Решение № 2906 от 09.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 19086/2024
- Вид
- Решение № 2906
- Подписан
- 09.06.2025
- В сила
- 24.06.2025
- Състав
- Михаела Светлозар Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 129 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2906 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330119086 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против Н. Г. Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в....., имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на стойност 1372,46 лева през периода 01.04.2023 г. – 31.10.2023 г, която не била платена.
Предвид забавата, се дължала и сумата от 80,34 лева - лихва за периода 02.06.2023 г. – 02.06.2024 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4728/05.06.2024 г. по ч.гр.д. № 9597/24 г. на ПРС, срещу която в срок 1 постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, макар исковата молба и приложенията към нея да са редовно връчени, лично.
В осз, след разяснения от ищеца, ответникът изрично заявява признание на исковете, с оглед което е поискано постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното:
Като писмени доказателства са приети приложените документи към исковата молба, както и допълнително представените такива, които подкрепят изложените от ищеца твърдения.
С оглед признанието и становището на страните, не са събирани допълнителни доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на исковете по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и добрите нрави, предявените искове не са брачни, нито такива по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки ги на това основание.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за платени – 75,84 лева – ДТ, като следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /29,06 лв. – ДТ и мин. юрк. възнаграждение от 50 лева/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Г. Б., 2
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, следните суми: главница в размер на 1372,46 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.04.2023 г. до 31.10.2023 г., за обект на потребление, находящ се в ........., с ИТН: ......, обезщетение за забава за периода 02.06.2023 г. до 02.06.2024 г. в размер на 80,34 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.06.2024 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4728/05.06.2024 г. по ч.гр.д. № 9597/24 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Н. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: ...... да плати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, следните суми: 75,84 лева /седемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ - разноски за настоящото производство и общо 79,06 лева /седемдесет и девет лева и шест стотинки/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 9597/24 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3