Решение № 722 от 07.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. Стара Загора, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20255530104387 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск за прогласяване на нищожността на сключения между страните

Договор за паричен заем

№720031111064/10.09.2022 г. с правно основание чл. 6, ал. 1 ЗПФУР вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищецът Ц. Б. С., чрез пълномощника си адв. М. М., твърди в исковата молба, че бил страна по договор за потребителски кредит № 720031111064 от 10.09.2022г., сключен с "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД.

Съгласно договора ищецът трябвало да върне сумата по кредита в общ размер на 3283,72 лева, при сума на получаване в размер на 2500.00 лева, при ГПР - 44.84%, годишен лихвен процент - 40.85%, при срок на кредита от 4 вноски.

Наред с това съгласно договора ищецът следвало да заплати застрахователна премия в размер на 200.75 лева. По този начин общата месечна погасителна вноска била в размер 298.46 лева.

Сключеният между страните договор 720031111064 от 10.09.2022г. бил недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит бил нищожен, ако не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора бил посочен годишен лихвен процент 40.85 %. Липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент бил фиксиран за целият срок за кредита или бил променлив. Нарушението било още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план 1 имало отбелязване какъв бил общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да можело да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищцата и била основание за недействителност на договора.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен, ако в същия не бил посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително в договора посочено, че ГПР бил в размер на 44.84%. Липсвала обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включвали в посочения процент. Посоченият лихвен процент не било ясно как точно се съдържал и как бил изчислен по отношение на общия ГПР. По този начин ищцата била поставена в невъзможност да разбере какъв реално бил процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт.

За да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлявал ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ищцата щяла да направи и които били отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създавала задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречало на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Застрахователната премия следвало да се включи в ГПР, а в случая това не било сторено. Това от своя страна съставлявало заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следвал да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет.

Съгласно, чл. 19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1 от ДР към ЗПК- „Общ разход по кредита за потребителя“ били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, 2 пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси.

В тази връзка било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката за застрахователна премия предвидена в Договор за потребителски кредит се нарушавало изискването ГПР да не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г.

Поради невключване на уговорката за застрахователна премия в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 било прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявало един от елементите, на които можела да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП.

В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не били спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договорът следвало да се прогласи за недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябвало да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В този случай погасителният план изцяло не отговарял на чл.

11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК.

Доколкото в договора била предвидена дължимостта на договорна лихва, главница и застрахователна премия, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не било сторено от ответника, а единствено и само била посочена общата 3 дължимата сума, без да ставало ясно, какво точно се съдържало в тази обща сума. Това създавало невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включвали, как били изчислени и на каква база. Посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора.

Договорът за потребителски кредит не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. В него и в погасителния план към него не се съдържала предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи.

Ищецът моли съда да обяви договор за потребителски кредит № 720031111064 от 10.09.2022г., сключен с "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 ал. 1 т. 9 и 10 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. В него се сочи, че не бил ясен правният интерес на ищеца за завеждането му. Договорът за кредит бил сключен на 10.09.2022 г., с краен падеж до 25.08.2023г.

Договорът бил предсрочно погасен на 25.10.2022г., когато ищецът изплатил цялата дължима сума, намалена с разходите заради погасяването преди крайния срок на договора.

Договорът за кредит бил сключен от разстояние по реда на ЗПФУР през електронната страница на Банката и чрез използването на имейл като средство за комуникация от разстояние. Договорът се сключвал по инициатива на потребителя, съответно последният сам можел да избира дали да закупи допълнителна услуга застраховка или да продължи кандидатстването без сключена застраховка. Застраховката била допълнителна услуга, която можела да се включва или изключва в процеса за подаване на заявка за кандидатстване без това действие да било по някакъв начин контролирано или манипулирано от Банката. Още при първоначалния екран за кандидатстване за кредит след избора на сума и срок на кредита, на потребителя била посочена информацията, че сключването на застраховка не било условие за получаването на кредита, при договорените финансови параметри. Целият процес по кандидатстване и сключване на договора се развива на електронната страница на Банката, където ищецът, следвайки автоматизираните стъпки /процес/ подавал на Банката необходимата информация за оценка на кредитоспособността, изразявал волята си за потвърждаване или отхвърляне на конкретни стъпки от процеса и като 4 финална стъпка подписвал договора и всички приложени към него документи, които се изпращали като линк на имейла на клиента, който водел до платформа за подписване на документи и можели да се подпишат едва след като потребителят отиде в долната част на електронния документ. След подписването на договора, същият се изпращал по електронна поща на потребителя. Процесният договор за потребителски кредит представлявал електронен документ, който се визуализирал в приложението при подписването му, а след това се предоставял на електронната поща на потребителя. Като електронен документ, ищецът имал възможност да увеличава или намалява размера на шрифта, докато чете документа. При всички случаи договорът за кредит бил съставен при размер на шрифта 12.

Договорите за потребителски кредит на банката били типови, без общи условия, като съдържал всички изискуеми реквизити - съдържанието И структурата на самия договор за кредит била съобразена с последователността на изискванията за съдържание на договор за потребителски кредит, заложени в чл. 11, ал. 1 ЗПК, което позволявало лесно и недвусмислено да се установи изложеното твърдение.

В чл. 7 от договора бил посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му. ЗПК не разглеждал понятието главница, а изисквал от кредитора да посочи общия размер на кредита, като за процесния договор това била сумата от 2700.75 лева. В самия член 7 от договора било показано как се формирал общият размер на кредита, а именно включвайки два компонента: сумата от 2 500.00 лева - представляващ предоставения на потребителя кредит за общо ползване и сумата от 200.75 лева представляваща финансираната от Банката цена на застраховка /застрахователна премия/ избрана от потребителя за покриване на определени застрахователни рискове.