Определение № 4827 от 29.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4827 гр. София, 29.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В като разгледа докладваното от Б В Частно гражданско дело №

20241110139153 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Съдът е издал заповед за изпълнение от 06.08.2024 г. въз основа на заявление, подадено от М. К. Н., срещу „Т...“ АД.

Длъжникът е подал възражение по чл. 414а ГПК с приложени доказателства за извършено плащане на сумите по издадената заповед, с изключение на разноските, чиято дължимост оспорва, като поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е бил поканен извънсъдебно да заплати сумите.

С молба от 07.11.2024 г. заявителят е изложил доводи за дължимост на разноските, тъй като е изпратил извънсъдебна покана по имейл на длъжника, но той не е заплатил сумите в рамките на почти година.

С молби от 05.12.2024 г. и от 16.12.2024 г. длъжникът оспорва изпращането на покана по имейл, като твърди, че имейлът, на който е била изпратена поканата, е автоматичен и през него не се входират съобщения.

Съгласно мотивите към т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал, като в тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Това искане следва да бъде направено в срока по чл.

415, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай са налице предпоставките за обезсилване на заповедта в частта за главницата. По отношение на претенцията на заявителя за разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съдът намира, че същата е основателна, предвид 1 обстоятелството, че дължимата сума е била заплатена едва след връчване на заповедта за изпълнение, поради което длъжникът е дал повод за завеждане на производството. За разноските следва да бъде издаден изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 06.08.2024 г. по ч.гр.д. № 39153/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 151 с ъ с т а в , в частта, с която е разпоредено длъжникът „Т...“ АД, чрез търговско представителство на чуждестранното лице „Т...“, БУЛСТАТ .., да заплати на М. К. Н., ЕГН **********, сумата от 1173, 50 лв. с равностойност 600 евро, ведно със законната лихва за периода от 26.06.204 г. до изплащане на вземането.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на М. К. Н., ЕГН **********, срещу „Т...“ АД, чрез търговско представителство на чуждестранното лице „Т...“, БУЛСТАТ .., за сумата от 25 лв., представляваща държавна такса за заповедното производство и за сумата о т 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, определени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39153/2024 г. по описа на СРС, 151 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2