Определение № 8867 от 24.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8867 гр. София, 20.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100511562 по описа за 2022 година

Производството е по реда на 274-чл.279 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена жалба от А. А. А. против съдебен акт, наименуван Решение, № 20014595 от 18.02.2022 г., по гр.д.№ 60990 по описа на СРС за 2019 г. Жалбоподателката поддържа, че не била уведомена за извършената цесия в полза на „Е.М.“ ЕООД, поради което съдът неправилно приел, че ответникът не е легитимиран да отговаря по предявения иск, като моли предявеният от нея иск срещу ответника да бъде уважен.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Банка Пиреос България“ АД/, с който оспорва въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Вярно е, че в настоящия случай СРС е изложил кратки мотиви в съдебния акт относно обстоятелството, че счита, че ищцата е била уведомена за извършената цесия, които обаче са напълно ирелевантни за взетото от него крайно решение. Основният релевантен мотив, който съдът е изложил, е, че не се доказва по изпълнителното дело да е настъпила последваща промяна на взискателя, съответното цесионерът „Е.М.“ ЕООД да е прехвърлил обратно вземанията на ответника, поради което е приел, че ответникът не притежава пасивна легитимация по спора. Посочил е, че надлежни страни в производството по реда на чл.439 от ГПК са само страните по изпълнителното дело, като при цедиране на вземанията на взискателя по време на изпълнителното производството е налице приемство в изпълнителния лист на основание чл.429,ал.1 от ГПК, т.е. първоинстанционният съд е приел, че „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Банка Пиреос България“ АД/ не е надлежен ответник в настоящия процес.

Съдът преди разглеждане на спора по същество и произнасяне дали претенциите са основателни, или не, дължи проверка относно допустимостта и редовността на предявените искове. Процесуалните предпоставки са условията за възникване, 1 съществуване и надлежно упражняване на правото на иск. Понеже процесуалните предпоставки в своята съвкупност обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, липсата на която и да било от положителните или наличието на която и да е от отрицателните процесуални предпоставки е достатъчно, за да бъдат искът и съответно образуваното производство недопустими. Такива условия, за които съдът винаги следи служебно, са надлежността на страните в процеса, правният интерес, процесуалната им правоспособност, дееспособност и др.

При това положение настоящият съдебен състав счита, че доколкото в разглеждания случай СРС е формирал извод, че искът е предявен срещу ненадлежно процесуално легитимиран ответник, т.е. отрекъл е допустимостта на иска, то по своето естество обжалваният съдебен акт, макар да е наименуван „решение“ и въпреки непрецизно формулирания диспозитив, има характера на разпореждане по смисъла на чл.130,изр.1 от ГПК. Преграждащите по-нататъшното развитие на делото актове подлежат на обжалване с частна жалба съгласно разпоредбата на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

В случая частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

При предявяване на установителен иск, без значение дали същият е положителен или отрицателен, съгласно разпоредбата на чл.124,ал.1 от ГПК една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта му е наличието на правен интерес, за който съдът следи служебно. Дали ищецът има интерес от търсената защита, посредством установяване или отричане на спорното материално право, се преценява и с оглед страната, спрямо която е насочена претенцията, т.е. по принцип ищецът може да има правен интерес от установяване или отричане на конкретно право, но спрямо точно определен субект. Във всеки индивидуален случай следва да се извърши самостоятелна преценка с оглед изложените в исковата молба твърдения, а при някои хипотези на установителни искове, правният интерес произтича по силата на самия закон, който ги урежда. В случая е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК с искане за установяване, че ищцата не дължи на ответното дружество суми, за които е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело, като соченият от нея целен ефект е осуетяване занапред на действия по принудително изпълнение.

Съгласно чл. 439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като съгласно ал. 2 на тази разпоредба този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Този иск е на разположение на длъжника, спрямо когото е налице висящо изпълнително производство, като същият при определени условия може да оспори правото на принудително изпълнение на взискателя. Целта на това производство е защитно в хода на образувано изпълнително производство, когато след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, настъпят нови факти, които са довели до погасяване на правото на кредитора да търси изпълнение на вземането си по принудителен начин.

Правният интерес от предявяване на такъв иск произтича от самия закон, като единствената възможност за длъжника да постигне преустановяване на предприетото принудително изпълнение, ако счита, че са отпаднали материалноправните предпоставки за съществуването му, е предявяване именно на такъв иск. След представяне на влязло в сила решение, с което се уважава иск по чл.439 от ГПК, съдебният изпълнител е задължен по силата на чл.433, ал.1,т.7 от ГПК да прекрати 2 изпълнението срещу длъжника, като евентуален отказ подлежи на обжалване по съдебен ред.

В случая ищцата няма никакъв правен интерес от предявяване на такъв иск спрямо банката-цедент, тъй като същата е прехвърлила вземането си, предмет на изпълнителния лист, поради което цесионерът „Е.М.“ ЕООД е конституирано като взискател по образуваното изпълнително дело. Без никакво значение за настоящото производство е дали ищцата е била, или не е била уведомена за извършената цесия, като едно евентуално решение в полза на ищцата не би спомогнало по никакъв начин да бъде прекратено изпълнителното дело, т.е. да се постигне целеният ефект от съдебно установяване, че вземането, предмет на изпълнителният лист не съществува.

Приетото с Определение № 1135 от 13.07.2021 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 6478 по описа на СГС за 2021 г., не обвързва настоящия състав, по аргумент от чл.278,ал.3 от ГПК.

Ето защо обжалваният съдебен акт е правилен, като следва да бъде потвърден.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба срещу съдебен акт с характер на определение, наименуван Решение, под № 20014595 от 18.02.2022 г., постановен по гр.д.№ 60990 по описа на СРС за 2019 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3