Определение № 40 от 19.01.2024, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. Силистра, 19.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20243400500031 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С разпореждане № 455 от 07.06.2023г., постановено по гр.д. № 384/2020г. по описа на ТРС, е върната въззивна жалба с вх. № 1582/21.04.2022 г., депозирана от Й. А. И. срещу Решение № 62/05.04.2022 г. на ТРС по гр. д. № 384/2020 г. на ТРС, като нередовна.

Недоволна от това разпореждане, е останала Й. А. И., която го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и да върне делото на ТРС, със задължителни указания да връчи Определение № 1186/18.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1622/2023 г., III г. о. на ВКС, както и с изрични указания за внасяне на съдебната такса по въззивната жалба в едноседмичен срок от получаване на определението на ВКС.

Ответната страна Д. А. К. депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.

СОС, като съобрази доводите на страната и данните по делото, прие за установено следното:

Така депозираната частна жалба е основателна.

Жалбоподателката И. е депозирана въззивна жалба вх. № 1582/21.04.2022 г. жалба срещу Решение № 62/05.04.2022 г. на ТРС. С Разпореждане № 315/26.04.2022 г. съдът е указал на същата да внесе по сметка на Окръжен съд - гр. Силистра държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 53,65 лв.

С молба вх. № 2164/01.06.2022 г. Й. И., чрез процесуален представител - адв. Т. Т., е подала молба за освобождаване заплащане на дължимата държавна такса за обжалване на решението.

С Определение № 195/15.06.2022 г. ТРС е отхвърлил искането й за освобождаване от внасяне на ДТ и повторно е указал на жалбоподателката да внесе таксата за обжалване на решението. Определението е обжалвано и с Определение № 330/25.07.2022 г. на СОС, постановено по в. ч. гр. д. № 231/2022 г., е потвърдено. Против определението на въззивния съд също е подадена жалба, но с Определение № 1186/18.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1622/2023 1 г., III г. о. на ВКС, определението на въззивната инстанция не е допуснато до касационно разглеждане.

ТРС е приел, че по арг. от чл. 259, ал. 2 от ГПК едноседмичният срок за внасяне на държавната такса за обжалването на решението се прекъсва с подаването на молба за освобождаването от държавна такса и не тече, докато молбата се разглежда, но разглеждането й е приключило на 18.05.2023 г. с постановяването на акта на касационната инстанция и от този момент е започнал наново да тече указания едноседмичен срок, който е изтекъл на 25.05.2023 г. Съобразявайки, че към 7.06.23г. нередовностите на въззивната жалба не са отстранени с внасяне на дължимата държавната такса за въззивно обжалване, съдът, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, е постановил обжалваното разпореждане, с което е върнал същата.

Според жалбоподателката след като определението на ВКС е необжалваемо, същото е следвало да се й се връчи чрез ВКС или чрез ТРС, за да знае тя от кога срокът й за внасяне на ДТ е започнал отново да тече.

В случая следва да се има предвид, че при указания от съда за внасяне в определен срок на държавна такса по искова молба/жалба и направено преди или по време на течението на този срок искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на страната от внасяне на таксата, до приключване на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК с влязло в сила определение, страната не дължи внасянето й, независимо че развитието на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не спира /арг. чл. 61 ГПК/ течението на дадения срок за внасяне на таксата.

Ако определението, с което се потвърждава отказ за освобождаване от внасяне на държавна такса не подлежи на обжалване, същото не подлежи и на връчване, съобразно чл.

7, ал. 2 ГПК. От това обаче не следва, че с факта на влизане в сила на определението по чл.

83, ал. 2 ГПК започва да тече нов срок за внасяне на държавната такса, за която страната не е била освободена. Процесуалните срокове и началният момент на тяхното течение се определят само по два начина - или от самия закон, или от съда /чл. 59 ГПК/. В случая липсва законоустановено правило приключването на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК да поставя началото на течение на нов срок за внасяне на таксата, за която страната не е била освободена /изцяло или частично/. Ето защо, съдът е длъжен да уведоми страната за началото на новия срок за изпълнение на указанията за внасяне на държавната такса, като на тази плоскост е и даденото принципно разрешение в разяснителната част на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че срокът за предприемане на процесуални действия тече от момента, в който страната е известена за процесуалните си права и задължения, като страната се счита известена, когато съдът я е уведомил за началото на срока или този ден е посочен в закона. В този см. и Определение № 393 от 27.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1191/2017 г., I т. о.

Предвид всичко изложено до тук, съдът счита че след връщане на делото от ВКС първоинстанционният съд е следвало да даде нов срок на частната жалбоподателка за внасяне на държавната такса. Като не е направил това, а е постановил обжалваното разпореждане, съдът е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за даване нов срок на Й. И. за внасяне на държавната такса за въззивно обжалване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 455 от 07.06.2023г., постановено по гр.д. № 384/2020г. по описа на ТРС.

2

ВРЪЩА делото на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания в мотивите на определението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3