Решение № 106 от 06.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Варна, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Светла В. Пенева

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100502359 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, и е образувано е по жалба на Г. А. П. И П.

В. П., чрез адв.Д. против Решение № 2660 от 17.07.2023 година, постановено по гр.дело № 11 183/2022 година, с което съдът е отхвърлил исковите претенции на ищците Г. А. П., ЕГИН ********** и П. В. П., ЕГН **********, както следва:

1.Да се признае за установено по отношение на ответниците П. В. П., ЕГН **********, Л. Й. М., ЕГН **********, Д. Д. Д., ЕГН **********, че ищците Г. А. П., ЕГН ********** и П. В. П., ЕГН ********** са собственици на реална част с площ от 493 кв.м от ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр. Варна, находящ се в ***, целият с площ от 2002 кв.м, с трайно предназначение на територията - Урбанизирана и начин на трайно ползване за ниско застрояване (10м), на осн. чл. 79, ал.1 от ЗС 2.Да се признае за установено по отношение на ответниците П. В. П., ЕГН **********, Л. Й. М., ЕГН **********, Д. Д. Д., ЕГН ********** и Община Варна, че ищците Г. А. П., ЕГИН ********** и П. В. П., ЕГН 1

********** са собственици на реална част с площ 116 кв.м от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в ***, целият с площ от 768 кв.м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - второстепенна улица, на осн. чл. 79, ал.1 от ЗС, както и в частта, с която са осъдени Г. А. П., ЕГИН ********** и П. В. П., ЕГН ********** да заплатят в полза на П. В. П., ЕГН **********, Л. Й. М., ЕГН **********, Д. Д. Д., ЕГН ********** 1 сумата от 3250 (три хиляди двеста и петдесет) лева, представляваща разноски в производството, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК и в частта, с която са осъдени Г. А. П., ЕГН ********** и П. В. П., ЕГН ********** да заплатят на Община Варна сумата от 100 (сто) лв., представляваща разноски в производството, на осн. чл. 78, ал.3, във вр. ал. 8 от ГПК.

Според оплакванията в жалбата решението се явява неправилно и противоречи на наличните по делото доказателства.Сочи се, че отчуждителната процедура по отношение на наследниците на М. не е започнала, а е предвидена законова такава в нормата на чл.205 от ЗУТ.В жалбата се обръща внимание, че Общината не е инициирала такава процедура нито след влизане в сила на ПНИ през 2009 година, нито след влизане в сила на ПУП-ПУР през 2012 година, като към момента проектираната улица не е станала публична общинска собственост.Жалбата съдържа доводи, според които е доказано по несъмнен начин владението върху реалните части от двата имота, което е станало със свидетели – т.е. касае се за упражнявана фактическа власт от 1994 година до 2022 година.По същество се настоява съдът да отмени атакуваното решение и да уважи исковите претенции.

Отговор по делото от страна на Община – Варна и на въззиваемите П.

П., Л. М. и Д. Д. не е постъпил.

В съдебно заседание пред настоящия съд, въззивниците са редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв.Д., която поддържа въззивната жалба и моли решението да бъде отменено.

Въззиваемите страни – П., М. и Д., са редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. С. /ВАК/, която моли съдът да потвърди решението, като правилно и съответно на закона.

След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:

2

Не е спорно между страните, а и съдът приема, че на 05.05.2015 година е влязла в сила Заповед № 147 от 15.04.2015 година на Кмета на район „Приморски" на основание чл.46 от ЗМСМА във връзка с §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и Заповед №2689/31.07.2013г. на Кмета на Община Варна, въз основа на влязъл в сила План на новообразуваните имоти /ПНИ/ на селищно образувание ***, одобрен със Заповед № РД-08-7706- 178/05.06.2008г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна.

С н.а. №40, том V, дело №2202/1994г. на Нотариус при Варненски районен съд, Г. А. П., ЕГН ********** и П. В. П., ЕГН **********, като наследници по закон на В. С. П., ЕГН ********** са придобили право на собственост при условията на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот в урбанизирана територия, ***, №*** с площ 600 кв.м., начин на трайно ползване -индивидуално застрояване, при граници: имот №№677, 9687, 679;

Също не е било спорно, че ищците са били въведени във владение на посочения имот с Протокол № 40- МР/01.07.2015г. за въвод във владение на новообразувани имоти м. ***, землище „В.“ и неразделна част - скица № 384/24.06.2015г.

Видно е от Решение №610 от 11.05.1999 година на ПК-Варна, издадено по заявление с вх. № 40050/26.11.1991 г. на ответниците П. В. П., ЕГН **********, Л. Й. М., ЕГН **********, Д. Д. Д., ЕГН **********, в качеството им на наследници на Д. П. М., починал 1984 г., че им е „признато правото на собственост" по т. 1 на нива от 9,000 дка, находяща се в терен по параграф 4 на В. в местността „М.", съставляваща имот № 7090 по КП, изработен 1956 година.

Със заповед №50 от 03.02.2011 г., издадена на основание § 4к, ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ и Заповед №2317/15.1.2004 г. на Кмета на Община Варна, въз основа на влязъл в сила план на ***, одобрен със Заповед № РД-087706(178)/05.06.2008 г. на Областен Управител на област с административен център гр. Варна на ответниците е било възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот с идентификатор № *** по ПНИ на *** с площ 2002 кв. м. (две хиляди и два квадратни метра), при граници: имоти № №9665 и 9687.

Видно от представеното от ответниците Решение №138/05.02.2009 г. по адм.дело №2253/2008 г. на Административен съд – Варна от страна на Г. П. и П. П. е била подадена жалба по чл.126 и сл. от АПК във връзка с §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и във вр. чл.28б, ал.8 от ПП ЗСПЗЗ срещу Заповед РД№-087706-178/05.06.2008 г. на ОУ на област Варна, с която е одобрен Плана на новообразуваните имоти за селищно образование *** в землището на кв. В., относно новообразуван имот №678, с възражението, че новообразувания имот следва да е с площ от 1000 кв.м, а не с отредените му 600 кв.м – тази жалба е била оставена без уважение, като решението на първата съдебна инстанция е било потвърдено с Решение №12783/29.10.2009 г., постановено по адм.д.

№5691/2009 г. на ВАС, което е окончателно

3

Пред ВРС е била прието, изслушана и не оспорена Съдебно техническа експертиза, в която в.л. П. сочи, че за ищците с ПНИ е отреден имот №678 с площ от 600 кв.м., който граничи от една страна с имот 679, от друга - с имот 60 (горска територия), от трета с имот 677 и от четвърта с процесния имот №9687, отреден по ПНИ на Община Варна и представляващ път. Последният е с площ от 768 кв.м. От своя страна отредения на възстановените собственици и ответници в производството П. В. П., Л. Й. М. и Д. Д. Д., в качеството им на наследници на Д. М., имот №4438 с площ от 2002 кв.м граничи с имот №9687 и имот №9997. Установява се още, че ПНИ по отношение на имоти №9687 и №4438 не е приложен на място. Също така вещото лице заключва, че приетият с Решение №799-5/19.12.2012 г. на ОС – Варна ПУП – ПУР на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост, план за улична регулация на СО ***, гр. Варна също не е приложен. Представено е писмо рег.№АУ105539ПР_001ПР от 04.11.2022 г., издадено от Район „Примоски“ – Община Варна, съгласно което за имот №4438 по ПНИ за с.о. *** е издадена Заповед №50/03.02.2011 г. по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на район „Приморски“ за 10 възстановяване правото на собственост, а относно имот №9687 по ПНИ за с.о.

*** не е издадена и не следва да се издава заповед по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета, тъй като имотът представлява път.

Изслушани са показанията на свидетелите И.К.И. и Й.П.Й., от които се установява, че ищците упражняват фактическата власт над имот №678 и претендираните реални части от имоти №9687 и №4438 от предоставянето им за ползване на имота до момент.

Пред ВОС е представено Удостоверение № АУ№№4711ВН-001ВН, от които е видно, че до момента няма открита и/ или приключила процедура по отчуждаване в обхвата на ПИ № 9687.

При тези данни виждането на съда е следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ищците е да докажат, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху реална част с площ от 493 кв.м. от ПИ № *** по КК на гр.

Варна и върху реална част с площ от 116 кв.м . от ПИ № № *** по КК на гр.

Варна/, а ответниците следва да докажат фактите, които изключват това право.

В исковата си молба ищцовата страна излага, че те са собственици на двете претендирани от тях реални части по силата на оригинерно придобивно основание, а именно давност, чрез владение упражнявано в периода от 1994 година до настоящия момент. Изследването на това придобивно основание дава повод на съда да заключи, че съобразно установената практика на ВКС 4 самата придобивна давност, като институт е един от регламентираните в чл.

77 ЗС способи за придобиване право на собственост върху вещи.Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години.От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина „владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се държи „ като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл.79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване. Няма спор, че основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните и писмени доказателства, каквито са били ангажирани в този процес. Единствено съдът е този, които може по същество да прецени /след анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност.При позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено.Следователно страната, която се домогва да докаже, че е давностила имот / имоти е длъжна да установи, че той / те не са изключени от оборота, т. е., че по отношение на този имот не съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност.

Установява се от доказателствата по делото, в това число заключението на проведената по делото СТЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено, че процесните две реални части едната с площ от 493 кв.м. от ПИ № *** по КК на гр. Варна, а другата с площ от 116 кв.м. от ПИ № № *** по КК на гр. Варна са части от имот № 679 по плана на ползвателските имоти от 1999 г. /помощен план при изготвянето на ПНИ/ с площ от 1067 кв.м. записан в регистъра към плана като собствен на С.

Кр. М.. Останалата част от бившия ползвателски имот с площ от 600 кв.м., представялваща понастоящем имот ПИ № *** по КК на гр. Варна е имота, за който е признато право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на С. М. с н.а. № 105, том XXIV, дело № 11316/1994 година – праводатели на ищците.

От събраните по делото доказателства се установява още, че С. К. М. трансформира предоставеното му през 1970 г. право на ползване на 1 дка в местност „М.“ по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в право на собственост върху 600 кв.м. ид.части от място цялото с площ от 1000 кв.м. Установява се също, че и двете процесни реални части попадат изцяло в имот № 7090 по КП от 1956 г. идентичен на имот № 3579 по плана на старите имотни граници 5