Решение № 13546 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13546 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110115673 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди в подадената на 18.03.2025 г. искова молба и в молба уточнение от 09.05.2025 г., че ответникът Й. Е. К. дължи: сумата от 35,01 лв. - главница за дялово разпределение за имот с адрес: гр. София, общ. И., ул.

„************* за периода м.02.2022 г.–м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 18.03.2025 до изплащане на вземането, както и 7,70 лв. - мораторна лихва за забава от 16.04.2022 г.-12.03.2025 г. Ищецът сочи, че ответникът е негов клиент на топлинна енергия за имот с адрес: гр. София, общ. И., ул. „************* аб. № ********. Според чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на приложимите в случая общи условия купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В имота през исковия период била използвана топлинна енергия, но същата не била заплатена, поради което настъпила забава и се дължала и законна лихва за забава. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намира имотът, сключили договор за услугата дялово разпределение с „Нелбо“ АД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база отчет на уредите за дялово разпределение. За имота били издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда осъди ответника да заплати процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.03.2025 г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът Й. Е. К. не е подал отговор на исковата молба.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД не изразява становище по основателността на исковете.

С допълнителна молба по делото ответникът твърди плащане. Ищецът в съдебно 1 заседание признава плащането на ответника, като твърди, че му се дължат разноски от 100 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД По делото е безспорно, че в полза на ищеца и в тежест на ответника са съществували задължения в размерите, посочени в исковата молба; че на 02.07.2025 г. ответникът е извършил плащане, с което е погасил претенциите. Така предявените искове подлежат на отхвърляне изцяло като платени.

По разноските:

Във фискалния бон от 02.07.2025 г., издаден от ищеца, е отразено погасяване на разноските от 50 лв. за държавна такса по исковете, както и на погашение от 60 лв. за „такси и ЮВ“. Съкращението ЮВ несъмнено означава юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл.

78, ал. 8 ГПК съдът е този, който определя размера на разноските за юрисконсултско възнаграждение. Ищецът е приел плащане на сумата от 60 лева за юрисконсултско възнаграждение и съдът е властен да определи такова и в този размер. С оглед изхода на делото, неговата елементарност, фактът, че юрисконсултското възнаграждение не е реален разход на страната, а вид санкция за ответната страна, която единствено съдът е властен да определи по размер, и обстоятелството, че ищецът е предявил искове за вземания в нищожен размер, то съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в размер на 60 лв. То е платено от ответника на 02.07.2025 г. Допълнителни разноски на ищеца не се дължат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, против Й. Е. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 35,01 лв. (17,90 евро) - главница за дялово разпределение за имот с адрес: гр. София, общ. И., ул. „************* за периода м.02.2022 г.–м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 18.03.2025 до изплащане на вземането, както и 7,70 лв. (3,9 4 евро) - мораторна лихва за забава от 16.04.2022 г.-12.03.2025 г., поради плащане в хода на делото.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2