Решение № 633 от 29.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова при участието на секретаря Кристина Н. Григорова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Касационно гражданско дело № 20238002103491 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Решение № 512/24.04.2023г. по гр.д.№ 213/23г. по описа на Окръжен съд Варна е допуснато с определение № 1807/11.04.2024г. до касационен контрол за правилност по въпроса за възможността да бъде намалено обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Касаторът „Електроразпределение Север“ АД иска отмяна на въззивното решение, с което, след частична отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение, са присъдени на П. П. Т. и Р. Т. Т. на основание чл. 200 КТ обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Т. Г. Т., настъпила в резултат от трудова злополука на 03.07.2021г. в размер от по 94 234, 50 лева. Излага оплаквания срещу правилността и обосноваността на правните изводи на въззивната инстанция за недоказаност на възражението по чл. 201, ал.2 КТ. Твърди същите да са формирани в нарушение на съдопроизводствените правила – при превратно тълкуване на доказателствената сила на акта за трудова злополука като официален свидетелстващ документ и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Възразява срещу определянето на сумата 150 000 лева за справедлив размер на всяко от обезщетенията.

В частта, с която, след приспадане на основание чл. 200, ал.4 КТ на изплатено 1 застрахователно обезщетение от третото лице помагач, исковете по чл. 200 КТ са отхвърлени за разликите над 94 234, 50 лева до пълните предявени размери от по 150 000 лева – частични от по 200 000 лева, първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.

Насрещните страни по жалбата - ищците П. П. Т. и Р. Т. Т., чрез адв. П. К., оспорват оплакванията по жалбата.

Третото лице помагач – ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс Груп“ не взема становище.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС (решение № 186/01.02.2019г. по гр.д.№ 4922/2017г. на ІV ГО; решение № 144 /19.07.2019г. по гр.дело № 2413 /2018г. на ІІІ ГО ; решение № 58/20.04.2018г. по гр.д.№ 2037/2017г ІІІ ГО и посочените в него решения по чл.

290 ГПК; решение №187/29.10.2020г. по гр.д.№ 4559/2019г. на ІVГО; решение № 132/18.12.2020г. по гр.д.№ 4606/2019г., ІІІ ГО; решение № 307 от 21.04.2020г. на ВКС по гр.д. № 1974/2019 г., IV г.о.; решение № 523/07.08.2024г. по гр.дело № 103/2023г., ІV ГО, ВКС; решение № 607/22.10.2024г. по гр.д. № 509/24г., ІV ГО на ВКС и др.), според която: отговорността по чл. 200 КТ на работодателя за вреди от трудова злополука или професионална болест, причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на сто или смърт на работника/служителя е обективна и може да се намали не при всеки принос за увреждането, за разлика от съпричиняването по чл. 51, ал.2 ЗЗД, а само когато приносът на работника/служителя е поради груба небрежност.

Изводът за съпричиняване поради груба небрежност предпоставя установяване на механизма на увреждането, вкл. конкретното поведение на работника, което стои в каузална връзка с вредите, при доказателствена тежест на работодателя ответник. Когато е налице такова поведение (действие или бездействие) се преценява дали то изпълва хипотезата на груба небрежност, като се има предвид, че грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен от небрежността в гражданското право, както и че самонадеяността в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими. Заключението за допусната груба небрежност се прави при сравнение на конкретното съпричинително поведение на работника с абстрактния модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия и ако това сравнение показва, че поведението на работника е проява на липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, следва извод за съпричиняване при допусната груба небрежност. Едва когато такава е установена се поставя въпроса за намаляване отговорността на работодателя, за разрешаването на който от значение е виновното поведение на работодателя, на работника, тежестта и съотношението на причините, довели до увреждането при злополуката, като се следва принципа, че колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й. Делът на дължимите от работодателя мерки за осигуряване безопасни условия на труд и значението им за превенцията на риска, не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за 2 безопасност, но наред с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука.

Цитираните разрешения на съдебната практика изцяло се споделят от настоящия състав.

По касационните основания:

Наследодателят на страните е работил в ответното дружество по трудов договор № .../... ...

...г. и допълнителни споразумения към него като „електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи, трафопостове и СТИ, експерт, ниво /грейд/ 6“.

Задълженията за заеманата длъжност, съгласно връчената на Т.Т. длъжностна характеристика, включват извършване на оглед, профилактика на ел.проводни линии и трафопостове; отстраняване на възникнали повреди по мрежи ВН/СН/НН, подмяна на проводници, изолатори, арматура, стълбове и други; поддръжка на просеки, подмяна на износена арматура, подмяна на дефектни изолатори, регулиране фазови проводници, възстановяване на скъсани проводници и др.

На 03.07.2021г., при отстраняване на авария в трафопост № 1, [населено място], Т.Т. е претърпял злополука, в резултат от която е починал на място. С разпореждане № 5104-03118 от 02.08.2021 г. на ТП на НОИ – Варна злополуката е призната за трудова.

Механизмът на увреждането, съгласно съставения в хода на административното производство по чл.57-60 КСО протокол за разследване на трудова злополуката, потвърден и от събраните по делото показания на св. Ю. А. - очевидец на произшествието, и заключението на в. л. В. по приетата от първата инстанция СТЕ е следният: Като част от дежурен екип, изпратен за отстраняване на авария, при която в резултат от силен вятър е прекъснато електроснабдяването на домакинства, Т.Т., отстранява паднал клон върху въздушните проводници и ги разплита, след което влиза в трафопост Могилино 1, където се помещава трафомашина, пред която има метална предпазна решетка, както и табло ниско напрежение – вляво, долу. За да смени изгорял от аварията високомощен предпазител на един от клоновете в таблото ниско напрежение, пострадалият кляка и с помощта на специални ръкавици го издърпва, при което залита, дясната му ръка се допира до металната предпазна решетка, разположена непосредствено пред трафомашината, а лявата ръка, в област извън ръкавицата, се допира до тоководещите части в таблото ниско напрежение, които са останали под напрежение. В следствие на това между двете ръце протича електрически ток и веригата се затваря през сърцето, в резултат от което е настъпила смъртта.

При тези факти, по основния спор между страните налице ли е съпричинително поведение на пострадалия и проява ли е то на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ, въззивният съд се е произнесъл в отклонение от разрешенията на съдебната практика по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. В случая конкретното поведение на пострадалия, което стои в каузална връзка с вредата, е допирът с лявата ръка до останали под напрежение тоководещи части в таблото ниско напрежение. Ако такъв не бе осъществен, независимо, че дясната ръка на пострадалия се е опряла до металната предпазна решетка на трафомашината, веригата на електрическият ток нямаше да се затвори през сърцето му, тъй като по тази метална решетка ток не тече. Предвид установеното по делото, 3 че пострадалият е предприел подмяна на изгорелия високомощен предпазител в таблото ниско напрежение, без да изключи изцяло напрежението в това табло, в това число и по съседните клонове на този, по който е работил, определящо за квалификацията на съпричиняването като такова при груба небрежност в случая е дали с бездействието си да изключи напрежението по всички тоководещи части в таблото ниско напрежение пострадалият е пренебрегнал/ нарушил основни технологични правила и правила за безопасност. Основателно е оплакването на касатора, че въззивният съд е достигнал до отрицателен отговор на този въпрос при превратно тълкуване на доказателствата по делото и с необосновани правни изводи.

В раздел II от връчената длъжностна характеристика на пострадалия са изброени основните задължения и отговорности по здраве и безопасност при работа, включващи задълженията му да спазва изискванията на системата за управление на здравето и безопасността при работа, включително изискванията на работните инструкции и разпореждания по здраве и безопасност при работа; да спазва изискванията на нормативната база, свързана със здраве и безопасност при работа, а според раздел III-ти от длъжностната характеристика работникът следва да познава и да прилага в работата си изискванията на изброени нормативни актове, между които и Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ);

Правилника за вътрешен трудов ред, работни инструкции и регламентиращи дейности, попадащи в обхвата на изрично посочени подзаконови нормативни актове, вкл. Наредба № 9 от 09.06.2004г. за техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи и дейности, свързани със здраве и безопасност при работа.

Съгласно относимите към казуса разпоредби на ПБЗРЕУЕТЦЕМ (обн. ДВ. бр.34 от 27.04.2004г.), замяната на предпазители със стопяеми вложки в табло НН се извършва с изключване на напрежението (чл. 262 и чл.263). Изключването на напрежението е основна техническа мярка за безопасност при работите, извършвани в действащи електрически уредби/мрежи (чл. 140). Работата по тоководещи части в табло ниско напрежение се извършва с изключване на напрежението, вкл. на достъпните за допир тоководещи части в таблото, когато те не са допълнително оградени с прегради и др. подобни защитни средства на разстояние най-малко 0,1 m от тоководещите части, и видимо прекъсване на електрическата верига от всички страни, от които може да се подаде напрежение към мястото на работа (чл. 338 ,чл.341 и чл.342). Извършването на работа без наряд по табло ниско напрежение е разрешено за оперативния дежурен персонал с трета квалификационна степен (чл. 340, ал.2). Извършваната от пострадалия в деня на инцидента дейност е бил аварийна, той е бил дежурен по график, поради което за нея не е изготвен наряд, а е извършена по нареждане, съгласно чл.106 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ и т.3.7 от работни инструкции W1-51-EPR-JE. Като изпълнител на работата и лице, притежаващо над ІІІ квалификационна степен, именно пострадалият е отговарял за безопасността (чл. 62 и чл. 59 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, както и т.5 от работна инструкция W1-79-EPR-JE) т.е. негово е било задължението да изключи напрежението по начина, указан в чл. 144 ПБЗРЕУЕТЦЕМ - найнапред се изключват прекъсвачите, а след това разединителите - линейни и шинни. Съгласно 4 заключението на в.л.В., в процесното табло са били монтирани общо 6 разединители и за да се изключи напрежението, първо е следва са се изключат помощните пет броя разединители, а впоследствие – главният, а за да е сигурно отсъствието на напрежение – да се свалят и високомощните предпазители.

Явно е, предвид изложеното, че като е изключил напрежението само по клона, по който е работил, а не в цялото табло ниско напрежение, пострадалият е допуснал нарушение на основно правило за безопасност, съблюдаването на което му е вменено с нарочен нормативен акт, чието познаване е основно задължение по длъжностната му характеристика. Действително, както твърдят ищците, по делото липсват данни за проведен периодичен или извънреден инструктаж, касаещ конкретната работа, но тази липса не може да изключи грубата небрежност, тъй като притежаваната квалификационна степен от пострадалия и конкретните обстоятелства не предполагат нему да не е било несъмнено ясно, че поведението му може да доведе до злополука, увреждаща здравето му.