Присъда № 19 от 12.10.2023, Районен съд - Разлог

МОТИВИ от 05.01.2024 г., към ПРИСЪДА № 19 от 12.10.2023 г., по нохд № 525/2021 г. по описа на РС-Рг.

Производството по делото е образувано по повдигнато от РП-Б., ТО-Р., обвинение срещу М.И.Н., роден на *, в с.Б., от с.К., о.К., о.Ш., българин, български и турски гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, пенсионер, ЕГН*, за това, че: на 17.06.2020 г. около 13.00 часа по път 11-19, в района на 65+500 км. при управление на МПС - л. а. м.

„Р.М.“ с per. №*, движейки се в посока г.Г.Д. - с.М., нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП - чл.16, ал.1, т.1: „на пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено: 2) когато платното за движение има 2 пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“ и чл.21, ал.2, вр. с ал.1: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“ при ограничение на скоростта с пътен знак В26 , а именно - до 50 км/час , движейки се със скорост от около 71 км/час, навлязъл лентата за насрещно движение и причинил сблъсък с движещия се в нея л. а. м. „Ш.О.“ с per. №* и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице: на М.В.Б. от г.Б. - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния /външен/ кондил на дясната голямопищялна кост, както и счупване на навикуларната кост с изкълчване и разместване /дислокация/ между първа и втора кунеиформени кости и между първа кунеиформена и втора метатарзална кост, довели поотделно до трайно затрудняване движението на десен долен крайник, както и на Я.С.Д. от г.Д. - средна телесна повреда, изразяваща се в закрито многофрагментно счупване на дясна раменна кост в областта на диафизата й, довело до трайно затрудняване движението на десен горен крайник, както и средна телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на лява колянна става- дисторзия на медиалния колатерален лигамент, пателарна хондропатия II-ра степен, препателарен бурсит, остеит на долната феморална метафиза, дегенеративни промени в медиалния менискус, вътреставен излив, довело до трайно затрудняване движението на ляв долен крайник - престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, алт.2, б“а“, пр.2, вр. с ал.1, б.„б“, пр.2 от НК, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. с чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Представителят на РП-Б., ТО-Р. поддържа обвинението, като счита, че от приобщените доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите Я.Д. и М.Б. и заключението на ВЛ по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза се установява по несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил от обективна страна деянието за което е предаден на съд. Счита, че в настоящия случай основна причина за настъпване на ПТП е движението на автомобила управляван от подсъдимия с по-висока скорост от предвидената такава с пътен знак.

Предвид характеристичните данни за подсъдимия – неговата възраст, пледира да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ около минимума предвиден в квалифицирания състав на престъплението по чл.343, ал.3 от НК, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок равен на срока на наказанието „лишаване от свобода“ и „глоба“ в минимален размер.

Подсъдимият М.И.Н. - редовно призован, не се явява като производството спрямо него е протекло задочно по арг. на чл.269, ал.3, т.3 от НК.

Защитникът на подсъдимия – адв. К. оспорва повдигнатото обвинение. Пледира подзащитния му да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, тъй като не е установено именно подсъдимия да е виновен за настъпилото ПТП. Застъпва становище, че в района на завоя, където е реализирано ПТП е имало неправомерно изпреварващ автомобил „Б..“, както и че не установено дали настилката не е била причина за реализиране на произшествието.

Отделно счита, че здравословното състояние на водача на другия автомобил – св. Б. би могло да е причината за инцидента. В тази вр. сочи, че в протокола за разпит на свидетеля 1 същия е посочил, че е бил с температура над 37 градуса, поради което не бил достатъчно концентриран при управление на автомобила. Също така счита, че ако двамата пострадали са били с поставени колани причинените увреждания нямали да бъдат в такава степен.

Предвид изложеното пледира подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. В случай, че съдът не приеме посочените доводи, се иска съдът да наложи минимални наказания като отчете възрастта на подсъдимия, който е над 80 години.

Районният съд след като съобрази становищата на страните, анализира събраните по делото доказателства и приложимото право в казуса, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Между страните няма спор относно фактите, че обвиняемият М.И.Н., роден на *, в с.Б., от с.К., о.К., о.Ш., българин, български и турски гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, пенсионер, ЕГН*, към 17.06.2020 г. е правоспособен водач на МПС, кат. „В“.

На 17.06.2020 г. около обяд по път II-19 подсъдимият управлявал л. а. м. „Р.М.“ с per. №*, движейки се в посока г.Г.Д. - с.М. Към този момент не бил употребил алкохол и наркотични вещества. Около 13.00 часа навлязъл в района на 65+500 км. В този район пътното платно било с 2 ленти за движение, разделени с непрекъсната линия, обозначаваща забрана за изпреварване. В дясно по посоката му на движение била монтирана еластична, предпазна ограда - мантинела, а в ляво - бил оформен банкет от бетон, завършващ с бетонов бордюр, който опирал в скален скат. Пътното платно било от асфалт, без нeравности. Платното било мокро, тъй като валяло дъжд, било хлъзгаво, времето било облачно, но видимостта била добра. Подсъдимият навлязъл с автомобила в посочения район в ляв завой на пътя по посоката му на движение със скорост от около 71 км/час. Подсъдимият не се съобразил с нормата на чл.79, ал.1, изр.1 от НАРЕДБА №18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от министъра на РРБ, обн., ДВ, бр.73 от 21.08.2001 г., тъй като преди завоя било въведено ограничение на допустимата максимална скорост – до 50 км. в час с пътен знак В26, и навлязъл в левия завой с посочената скорост. При навлизане в завоя подсъдимият нарушил чл.21, ал.2 от ЗДвП. Движейки се със скорост от около 71 км/час и поради това, че същата била по-висока от критичната скорост за преодоляване на завоя, която била 65.3 км/час, автомобилът му загубил странична устойчивост, колелата на задния мост на автомобила започнали да се плъзгат странично, МПС навлязло в лентата за насрещно движение, завъртайки се с предната си част в посока към страничния скат.

Установило се в покой, насочено с предна част към ската, удряйки се преди това в бордюра на банкета отляво по посоката му на движение и заставайки с предните гуми върху банкета до бордюра. По този начин с навлизането в насрещната лента за движение подсъдимият нарушил и чл.16, ал.1 от ЗДвП. В този момент в тази лента за движение в посока г.Г.Д. се движел л. а. м. „Ш.О.“ с peг. №*, управляван от пострадалия - свид. М.В.Б. от г.Б. До него на предната седалка седял пострадалият - свид. Я.С.Д. от г.Д.. Този автомобил се движел със скорост от около 54.64 км/час. На около 37.49 м. от автомобила на подсъдимия, който токущо се бил установил в покой, свид. Б. видял автомобила, задействал спирачната система и навил волана на дясно, опитвайки да избегне удара. Поради това, че „опасната зона“ за спиране на неговия автомобил била около 46.91 м., последният не спрял и се ударил с предната си лява част отстрани и отпред в автомобила на подсъдимия. По автомобилите в местата, където се ударили настъпили множество деформации. В резултат на удара пострадалите получили следните увреждания на здравето: свид. М.В.Б. получил счупване на латералния /външен/ кондил на дясната голямопищялна кост, както и счупване на наникуларната кост с изкълчване и разместване /дислокация/ между първа и втора сунеиформени кости и между първа кунеиформена и втора метатарзална кост, а свид. Я.С.Д.

- закрито многофрагментно счупване на дясна раменна кост в областта на диафизата й, както и травма в областта на лява колянна става - дисторзия на медиалния колатерален лигамент, пателарна хондропатия II-ра степен, препателарен бурсит, остеит на долната феморална метафиза, дегенеративни промени в медиалния менискус, вътреставен излив.

2

На място бил изпратен полицейски автопатрул, като бил изготвен Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и Протокол за ПТП.

Бил извикан и екип на СМП, който транспортирал пострадалите лица в ФСМП-Р.

Видно от приложената медицинска документация, е, че пострадалият Я.Д. е бил прегледен от ФСМП-Р., като е издаден фиш за СМП с работна диагноза: „фрактура хумери декс.

Дислоката. Вулус лацеро контузум капитис.

След това пострадалият Я.Д. е транспортиран в ЦСМП-Б., от където е издаден Фиш за СМП с работна диагноза: Силна болка в дясната раменна става, кървяща рана на главата. Загубил съзнание. Вулус контузум капитис. Комоцио церебри. Контузио арт. Хумери. Обс. Ф-ра.

След това пострадалият Д. постъпил за лечение във ВМА-С., като постъпил на лечение на 17.06.2020 г. и е изписан на 24.06.2020 г. По делото е приложена епикриза от Катедра ортопедия, траматология и реконструтивна хирургия, ККОТ - ВМА-С., с окончателна диагноза: фрактура хумери декс. Ст. пост РСОМ кум плаце ет. Клави, видно от която на Д. е проведено оперативно лечение в областта на рамения поус и горния крайник с голям обем на сложност. Извършена е дифнитивна фиксация с 4.5 мм плака, заключваща и винтове.

Изписан е от отделението на 24.06.2020 г. без усложнения.

На 06.07.2020 г. на пострадалия Д. е извършен преглед в ДКЦ„С.А.“ЕООД, видно от приложения амбулаторен лист за платен преглед с основна диагноза: „мозъчно сътресение“.

На 17.06.2020 г. на свидетеля Д. е извършен преглед при ортопед в ДКЦ„С.А.“, за което е издаден амбулаторен лист като е поставена основна диагноза: счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост. Направен е ЯМР. Поставено е заключение: дисторзия на медиалния колатерален лигамент. Пателарна хондропатия II степен. Препателарен бурсит. Остеит на долната фемоларна метафиза. Дегенеративни промени в медиалиня менискус. Вътреставен излив.“

От приетата съдебно-медицинска експертиза се установи, че в медицинската документация на името на Я.Д., приложена в кориците на ДП са отразени следните травматични увреждания: „закрито многофрагментно счупване на дясната раменна кост в областта на диафизата й“. Според вещото лице това увреждане е осъществило критериите на медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на десен горен крайник, като при нормално протичащ възстановителен процес, периода на възстановяване при такава травма е от порядъка на около 5-6 месеца. Също така при пострадалият Д. е установена разкъсноконтузна рана в теменната област на главата. Това увреждане е засегнало целостта на кожата и наложило хирургична обработка и налагане на шевове, ще отзвучи в рамките на период от около 3-4 седмици и е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Също така вещото лице е посочило, че при пострадалият е налице и травма на лява колянна става – дисторзия на месиалния колатерен лигмент; пателарен бурсит, остеит на долната феморална метафиза, дегенаративни промени в медиалния менискус, вътреставен излив. Посоченото нараняване в значителна степен е отнело основаните функции на долния крайник, а именно опората и ходенето, за период поголям от 1 месец и следва да се квалифицира по признака трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник. Също така ВЛ е констатирало, че при първоначалния преглед от датата на инцидента и при последващия преглед на 06.07.2020 г. от лекарневролог е поставена клиничната диагноза „мозъчно сътресение“. Отчитайки противоречие в снетите в ДП свидетелски показания по отношение състоянието на пострадалия Д. непосредствено след инцидента, ВЛ сочи, че експертизата не би могла да даде категоричен отговор по отношение на степента на безсъзнателното състояние причинено от сътресение на мозъка и да квалифицира увреждането по конкретен квалифициращ признак.