Решение № 1593 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1593 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110207085 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332031243/27.12.2024 г. издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 250 лева по чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

В подадената жалба се претендира съдът да отмени наложената на жалбоподателя глоба, като се навеждат доводи за маловажност на нарушението и се претендира съдът да приложи чл. 28 ЗАНН поради обстоятелството, че незабавно след съставяне на АУАН жалбоподателят е сключил застраховка ГО. Допълнено е, че застрахователната полица е прекратена предсрочно на 28.11.2024 г. поради неплащане на премия и фактически автомобилът е бил без задължителна застраховка за период от пет дни. Жалбоподателят настоява, че не е бил информиран за прекратеното застрахователно покритие, поради което и оспорва изводът за извършване на умишлено нарушение. Отделно от това се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения, свързани със съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, както и поради сгрешеното име на улицата, където се твърди да е спрян за проверка жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят М., редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен процесуален представител. От него са постъпили писмени становища по съществото на делото.

Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По отношение на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д Х Драйв” с рег. № ***, 1 собственост на Г. М., имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, с начална дата на покритие 14.05.2024 г., която била с валидност до 13.05.2025 г., като действието на застрахователния договор било прекратено предварително на 28.11.2024 г. поради неплащане на дължимата премия от неговия собственик на датата на падежа – 13.11.2024 г. Следователно към 03.12.2024 г. посоченият лек автомобил нямал валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

На 03.12.2024 г. около 18:10 ч. жалбоподателят Г. М. управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д Х Драйв” с рег. № ***, в гр. София, по бул. Прага, с посока на движение от ул. Шандор Петьофи към бул. Пенчо Славейков. Жалбоподателят бил спрян за проверка от св. А. Д. – младши автоконтрольор в ОПП СДВР, който установил самоличността на водача и извършил проверка на документите на водача. При проверката водачът М. не представил полица за валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” (ГО). При извършена проверка чрез служебен таблет било установено, че застрахователния договор е прекратен предсрочно поради неплащане на 28.11.2024 г. и че към 03.12.2024 г. за автомобила няма сключена и валидна застраховка ГО. При проверката водачът на автомобила представил лични документи и СУМПС, както и документи за автомобила, от които св. Д. установил, че М. е собственик на автомобила.

При така установените факти на 03.12.2024 г. бил съставен АУАН № 1439124 от свидетеля А. Д. – младши автоконтрольор при ОПП СДВР за нарушение на чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ в присъствие на нарушителя и на свидетел – очевидец, което се установява от положените от тях подписи. В акта нарушението било описано като управление на собствен автомобил без сключена застраховка Гражданска отговорност към датата и часа на проверката. Копие от акта било връчено на жалбоподателя, който не изложила писмени възражения срещу акта. Такива са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като същите са развити и в жалбата.

Още същата вечер след установяване на нарушението, собственика на автомобила М. в 21:00 часа на същия ден сключил нова задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила БМВ с валидност до 02.12.2025 г.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на 27.12.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 250 лева. При описанието на нарушението в НП от правна страна било записано, че лицето, като собственик на автомобила който е регистриран на територията на страната и не е спрян от движение, не е сключило действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 28.03.2025 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 11.04.2025 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Д., като и от събраните по делото писмени доказателства, (преди всичко справки за сключени застраховки „ГО” от Гаранционен фонд, копия на застрахователни полици за сключени застраховки, заповед за компетентност и др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят потвърждава, че е съставил процесния АУАН, на посоченото време и място, тъй като въпросният автомобил е бил без сключена застраховка гражданска отговорност към момента на проверката. Свидетелят потвърждава, че именно жалбоподателят и собственик на автомобила го е управлявал. Показанията на св.

Д. намират доказателствена опора и в справката от Гаранционен фонд, както и документите 2 за сключване на нова застраховка по-късно същия ден. А собствеността на автомобила се потвърждава от нарочна справка в ОПП СДВР.

Но съществените обстоятелства от предмета на доказване по делото се установяват преди всичко от писмените доказателства по делото – проверка за сключена застраховка „ГО” за процесния автомобил към датата на нарушението и към 20.11.2024 г. /служебно изготвена от съда/, както и от двете представени от жалбоподателя застрахователни полици.

От тях несъмнено се доказва, че за лекия автомобил е имало сключена задължителна застраховка с покритие до 13.05.2025 г., но която е предсрочно прекратена поради неплащане на премията на 28.11.2024 г. Следователно към момента на извършване на проверката – 03.12.2024 г. за лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д Х Драйв” с рег. № ***, собственост на жалбоподателя, не е имало валидна застраховка „ГО”. А от представените от жалбоподателя документи се установява кога точно е сключена новата застраховка.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове и не е допуснато нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН. А съгласно т.3 на Заповед № 4332з-143 от 15.02.2016 г., наказателни постановления за нарушения на КЗ могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Заеманата длъжност от подписалата НП Даниела Дескова също се установява от представените писмени доказателства. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснато нарушение при съставянето на акта само в присъствието на един свидетел. Видно от отразеното в АУАН това е свидетел при установяване на нарушението. Следователно в изпълнено изискването на чл. 40, ал. 1 ЗАНН АУАН да се състави в присъствие поне на един свидетел – очевидец на извършване или установяване на нарушението. Макар ЗАНН да използва множествено число – „свидетелите“, съдебната практика е категорична, че при съставяне на акта в присъствие на свидетел при установяване на нарушението, е достатъчно той да е един, за разлика от хипотезата по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, където изрично е посочено, че актът се съставя в присъствието на двама свидетели.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в НП е задължително да бъдат описани нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Тази разпоредба гарантира осъществяване правото на защита на нарушителя, който следва да има възможност да разбере какво нарушение му е вменено от фактическа, както и от правна 3 страна и да се защитава по фактите. В случая не е допуснато нарушение на посочената разпоредба и още при съставянето на акта, а и в НП, са изпълнени императивните законови изисквания, като нарушението, макар и лаконично е описано като конкретно е посочено като време, място, изпълнително деяние и обстоятелства при извършването му, като са посочени и индивидуализиращите белези на автомобила, управляван от жалбоподателя, за който се твърди да не е имало сключена задължителна застраховка „ГО”. Посочено е и че наказаното лице освен водач е и собственик на автомобила.

В тази връзка съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя за неяснота относно мястото на извършване на нарушението. Действително в НП е посочено че посоката на движение на автомобила е „бул .енчо Славейков“. Но в АУАН е изписано правилното наименование на булеварда – Пенчо Славейков. Освен това в НП детайлно е описано, че автомобилът се е движил по бул. Прага в гр. София, като единствено за да се конкретизира отсечката от този път е посочено, че проверката е осъществена в отсечката от ул. Шандор Петьофи към бул. Пенчо Славейков. Допуснатата техническа грешка при изписване на името на булеварда по никакъв начин не пречи на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено и къде се твърди да е извършено то, поради което и съответното възражение на жалбоподателя е неоснователно.

С оглед анализа на доказателствата, настоящият съдебен състав намира, че по делото безспорно се установи осъществяването от обективна страна състава на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ. От доказателствата по делото безспорно се установи, че към посочената дата собственика на посоченото МПС – лек автомобил не е сключил валиден, действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Фактът на липсата на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност” се установява от справката от Гаранционен фонд, както и от представената полица, от която е видно, че последната сключена застраховка „ГО” за автомобила е била предсрочно прекратена на 28.11.2024 г., а след този момент до датата и часа на нарушението не е била сключена нова застраховка. Тоест към момента на извършване на проверката от страна на свидетеля Д. за управлявания от жалбоподателя М. собствен лек автомобил не е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.