Решение № 203 от 02.05.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Ловеч, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20244310102117 по описа за 2024 година

Обективно съединени искове с правно основание: чл.128, т.2 т КТ вр. с чл.59 от КТ, чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД .

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П. М. И., с адрес: ***, чрез адв. С. Л. от ЛАК, със съдебен адрес: *** против ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ“ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ – гр. Ловеч, представлявано от Директора И.П..

Ищцата излага в ИМ, че по силата на трудов договор №7/15.09.1993г. е изпълнявала в ответното училище длъжността „старши учител“ начален етап на основното образование I-IV клас, II ПКС, като трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед Изх.№012/01.08.2023г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от 01.08.2023г., поради подадено от нея заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Ищцата е член на Синдиката на българските учители /СБУ/ при Основно училище „Васил Левски“ - гр.Ловеч, като за времето, през което е съществувало трудовото й правоотношение с ответника, е била синдикален член на синдикалната организация в това училище, като редовно й е удържан членски внос в размер на един процент от основното месечно трудово възнаграждение. Посочва, че с Анекс №Д01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование №ДО1269/06.12.2022г., страна по който е и СБУ, страните са постигнали съгласие и изменен текстът на чл.27 от същия КТД в следния смисъл: „За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални работни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва: т.2,б. „б“ за старши учител и старши възпитател 1763лева, като съгласно ал.2 осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023г. в размер на 524 млн. лева се разходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите през този период в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Излага, че съгласно чл.27, ал.3, т.2 индивидуалните основни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%. Твърди се, че със заявление Вх.

№86/12.10.2023г. до директора на ОУ „Васил Левски“ гр.Ловеч ищцата е поискала да й бъде начислена и 1 изплатена сумата от увеличението със задна дата на учителските заплати за времето от 01.01.2023г. до 01.09.2023г., както и да се преизчислят обезщетенията при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и по чл.224, ал.1 от КТ на неползван и непогасен по давност платен годишен отпуск, тъй като те се формират въз основа на брутната работна заплата, която е увеличена от 01.01.2023г. Ищцата се е позовала на анекс №ДО1-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022г. В отговор на заявлението на ищцата директорът на ОУ „Васил Левски“ е отговорил с писмо Изх.

№86/20.10.2023г., в което заявява, че предвиденият минимален размер на основна заплата на системата на училищното образование се определя единствено за лицата, които притежават качеството педагогически специалист и са в трудови правоотношения към датата на влизане на анекса в сила. Според директора на ответното училище след прекратяване на трудовия договор ищцата не попада в кръга лица, определени в нормативната уредба, както и в КТД, съответно в анекса към него. Увеличението се извършвало единствено за служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати, на основание чл.118, ал.3 от КТ. Ищцата счита направения отказ и изложените в него мотиви за постановен в противоречие с КТ, КТД, Закона за защита от дискриминация, правилата на добросъвестността и справедливостта. Счита още, че ответникът е в неизпълнение на задължението си да заплати трудовото възнаграждение на ищцата в пълния му дължим размер. Посочва, че е подписан Колективен трудов договор №Д01-269/06.12.2022г. за системата на предучилищното и училищното образование в Република България, като работодатели, от една страна, и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, независимия учителски синдикат към КНСБ, като синдикати, от друга страна. Клаузата на чл.4 гласи, че постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за служителите - членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по договора. Подписан е и Анекс №Д01-192/10.08.2023г., с който е изменен чл.27 от договора, касаещ минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищното образование.

Ищцата излага, че съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на служителя.

Отбелязва, че на основание чл.50 от КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Съгласно чл.57 от КТ колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Съгласно чл.59 от КТ при неизпълнение на задължение по КТД искове пред съда могат да предявяват страните по него, както и всеки служител, спрямо когото КТД се прилага.

Поради това, че ищцата е била член на Синдиката на българските учители и е заемала в процесния период от 01.01.2023г. до 01.08.2023г. длъжността „старши учител“ в ответното училище, то същата счита, че има качеството на служител, спрямо когото КТД се прилага.

Посочва още, че съгласно разпоредбата на пргр.46 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на РБ за 2023г. предвижда, че законът влиза в сила от 01.01.2023г. Изменението на КТД с Анекс №ДО1-291/10.02.2023г. също предвижда нови размери на минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023г., като е придадена обратна сила на разпоредбата. Поради забавеното приемане на ЗДБ за 2023г. и свързаното с това забавено увеличение на минималните основни възнаграждения на педагогическите специалисти, е обусловило волята на законодателя да придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023г. Сключването на анекса към КТД на 10.08.2023г. също е обусловено от забавеното приемане на ЗДБ. КТД се прилага по отношение на лицата, които към 01.01.2023г. са били заети в системата на училищното образование и са били членове на синдикални организации, които са страни по КТД, каквато е била и ищцата.

Ищцата счита, че обстоятелството, че трудовият й договор е бил прекратен, считано от 01.08.2023г., преди подписване на анекса, не може да отнеме правото й да получи увеличение на трудовото възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023г. до 01.08.2023г. Сочи, че изрично в анекса е посочено неговото действие от минал момент - считано от 01.01.2023г., което по същество е придаване на обратно действие на клаузите му.

Подчертава, че страните по колективния трудов договор изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да се прилага от 01.01.2023г., поради което счита, че това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител.

2

Следователно посочените разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023г./ са отговаряли на изискванията на закона - да са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение.

Според ищеца, да се приеме обратното, а именно че приложимостта на измененията на КТД се преценява не към датата, изрично посочена в анекса -01.01.2023г., а към датата на сключването му - 10.08.2023г., би означавало да се достигне до хипотези, при които определени лица, които са заети в сферата на образованието и са членове на синдикалната организация към 10.08.2023г., т. е. формално са обвързани от КТД, но не са работили по трудово правоотношение в сферата на образованието към 01.01.2023г. и впоследствие до приемането на измененията, да получат увеличение за посочения период, което би било в противоречие с всяка житейска логика, а и със закона, доколкото съгласно нормата на чл.128, т.2 от КТ трудово възнаграждение се дължи и заплаща за реално положен труд. Според ищцата в случай, че се възприеме, че лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното образование в периода от 01.01.2023г. до 09.08.2023г., нямат право на процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на анекса от 10.08.2023г., би се достигнало до тяхното неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл.8, ал.2 от КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения. Отделно от това, изтъква, че в съдържанието на процесния анекс от 10.08.2023г. изрично е предвидено да се прилага по отношение на педагогически специалисти, заемали съответната длъжност към 01.01.2023г. и. или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да се заема и към 10.08.2023г. - датата на формалното подписване на допълнителното споразумение към КТД. Твърди се, че към 01.01.2023г. основната работна заплаща на ищцата е била в размер 1596лв. За исковия период трудовият стаж на ищцата е бил 42 години. Механизмът на увеличението на работната заплата е минимум 15% върху основната заплата от 1596лв. плюс увеличението на брутната заплата за прослужено време в размер на 40% за периода от 01.01.2023г. до 01.08.2023г. или 239,40лв., плюс 100,55лв., общо сума от 339,95лв. месечно увеличение, което за исковия период от 01.01.2023г. до 01.08.2023г. се равнява на 2379,65лв. Излага, че върху главницата се дължи и мораторна лихва, която счита, че следва да се начисли от 01.09.2023г. - датата на влизане в сила на изменението на Наредбата до окончателното изплащане. Посочва, че съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Ищцата счита, че към 01.09.2023г. ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си за плащане на ищцата на дължимото увеличение на работната заплата за периода от 01.01.2023г. до 01.08.2023г.

Наведени са твърдения, че увеличението на работната заплата на ищцата се отразява и на обезщетението й при пенсиониране за 11 брутни работни заплати, което, видно от съдържанието на издадената Заповед №РД10650/28.07.2023г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, е начислено в размер 25699,52лв. Това обезщетение следва да се увеличи с 15% или увеличение от 3854,93лв.

В петитумната част е изведено искане съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 2379,65 лв., представляваща неизплатено увеличение на основното трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 01.08.2023 г., мораторна лихва за периода от 01.09.2023 г. до 21.11.2024 г. в размер на 401,33 лв., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 22.11.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата 3854,93 лв., представляваща неизплатено обезщетение за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.222, ал.3 от КТ, мораторна лихва върху главницата в размер на 650,17 лв. за периода 01.09.2023 г. до 21.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2024 г. до окончателното изплащане.