Решение № 1078 от 27.08.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 331/2024
- Вид
- Решение № 1078
- Подписан
- 27.08.2026
- В сила
- 27.08.2026
- Състав
- Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
РЕШЕНИЕ
№ 1078 гр. София, 27.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20241000500331 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 261233 от 03.11.2023г., постановено по гр.д. № 4950/ 2018г-. по описа на СГС, I-во ГО, 12-ти състав е осъден С. Р. П. С., гражданин на Белгия да заплати на „Банка ДСК“ АД на осн. чл.430 от ТЗ във вр. с чл. 9 от ЗПК следните суми на осн. чл.430 от ТЗ: 18 960,51 евро, дължима главница по договор за банков кредит за текущо потребление от 20.12.2013г. и сумата от 1522,42 евро, договорна лихва за периода 14.04.2017г. до 12.04.2018г., като искът за договорна лихва над посочената сума до пълния претендиран размер от 2205,85 евро е отхвърлен като неоснователен, както и е отхвърлен иска за санкционна лихва в размер на 146,83 евро за периода 15.04.2017г. до 12.04.2018г.
Подадена е въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД против онази част на решение № 261253 от 03.11.2023 г., постановено по гр. д. № 4950/2018 г. на СГС, I-12-ти състав, в която съдът е отхвърлил претенцията на ищеца за договорна лихва за разликата над присъдения размер от 1 522, 42 евро до пълния претендиран такъв от 2205,85 евро, както и за иска за сумата от 146, 83 евро, представляваща санционираща лихва за периода от 15.04.2017 г. до 1
12.04.2018 г.
В останалата му част съдебният акт е влязъл в законна сила като необжалван.
Сторени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди се, че решаващият състав на СГС не е взел предвид приетите по делото като доказателство условия по пакет „Частно банкиране класик“, които представлявали преференциалните условия по чл. 7 от договора между страните, нарушаването на които водело до прилагане на максималния размер на лихвения процент от 13, 45 %. Твърди се кредитополучателят да не е осигурявал ежемесечни постъпления от трудово възнаграждение по откритата му сметка. Твърди се, че при определяне размера на санкционната лихва, съдът не е взел заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което същата е в размер на 10%.
Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковете в пълния им предявен размер.
Въззиваемата страна, представлявана от особения представител адв. В., е депозирал в срок писмен отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, същата изхожда от надлежна страна – ищец, имаща право и интерес да обжалва, както и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
Производството по делото пред градския съд е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД, с което ищецът е предявил против С. Р. П. С. обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумата от 18 960, 51 евро главница по сключен между страните договор за кредит, възнаградителна лихва в размер на 2 205, 85 евро, санкционираща лихва в размер на 146, 83 евро, както и законна лихва от подаване на исковата молба 13.04.2018 г. – до окончателното изплащане на сумите.
2
По делото няма спор, че между „Банка ДСК“ АД и С. Р. П. С. е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях Договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2013 г., по силата на който Банката е отпуснала на кредитополучателя сума в размер на 25 000 евро със рок за издължаване на кредита от 120 месеца. В т. 7 от представения и приет като неоспорено писмено доказателство страните са приели кредитът да се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8.45% годишно или 0.2% на ден при изпълнение на условията по „Договор за ползване на пакети частно банкиране на Банка ДСК ЕАД“.
Постигнато е съгласие, също така, при нарушение на условията, кредитополучателят да изгуби правото си да ползва преференциите изцяло, а приложимият лихвен процент да се увеличи съгласно „Договора за ползване на пакети частно банкиране на Банка ДСК ЕАД“ като максималният размер, до който може да стигне лихвеният процент, е 13.45 % годишно или 0.037% на ден.
Договорът е подписан при действието на Общи условия. По делото са представени и Условията по Договор за ползване на пакети частно банкиране на „Банка ДСК“ АД, от които се установява, че относно кредит за текущо потребление в размер до 25 000 евро при извършен анализ на платежоспособността с удостоверен доход преференциалният лихвен процент е 8.45 %.
В т. 5.1 от Условията е прието, че кредитите за текущо потребление се обезпечават със залог на вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка – за клиенти, чиито доходи са с произход възнаграждения по трудови/служебни или приравнени на тях правоотношения, по сметка в Банката задължително следва да постъпват сумите от тези доходи.
В т. 11 от тези Условия е предвидено, че банката може да отнеме преференциалните условия по представени кредити, без клиентът да отпада от системата Частно банкиране и без да се отнемат останалите преференциални условия по пакетите Частно банкиране, когато два последователни месеца няма постъпления по разплащателната сметка на суми, представляващи задължително изискване по това Приложение за ползване на съответния вид кредит при съответните преференциални условия.
3
Представено е извлечение от сметката на С. Р. П. С. за периода от 20.12.2013 г. до 11.04.2018 г., както и извлечение от счетоводните книги по сметка № 21442661 по договора между страните.
По делото е прието като неоспорено от страните заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице А., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено.
След запознаване с доказателствата по делото, експертът заключава, че отпусната на въззиваемия под формата на кредит сума от 25 000 евро е усвоена еднократно по сметката му на 20.12.2013 г. По сметката са постъпили плащания от страна на кредитополучателя в общ размер на 12 776, 56 евро, като със същите са погасявани отделни компоненти от задължението на С. Р.
П. С., изложени от вещото лице в табличен вид. Установява се от заключението, че последното плащане е постъпило на 28.02.2017 г., като вноските за периода от 15.04.2017 г. до 15.03.2018 г. са останали незаплатени.
Отново в табличен вид вещото лице е представило размерът на задължението за главница, договорна санкционна лихва и заемни такси към датата на депозирана на исковата молба – 13.04.2018 г. – и към 13.06.2022 г., на която дата препис от исковата молба е получен от ответника. Установява се от заключението, на следващо място, че към 13.04.2018 г. са падежирали 12 вноски, а към 13.06.2022 г. – 62 такива. Вещото лице е заключило, че към датата на изготвяне на заключението – 25.09.2023 г. размерът на главницата по падежиралите вноски е в размер на общо 18 960, 51 евро, а този на възнаградителната лихва при лихвен процент от 13.45% - общо 9575, 61 евро, както и че са спазени договорните уговорки.
В провелото се на 19.10.2023 г. по делото пред градския съд, вещото лице е уточнило, че няма изменение във възнаградителната лихва освен уговорената преференция.
При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
Както правилно е посочил решаващият състав на СГС, към чиито мотиви съдът препраща на основание чл. 272 от ГПК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж. Това е моментът, от който 4 кредитът се счита за предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, имащо задължителна сила за съдилищата съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /напрм. решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о./.
Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два елемента: 1. настъпване на фактическите обстоятелствата водещи до изменението на срока на договора и даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем и 2. уведомяването на длъжника за това след като тези фактически обстоятелства са настъпили.
Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то само, ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, в какъвто смисъл е константната съдебна практика, задължителна за настоящия съдебен състав: напрм. решение № 76 от 07.06.2022 г. по гр. д. № 2640/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г. на II т. о., решение № 147 от 26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение № 171 от 16.03.2021 г. по т.
5 д. № 1273/2019 г. на II т. о. на ВКС.
В конкретния случай, в исковата молба се съдържа изявление, че предсрочната изискуемост ще настъпи с връчването на препис от исковата молба на ответника, т.е. инкорпорирано е изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Налице е забава в плащането на повече от две вноски, до какъвто извод е стигнало вещото лице А., поради което следва да се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила от датата на връчване исковата молба. Упражненото по този начин потестативно право в хода на производството представлява нов факт от значение за съществуване на претендираното вземане, който следва да бъде взет предвид по реда на чл.
235, ал. 3 ГПК.
На следващо място, както бе посочено по-горе, в договора между страните от 20.12.2013 г. е уговорено, че при нарушаване на Условията кредитополучателят правото си да ползва преференциите и променливият лихвен процент се увеличава, съгласно Договора за ползване на пакети Частно банкиране на „Банка ДСК“ ЕАД, като максималният размер, който може да достигне е променливият лихвен процент приложим по стандартни потребителски кредити, който към датата на кредита е 13.45 %. Уговорено е правото на банката за едностранно изменение на договора, без да е уговорено в договора предварително по какъв начин се изменя размера на лихвата.
Обратно на твърденията на въззивника, по делото не е представен Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Банка ДСК и неговите приложения. Същият не е подписан от кредитополучателя и не е част от приложенията към договора за кредит за текущо потребление. Правилата, по които се изчислява БЛП, освен че не са част от договора, са изцяло във властта на банката да определя съдържанието им.