Решение № 1831 от 21.05.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1831 гр. Варна, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Д. Димитров Гражданско дело № 20233110112434 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. К. П., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „****” № 17, ет.2, ап. 5 и Д. Н. П., ЕГН:********** с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „****” № 17, ет.2, ап. 5 и двамата чрез адвокат И. П. Г. от Адвокатска колегия - гр. Варна, против ОБЩИНА ВАРНА ЕИК:**** със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „****” № 43 представлявана от Кмет на Община Варна, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ОБЩИНА ВАРНА, ЕИК:**** представлявана от Кмета на общината с адрес: гр. Варна, бул. „****” № 43 НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № **** с площ от 229 кв.м. по плана на СО „****”, гр. Варна, район „****” идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № **** по КП на м-ност „****” от 1970 г., при граници ПИ № ****, ПИ № ****, ПИ № ****, на основание чл. 124 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици по давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № **** с площ от 229 кв.м. по плана на СО „****”, гр. Варна, район „****” идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № **** по КП на м-ност „****” от 1970 г., при граници ПИ № ****, ПИ № ****, ПИ № ****. Твърди се, че владението върху имота е установено, от ищците през 2000 г., когато Д. К. П. решава да закупи имота, тъй като се занимава с отглеждане на пчели и търси място за поставяне на кошери. Твърди се, че през 2000 г. той заплаща сумата от 3000 лв. на съпрузите **** И.и, като закупува имоти № **** и № ****, които са съседни и на място съставляват един общ имот с площ от 540 кв.м. Твърди се, че предвид 1 обстоятелството, че имотите попадат в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и към 2000 г. не е имало ПНИ, продавачите не са успели да се снабдят с необходимите документи за подписване на нотариален акт. Твърди се, че **** И.и са предали владението на процесния имот на ищците и са се договорили да се явят в нотариус на по - късен етап, когато продавачите се снабдят с необходимите за нотариуса документи.

Твърди се, че процесния имот по разписен лист към КП „****“ от 1970 г. е бил с № **** и е записан на **** К. И., с когото ищеца Д. П., се запознава чрез негов съсед и приятел. Твърди се, че двамата се разбрали Д. да закупи имота, но се установило, че за имота не са налице изискуемите от нотариуса документи за собственост на **** К. И. и не могат да сключат сделка в нотариус. Твърди се, че на следващата година продавача **** К. И. починал, а година след това починала и съпругата му Тодорка и синът им, поради което не се стигнало до прехвърляне на имота пред нотариус.

Твърди се, че т.к. ищците не разполагат с документ за собственост за процесния имот, въпреки че са го заплатили, през 2010 г. решили да започнат процедура по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Декларирали имота в данъчната служба с декларация вх. № ****/27.07.2010 г., снабдили се с данъчна оценка на имота и скица, но при заверка на молбата - декларация от Община Варна, получили отказ по депозираното заявление № ЗАО-****/09.11.2010г. Отказът бил обжалван и отменен от Административен съд - Варна с решение № **** по адм. дело № ****/2011 г. Твърди се, че това решение е обжалвано от Община Варна и е потвърдено изцяло и влязло в законна сила с Решение № ****/17.06,2012 г. на Върховен административен съд. Твърди се, че междувременно докато трае Съдебната процедура имотът бил актуван и Община Варна е издала АЧОС № ****/11.02.2011 г., като процедурата по заявление № 3AO-****/09.11.2010 г. за заверка на молба - декларация за обстоятелствена проверка била прекратена.

Твърди се, че ищците продължават да владеят имота, който са закупили от **** К. И., нови 10 години, като през това време явно и необезпокоявано продължават да стопанисват и облагородяват имота, както и да заплащат данък за недвижимия имот и такса битови отпадъци на Община Варна. Твърди се, че от 2000 г. в имота били поставени 6 броя пчелни кошери, както и че се грижат за засадените от тях овощните дръвчета - 3 бр. ябълки, круши, сливи, лозе и т.н. Твърди се, че през 2022 г. отново подали до Община - Варна заявление вх. № ****/18.11.2022 г. за обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост върху имота. Твърди се, че с Писмо peг. № **** 003ВН са уведомени, че за имота има издаден акт за общинска собственост. Твърди се, че Община Варна е вписана в кадастъра като собственик на имота на основание АЧОС № ****/11.02,2011 г., но никога не е осъществявала владение върху него. Твърди се, че с решение на Общински съвет № 322-4 8 29.05.2000 г. е одобрен околовръстен полигон на селищно образувание местност 2

„****“ (територия по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Твърди се, че за територията на местност „**** и ****“ - има изработен ПНИ, който е в процедура и към настоящия момент не е одобрен, от което следва, че не е ясно имота има ли проведена реституция, предоставен ли е за ползване, т.е. не е настъпило основание Община Варна, да придобие имота.

Твърди се, че никоя от отчуждителните процедури не е извършена и имота фактически и на място се владее от ищците в границите такива каквито са били при закупуването му от **** К. И. през 2000 г. Твърди се, че възможността на ищците да се снабдят с документ за собственост се препятства от твърдението на Община Варна за притежавано право на собственост върху имота на съставеният без основание АЧОС № ****/11.02.2011 г.

Приемат, че за тях е налице правен интерес за предявяването на иск, чрез който да бъде отречено твърдяното от Община Варна право на собственост върху процесния имот.

Твърди се, че имотът и/или части от него никога и по никакъв начин не са били реално отнемани, както от ищците, така и от праводателите им.

Същият съставлява дворно място с трайно установени граници, които повече от 20 г. не са променяни.

Ищците молят за уважаване на предявения иск, правят искания по доказателствата и претендират присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорват се твърденията в исковата молба като некореспондиращи с реалната фактическа обстановка. Твърди се, че Община Варна е придобила правото на собственост върху имота ех lege. Съгл. чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, която правна норма е вписана като правно основание за съставяне на АЧОС № ****/11.02.2011 г., общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон, а именно - чл. 25. ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно цитираната разпоредба земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридическите лица са общинска собственост, като придобиването им става по силата на закона. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване (т.е. земи, попадащи в обхвата на чл. 10 от ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и условията на § 4 и сл. от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Приема се, че по отношение на имота е приложима предвидената с член 86 от ЗС и действалата до 31.05.1996 г. забрана за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост, както и въведеният с § 1, алинея 1 от Закона за допълнение на ЗС мораториум. Съгласно същия давността за придобиване на имоти - частна държавна 3 или общинска собственост - спира да тече за периода от 31.05.2006г. до 08.03.2022г.

/когато е влязло в сила решение № 3 от 24.02.2022г., постановено по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България, с което разпоредбата е обявена за противоконституционна/, а с обявяването на разпоредбата на § 1, алинея 1 от ЗД на ЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, като последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението на КС на РБ в сила - член 151, алинея 2, изречение трето от КРБ. Приема се, че към настоящия момент не е изтекъл изискуемият съгласно член 79 от ЗС десетгодишен давностен срок и ищеца не е могъл да придобие имота въз основа на давностно владение, още повече, че придобивна давност би могла да тече след индивидуализацията на имота чрез ПНИ. Твърди се, че след изменението на ЗСПЗЗ през 1999г. индивидуализацията на земеделските земи в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти. Едва след неговото влизане в сила и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ се обособяват самостоятелни обекти, годни за придобиване и притежание на вещни права, и е възможно да се извърши преценка дали имотът подлежи на възстановяване или по отношение на него намира приложение чл. 19 или чл. 25 ЗСПЗЗ. Следователно преди влизането в сила на въпросния план спорове между лица, претендиращи самостоятелни вещни права на основание, което се твърди, че се е осъществило след 1997г., респективно търсещи правна защита с цел бъдещо реализиране на правна възможност за придобиване на такива права, не могат ефективно да бъдат разрешени.

Ответната страна моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено удостоверение за данъчна оценка от 10.10.2012 г., издадено на Д. К. П. за имоти № ****/****, находящи се в гр. Варна, м. „****“ с площ от 540 кв.м.

Представена е скица от 20.10.2023 г. за имот с пл. № **** в гр. Варна, СО „****“, в която е посочено, че имотът е записан на Тодорка И.а.

Приложено е удостоверение от 16.12.2022 г., издадено от кмета на Община Варна, във връзка с депозирано от Д. К. П. заявление за обстоятелствена проверка досежно ПИ **** с площ от 229 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „****“, в което е посочено, че за имота има съставен АЧОС № ****/11.02.2011 г., вписан от СВ – Варна на 23.02.2011 г. Изложено е, че за имота няма съставен АДС до 01.06.1996 г., няма извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др.

4

Представен е Акт за общинска собственост № **** от 11.02.2011 г. за имот с пл.

№ **** с площ от 229 кв.м., находящ се в гр. Варна, СО „****“, при граници ПИ с пл.

№ ****, път, ПИ с пл. № ****, ПИ с пл.№ ****. За основание за издаването на акта е вписан чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.

Приложено е удостоверение за данъчна оценка от 17.01.2011 г. по отношение на ПИ **** с площ от 229 кв.м., в което е посочено, че собственик на имота е Община Варна.

Представен е разписен лист към проекта за дворищна регулация, в който за собственик на имот **** – лозе, е вписано лицето **** К. И..

В хода на процеса е изслушана съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. В. А., съгласно която имот № ****, описан в АЧОС № ****/11.02.2011 г. е идентичен с дворното място, посочено в представената по делото молба-декларация от Д. П. за признаване право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, а именно ПИ **** в гр. Варна, м. „****“ – „****“ с площ от 229 кв.м.

Експертът, след оглед на мястото на имота, е посочил, че последният е ограден от три страни, а от четвъртата не е, доколкото ищците ползват и съседния имот ****. В процесния имот е констатирано наличието на плодни дръвчета, зеленчуци и голяма цветна градина, както и построена метална барака с дървена пристройка за съхранение на земеделски инвентар. Няма захранване с ток и вода. В експертизата е посочено, че в първия за м. „****“ КП от 1970 г. за собственик на ПИ ****, от който процесният е част, е вписано лицето **** К. И. без документи за собственост. Съгласно следващия и действащ към настоящия момент КП от 2000 г. за собственик е вписана Тодорка И.а без документ за собственост. Съобразно ТУП на гр. Варна от 1982 г. територията, в която се намира спорният имот, попада в „земи за земеделско ползване по пар. 4“, а в съответствие с ОУП на града, одобрен със заповеди от 2012 г. имотът попада в зона СМФ2 – смесена многофункционална зона. Инж. А. е посочил, че не са установени данни дали имотът е включван в ТКЗС или ДЗС, като няма издаден АДС и не може да се установи дали предоставян за ползване по реда на пар. 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. В тази връзка няма издадена заповед по пар. 4к от ПРЗ на ЗСПЗЗ и имотът не представлява земя по чл. 19 ЗСПЗЗ.