Определение № 2141 от 04.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2141 гр. Варна, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20263100500607 по описа за 2026 година

Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 102309/08.12.2025 г. на Земеделска кооперация „Слънчево-Припек 94“ срещу Решение № 4027/12.11.2025 г., постановено по гр.д. № 11577/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което ЗК „Слънчево-Припек 1994“ е осъдено да заплати на В. М. Н. сумата от 3494 лв., представляваща дялова вноска по чл. 14, вр. чл. 9, ал. 1, т. 7 ЗК, ведно със законна лихва от 1214,69 лв. върху главницата, считано от 23.05.2020 г. до 08.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 08.09.2023 г., до окончателното й изплащане ; на основание чл. 28б ЗК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 340 лв. , представляващи гаранция по реда на чл. 26, ал. 7 от Устава на кооперацията, ведно със законната лихва от 118,19 лв. върху главницата за периода от 23.05.2020 г. до 08.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 08.09.2023 г., до окончателното й изплащане; както и сумата в размер на 100 лв. , представляваща неизплатени дялови вноски след прекратяване на членствените правоотношения, ведно със законната лихва от 34,76 лв. върху главницата за периода от 23.05.2020 г. до 08.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба 08.09.2023 г., до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е частивно недопустимо и изцяло неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.

Навежда се довод, че разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 7 ЗК регламентира правото на член на земеделска кооперация да получи дяловата си вноска при прекратяване на членството по реда на чл. 14, предвид което два от предявените искове – искът в размер на 100 лв. и искът в размер на 3494 лв. представляват два едновременно кумулативно предявени срещу ответника иска в защита на едно и също твърдяно от ищеца право – правото му да получи дяловата си вноска при прекратяване на членственото правоотношение. Сочи се, че за нито един от двата иска ищецът не е твърдял частично предявяване на правото. Въззивникът счита, че ищецът недопустимо при условията на кумулативно съединяване претендира това право веднъж по номинал (за 100 лв.) и втори път по имуществена/балансова стойност 1

(за 3494 лв.). Поддържа, че тези два иска не могат да бъдат разглеждани кумулативно, а само евентуално, поради което съдът като се е произнесъл по два иска, предявени в защита на едно и също право между едни и същи страни е постановил недопустимо решение по отношение на втората по ред предявена претенция.

Излага се, че събраните по делото доказателства са неправилно ценени от съда, като в мотивите липсвало изложение на обстоятелства, с оглед на които съдът кредитирал като правилни изводите на приетата по делото, но оспорена КССчЕ, определяща пазарната стойност на имуществото на кооперацията към 23.05.2020 г., въпреки използваните пазарни аналози, които съществено се различават от имотите на кооперацията и наличието на доказателства, установяващи реално извършени продажби на имоти. Неправилно районният съд приел, че дяловият капитал на ищеца, записан в книгата на член-кооператорите към 23.05.2020 г., е 168 982,37 лв., доколкото в заключението на допълнителната ССчЕ вещото лице е посочило, че това е размерът на целия капитал на кооперацията, съгласно ГФО за 2020 г. Книга на член-кооператорите към 23.05.2020 г. с отразени дялови вноски не е прилагана по делото, нито е коментирана от вещите лица, нито е публикувана в ТР, а вещите лица са ползвали Книга на кооператорите за последващ период – от 21.02.2021 г.

Сочи се като съществено процесуално нарушение обстоятелството, че съдът се е произнесъл по предявените искове в последователност, която е различна от тази, в която същите са предявени от ищеца, докладвани от съда и посочени в мотивите на обжалваното решение. Съдът е уважил единият от главните искове (този за 100 лв.) с оглед направеното признание на същия, но без да спази реда на чл. 237 ГПК. Не е съобразил и че уважаването на иска за дялова вноска, претендирана по номинална стойност, който иск е първи по ред, прави недопустим последващия иск на ищеца да му бъде присъдена дяловата му вноска по пазарна стойност.

Въззивникът цитира съдебна практика на ВКС досежно начина на формиране на размера на внесените дялови вноски, дължими при прекратяване на членство в кооперация на основание чл. 14, ал. 1 ЗК, според която не се възприема тезата, че дяловите вноски се дължат по номинал, а размерът им следва да бъде определен като пропорционална величина между размера на дяловите вноски на членовете съотнесен към имуществото на кооперацията, разбирано като разлика между активи и пасиви, след приспадане стойността на нормативно или уставно определените фондове. В тази връзка се поддържа, че задачата по т. 2 от допълнителната ССчЕ съответства напълно на тази методика. Вещото лице след направени уточнения е изчислило, че дяловата вноска на ищеца е в размер на 0,00 лв., в случай че същата се изчислява на база на последния финансов отчет и при приспадане на всички резерви, формиращи фонд „Резервен“, съобразно счетоводните сметки на кооперацията. Според въззивника без значение е какъв би бил размерът на фонд „Инвестиции“ и фонд „Социален“, тъй като и без тяхното приспадане от капитала, същият е отрицателна величина. При втория вариант на изводите по т. 2 от допълнителната ССчЕ, в който имуществото на кооперацията е определено съобразно пазарните цени на недвижимите имоти на кооперацията, а не съобразно балансовата им стойност, при приспадане на задължителните по устава фондове, дяловата вноска възлиза на 2143,54 лв. Районният съд е достигнал до неправилен извод, че актуализираната дялова вноска на ищеца е в размер на 9013,19 лв., което е довело до неправилно уважаване на част от предявените искове в цялост. Поддържа се, че изводите на съда, че посочените фондове не следва да бъдат съобразявани по делото, тъй като в счетоводството нямало данни за тях, са 2 неправилни, поради противоречието им с материалния закон, съобразно разясненията на ВКС в цитираното съдебно решение. Навежда се довод, че поради липсата на своевременно заявени твърдения на ищеца относно приетата от кооперацията стойност на имуществото й в ГФО за 2020 г. не са налице основания съдът да формира изводите си относно размера на имуществото на кооперацията въз основа на пазарна преоценка на същото, без своевременно заявени твърдения на ищеца за неправилно отразена стойност на същото в ГФО за 2020 г.

Същевременно посочената от вещите лица пазарна стойност на недвижимите имоти на кооперацията е неправилно определена, съгласно по-гореизложените доводи.

Твърди се, че посочените от ВРС разпоредби на устава и ЗК не обосновават право на ищеца да получи сума в размер на 340 лв. за внесена гаранция по реда на чл. 26, ал. 7 от устава на кооперацията, тъй като правоимащо лице е кооперацията, а не съответното лице, упражняващо функциите на ръководен или контролен орган на кооперацията. Поддържа се, че неправилни и в противоречие на собствените му мотиви са изводите на първоинстанционния съд за основателност на претендираното обезщетение за забава по всеки от главните искове. Счита, че доколкото по делото не са представени доказателства кога е приет ГФО за 2020 г., не е доказан фактът на настъпване на изискуемостта на вземането на ищеца за дялова вноска, поради което не може да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава за нейното изплащане. Отделно от това намира всички акцесорни искове за неоснователни, предвид неоснователност на главните претенции.

Моли се за обезсилване на първоинстанционното решение поради недопустимост в частта, в която ответникът е осъден да заплати сумата от 3494 лв., представляваща дялова вноска по чл. 14, вр. чл. 9, ал. 1, т. 7 ЗК, ведно с присъденото обезщетение за забава върху тази сума и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба, а в условията на евентуалност да бъдат отхвърлени тези искове, както и за отмяна на решението в останалите обжалвани части като неправилно и отхвърляне на останалите искови претенции.

Претендира съдебни разноски.

Въззиваемата страна – В. Н. М., депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като се споделят изводите на районния съд. Акцентира се върху процесуалното поведение на ответника и непредставянето на изискани доказателства. Намира, че районният съд е мотивирал съдебното си решение в съответствие с цитираната от въззивника съдебна практика на ВКС, а вещото лице при неговото изслушване в о.с.з. на 29.10.2025 г. изрично е заявило, че не трябва да се изваждат от капитала на кооперацията всички резерви, но такава е била задачата му. По отношение на иска за гаранция посочва, че по силата на закона и устава тази гаранция е предвидена, ако са налице някакви задължения от страна на ищеца към ЗК, но такива твърдения не са били наведени и правилно съдът е уважил иска.

Сочи се, че ищецът изрично е правил искания за изискване от ответника да представи ГФО за 2020 г., протокола за приемането му и други документи на ОС на кооперацията, но тези искания не са били уважени от съда. Описва се по какъв начин следва да се изчислява размерът на всички фондове, в случай че въззивният съд приеме, че следва да се взимат под внимание. Въззиваемият се позовава на разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗТР и твърди, че съдът е извършил справка чрез публичния и служебния достъп до данните на електронния сайт на ТР, воден от АВ. При тези съображения моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебни разноски.

3

Постъпила по делото е и частна жалба с вх. № 4870/20.01.2026 г., депозирана от Земеделска кооперация „Слънчево-Припек 94“, срещу Определние № 93/06.01.2026 г. по гр.д. № 11577/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба вх. № 102299/08.12.2025 г., подадена от ответника за изменение на Решение № 4027/12.11.2025 г., постановено по гр. д. № 11577/2023 г., в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК.

Жалбоподателят излага, че присъденото от съда адвокатско възнаграждение в ползва на ищеца надвишава над три пъти и половина определения в Наредба № 1/2004 г. размер на дължимия адвокатски хонорар по делото, предвид неговия материален интерес, като дори и да се приеме, че делото е с правна и фактическа сложност, не са налице основания за присъждането на адвокатско възнаграждение в толкова завишен размер. Извън това се поддържа, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, като само в три от общо десетте открити съдебни заседания са били събирани доказателства, а останалите са били отлагани по различни причини. Съдът недопустимо или евентуално неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата, без ищецът да е твърдял такова договаряне за адвокатско възнаграждение за явяването на процесуалния му представител след второто по ред о.с.з. Жалбоподателят счита, че броят на предявените искове също не обосновава висока фактическа и правна сложност на делото, както и че изводите на съда не са направени с оглед на критериите, към които препраща разпоредбата на § 1а, ал. 2, т. 2 на ДР на Наредба № 1/2004 г. По отношение на определените от съда депозити за експертизи в общ размер на 4700 лв. се навеждат твърдения, че съдът не е осигурил процесуална възможност за ответника да вземе своевременно отношение относно определените от съда размери на възнагражденията на вещи лица, поради което няма основания съдът да отказва да измени размера им с оглед липсата на такова становище.