Разпореждане № 2583 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2583 гр. София, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Г. П. като разгледа докладваното от П. Г. П. Административно наказателно дело № 20261110202459 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 44, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН Делото е образувано след като с определение от 11.02.2026 г., постановено по АНД № 45/2026 г. по описа на РС-Костинброд, е било прекратено производство по делото и същото е било изпратено на СРС. В цитираното определение съдът е приел, че не е местно компетентен да разгледа и реши делото.

Настоящият съдебен състав намира, че образуваното пред него дело не е подсъдно на РС-София, а на РС-Костинброд, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението.

В случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството „СТЕФИ ЕКСПРЕС“ ЕООД, което е със седалище и адрес на управление в гр. Костинброд. Видно от атакуваното наказателно постановление, юридическото лице е санкционирано за нарушение на чл.128. т.1 от КТ, според който текст работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. Нарушението в случая се твърди да е осъществено чрез бездействие – неначисляване на трудово възнаграждение на работника Методи Димитров Марков във ведомостите за заплати.

Съобразно трайната практика на ВКС в производства по чл.44 от НПК мястото на осъществяване на нарушение чрез бездействие е мястото, където бездействалият е следвало да има активно поведение - да начисли счетоводно и да изготви съответните документи във връзка с полагащото се възнаграждение на работника или на служителя. В конкретния случай това е местонахождението на седалището на юридическото лице. Последното попада в обсега на действие на Районен съд- гр. Костинброд. В случая е без значение къде лицето е полагало труд, доколкото мястото на начисляване във 1 ведомостите на възнаграждението е задължение на работодателя със чисто счетоводен характер и е различно от самото изплащане на трудово възнаграждение – самостоятелно и задължение на работодателя съобразно чл.128, т.2 от КТ и за него административнонаказателно обвинение не е повдигано и съответно няма наложена санкция.

Във връзка с мястото на нарушението по седалището на дружеството, когато същото е извършено чрез бездействие ВКС е имал възможност многократно да се произнесе, включително в Определение № 3 от 8.01.2020 г. на ВКС по ч. н. д. № 1205/2019 г., I н. о., НК, Определение № 173 от 28.11.2013 г. на ВКС по ч. н. д. № 2107/2013 г., II н. о., НК, Определение № 103 от 28.05.2013 г. на ВКС по ч. н. д. № 1026/2013 г., I н. о., НК и други, Определение № 30 от 14.02.2012 г. на ВКС по ч. н. д. № 250/2012 г., I н. о., НК, Определение № 6 от 16.01.2017 г. на ВКС по ч. н. д. № 1264/2016 г., III н. о., НК.

Доколкото се касае не за нарушение, осъществено чрез неплащане на трудово възнаграждение, а за неговото неначисляване като предварителна и предхождаща дейност, правилото на чл.270, ал.1 от КТ, че трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата, според този съдебен състав не може да намери приложение.

Второ, нито в АУАН, нито в НП е посочено изрично къде е работното място на служителя Марков, нито изрично наказващият орган е определил мястото на нарушението. Посочено е мястото на първоначалната проверка – в офис на Еконт в гр. София, но липсват твърдения това да е местоработата на служителя, още по-малко изрично да съществува твърдение в обжалваното НП, че там е извършено нарушението. Липсват и твърдения за каквато и да е връзка между проверения офис и мястото на престиране на работна сила от страна на Марков. Напротив, посочено е, че проверката е продължила впоследствие в сградата на Инспекция по труда – Софийска област. Изрично в НП наказващия орган е посочил, в изпълнение на чл. 57, ал.1, т.13 от ЗАНН пред кой съд подлежи на обжалване издаденото НП – Районен съд – гр.

Костинброд. При тези констатации настоящият съдебен състав счита, че няма данни в НП, които да обуславят местната компетентност на СРС, още повече, че в самия атакуван акт е посочено неколкократно, че седалището на дружеството се намира в гр. Костинброд.

ВКС е имал възможност многократно да посочи, че въпросът, за целите на определяне на подсъдността, къде е извършено нарушението подлежи на установяване от обстоятелствената част на оспореното наказателно постановление, а не от други материали по преписката, писмени доказателства и твърдения на страните в производството пред съда. Застъпена е тезата, че при произнасяне по въпроса за подсъдността съдът следва да изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление. В този смисъл Определение № 173 от 28.11.2013 г. на ВКС по ч. н. д. № 2107/2013 г., II н. о., НК, Определение № 30 от 14.02.2012 г. на ВКС по ч. н. д. № 250/2012 г., I н. о., НК, Определение № 68 от 10.07.2017 г. на ВКС по ч. н. д. № 493/2017 г., III н. о., НК, Определение № 158 от 23.12.2016 г. на ВКС по ч. н. д. № 1265/2016 г., I н. о., НК. ВКС допълва също, че определящо за преценката кой да разгледа делото е отразеното в него. Евентуално неправилно посочване на мястото на извършване на нарушението би имало значение за изхода на производството по същество, но не може да бъде преценявано при решаване на въпроса за местната подсъдност - Определение № 68 от 10.07.2017 г. на ВКС по ч. н. д. № 493/2017 г., III н. о., НК.

Видно от Определение на РС – гр. Костинброд от 11.02.2026г., за да 2 приеме, че не е компетентен по силата на правилата за местна подсъдност, съдът е почерпил основание от подадената жалба до него и приложените към нея доказателства, което според настоящия съдебен състав е недопустимо при извършване на преценка дали делото е подсъдно на съда.

По отношение на самото изпълнително деяние на нарушението - чрез бездействие, неначисляване на трудово възнаграждение, поради естеството на дейността, предхождаща самото изплащане, същата следва да се приеме, че е дължима по силата на закона по седалище на дружеството и е изцяло свързана с неговата счетоводна дейност. ВКС е имал възможност да посочи, че дължимото действие е следвало да се извърши в седалището/адреса на управление на работодателя (когато съвпадат), защото това е мястото на изпълнение на задължението на работодателя за плащане на трудовото възнаграждение на работника. Задължението включва извършването на редица дейности, свързани със счетоводното оформяне на ведомостите за заплата, с воденето на трудово досие, нареждане за плащане и др. Всяко друго отклонение, свързано с начина на плащане (превеждане на възнаграждението по банков път по сметка на работника, изплащане на мястото на полагане на трудовата дейност от работника и др.) не променя основните трудови задължения на работодателя - Определение № 98 от 2.03.2023 г. на ВКС по ч. н. д. № 148/2023 г., II н. о.

Още повече, че наказващия орган изрично е посочил, че НП подлежи на обжалване пред РС – гр. Костинброд, откъдето за целите на проверката на местната подсъдност на делото от този съдебен състав също се извежда волята на наказващия орган по отношение на мястото на нарушението.

По изложените съображения и анализирайки изложеното в НП, съдът намира, че делото не му е местно подсъдно.

Съдът намира, че следва да бъде повдигнат спор за подсъдност между Софийски районен съд и PC- гр. Костинброд, който да бъде решен от ВКС, на основание чл. 84, ал.1 от ЗАНН във вр. чл. 44, ал.1 от НПК.

Така мотивиран съдията -докладчик

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД 2459 /2026 г. по описа на CPC, НО, 116-ти състав.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Софийски районен съд и РС- гр. Костинброд пред Върховния касационен съд на Република България.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Върховния касационен съд, с предложение за образуване на производство по чл. 44, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН.

Разпореждането не подлежи на обжалване и протестиране.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3