображения за това са, че придобитото имущество не е на значителна стойност, а е получено по силата на замяна с друг недвижим имот. Наведено е възражение за несеквестируемост на имота, собственост на малолетното дете.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище, че искът е основателен и доказан.

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане” – Пловдив не ангажира конкретно становище по иска.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, съда, намира за установено следното от фактическа страна:

Предпоставките, с наличието на които, се свързва евентуалната основателност на предявения иск са конкретно посочени в закона: освен да е осъден за някое от престъпленията по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД и общата стойност на придобито имущество да е „значителна” /над 60 000 лв., съгласно §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД/, ответникът да не може да установи законен източник на придобиването на съответното имущество. Затова и последователно отговор следва да се даде налице ли са необходимите, съгласно закона предпоставки, за да се постанови удовлетворително за искащия решение.

Няма спор между страните, а последното се установява и от приложения препис от присъда № ****. на ПОС, постановена по НОХД № **** по описа за 2003г., изменена с Решение № ****., постановено по ВНОХД № ****. по описа на ПАС, че ответника И.Г. е признат за виновен за това, че през периода от 1999г. до 03.03.2003г. е извършил престъпление по чл.155, ал.1 НК във вр. с чл.2, ал.1, ал.2 о чл.54 НК и чл.

155, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.2, ал.2 във вр. с чл.54 НК.

Констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.3 от ЗОПДИППД обосновава извод за наличие на първата от сочените по-горе предпоставки за основателност на предявеното искане, имащо характер на искова молба.

І. За целта на настоящото производство и за пълнота на изложението, съдът счита за необходимо да се маркират общи съждения, касаещи спорните между страните обстоятелства. Придобиването на актив винаги е следствие от съществуващо правно отношение и може да се осъществи или деривативно /производно/ - чрез сключване на сделка със собственика на правото или оригинерно /първично/ - напр. чрез упражняване на фактическа власт определен период от време, по начин и с намерение за своене. В конкретния случай придобитите от ответниците права върху имуществото, предмет на отнемане са следствие на сключени сделки, които имат характер на възмездни. При възмездното придобиване на права е налице договорена с легитимирания собственик на правото дължима или дадена от придобиващия го насрещна престация /пари или друг актив/.

Именно тази престация е източник на придобиването и може да бъде законно или незаконно притежавана. Затова и при възмездното придобиване на имущество размера на „законния източник” по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД е съотносим към размера на престацията, дадена от придобиващия го. И оттук следва да се даде отговор на спорния по делото въпрос налице ли е придобито от ответниците имущество със значителна стойност, което да подлежи на отнемане в полза на държавата. Според настоящия състав на съда на значителна стойност /над 60 000 лева/ следва да бъде сбора от стойността на всеки от активите, за които в мотивираното искане се твърди, че нямат законен източник, без да е необходимо всеки от тях да е на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД. Изводът се налага от последователно използваното от законодателя понятие „имущество”. Именно то, като съвкупност от права върху активи следва да е на значителна стойност, на която законодателя е дал стойностно изражение сумата от 60 000 лв.

ІІ. След като предмет на искането за отнемане са няколко актива – движими, недвижим и парични средства и доколкото евентуалното отчуждаване на всеки предходно придобит със законен източник актив, респ. неговата стойност може да послужи за придобиване на следващия актив, който отново ще има „законен източник”, то съдът счита, че последователно следва да се разгледа всяко придобиване като се започне от най – отдалеченото по време.

1.На

17.07.1995г. в ОДП Пловдив, Сектор „Пътна полиция” е регистриран като собствен на И.П.Г. лек автомобил „БМВ” **** с номер на рама ****, двигател: ****, видно от писмо изх. № ****. /л.297/. Досежно способа за придобиване на процесния лек автомобил спор между страните не е формиран, а именно последния е придобит чрез възмездна сделка - покупко – продажба. Не се спори, а последното се установява и от приложеното на л.297 от делото писмо на

ОДП Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, че за периода на придобиване – 17.07.1995г. архива е бракуван и унищожен, поради което и не може да се предостави копие от договора за покупко – продажба; не е представено такова и от ответника в производството. Така и при липса на данни за стойността на придобиване на процесния лек автомобил в хода на извършваната проверка от КУИППД е изготвена експертна оценка за справедливата пазарна стойност към датата на придобиване на същия, която е оспорена от ответника в хода на съдебното производство досежно посочената стойност.

Във връзка със заявеното оспорване в хода на настоящото производство е допусната съдебна автотехническа експертиза с в.л. инж. С. М.. Последно коментираната съдът кредитира като приета без резерви от страните и дори подкрепяща се от твърденията на ответника, че стойността на придобиване на процесния автомобил към 17.07.1995г. е около 5000 лв. Тук ще се маркира, че обективни данни за стойността на придобиване на коментираното МПС не могат да се почерпят от представената квитанция за внос на същия, тъй като в последната се съдържат данни единствено за митническа облагаема стойност на внасяната стока, която съгласно чл.3, ал.2 и чл.2а от ПМС № 2 от 08.01.1993г. за облагане вноса на автомобили /отм./, издадено по силата на законовата делегация на чл.38, ал.2 ЗМ /отм./ се определя единствено на база мощността на двигателя. Или очевидно митническата облагаема стойност на автомобила е без никакво фактическо значение за неговата придобивна стойност. Така при съобразяване данните, почерпени от приетата съдебна – автотехническа експертиза, която като стойност на придобиване е посочила сумата от 5922. 41 лв., обективната липса на други данни и най – вече съгласието на ответника, като лице придобило актива именно с посочената стойност, съдът приема същата за стойност на придобиване на актива.

Следващия спорен въпрос е налице ли е „законен източник” за придобития актив. Към датата на придобиване 17.07.1995г., а и за периода от 1993г. до 1995г. и при извършената проверка от КУИППД в данъчните и осигурителни регистри на ТД на НАП гр. Пловдив няма данни проверяваното лице да е получавало доходи от трудови или приравнени към тях правоотношения, нито данни за реализирани доходи от същия с друг произход. Установено е, че от 1989г. И.Г. е неограничено отговорен съдружник в СД „П.– Г. и с.”, като от датата на, която същото е данъчно регистрирано – *****. дружеството е подало две данъчни декларации - едва през 2000г. и съответно през 2002г. или след датата на придобиване на процесното МПС. Доколкото и в настоящото производство не се ангажираха доказателства при тежест на ответника за това, че същия е реализирал доход, който да е послужил за придобиване на спорния актив – МПС и при съобразяване разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД съдът приема, че не е установен „законен източник” на същия.

Възразява се от ответника, че коментирания актив не подлежи на отнемане по реда на ЗОПДИППД, тъй като придобиването му предхожда извършеното от ответника престъпление, за което същия е бил признат за виновен. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОПДИППД е ясна – на отнемане подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Или за да бъде отнето имуществото, не е необходимо придобиването му да е във пряка връзка на причинност, а достатъчно е, съобразявайки се с конкретиката на случая, да може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност, доколкото не е установен „законен източник” чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД. Въведената от законодателя оборима презумпция за наличие на причинна връзка подлежи на оборване от придобилия актива, а в настоящото производство последния се задоволи единствено да оспори наличието й без да проведе пълно и точно доказване.