Решение № 9028 от 13.10.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 9028

Бургас, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20267040701963 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 88 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) и чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет).

Образувано е по жалба от С. С. Г., **********, [населено място], [жк], [адрес], в лично качество и като приемен родител – лице, на което по съдебен ред са възложени грижите за малолетния Й. В. М., чрез упълномощен представител, против Заповед № ЗД/Д-А-106/04.08.2026 г., издадена от К. И. К. при заместване на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас. Със заповедта детето е насочено за срок от шест месеца към Център за обществена подкрепа – Бургас за ползване на социална услуга „Социална работа с деца, отглеждани извън биологичното си семейство, с цел подготовка за извеждане извън приемното семейство“.

Жалбоподателят оспорва компетентността на подписалото заповедта лице и поддържа, че актът е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с най-добрия интерес на детето. Твърди, че зад общо формулираното насочване към социална услуга стои подготовка за репатриране в Република Беларус, без да са съобразени висящите производства относно произхода и предоставянето на закрила на детето, действащите привременни мерки, здравословното му състояние и трайната му емоционална привързаност към приемното семейство. Счита, че препоръката за продължаваща специализирана подкрепа в семейството не обосновава задължителна подготовка за раздяла. Навежда възражение, че заповедта не е съобщена лично на приемния родител В. Г.. Иска отмяната й и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез процесуалния представител. В представените писмени бележки се акцентира върху Разпореждане № 7517/24.08.2026 г. по адм. д. № 1940/2026 г. на Административен съд – Бургас и съдържащата се в него оценка за преждевременност на действията по репатриране.

Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, чрез старши юрисконсулт Д., оспорва жалбата. Поддържа, че услугата продължава предходна подкрепа, ползвана по заявление на приемната майка, и е определена в изпълнение на указания на Държавна агенция за закрила на детето. Позовава се на препоръката на доставчика за последваща специализирана помощ.

В устните състезания представителят на ответника заявява, че след запознаване със съдебните актове дирекцията е решила да не обжалва спирането на предварителното изпълнение, тъй като при висящите производства понастоящем не могат законосъобразно да се предприемат действия по репатриране. Потвърждава доброто качество на грижите, вниманието и обичта, с които приемните родители отглеждат детето, включително предвид специалните му здравни потребности. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се позовава на провеждането на едно заседание, липсата на обжалване на спирането и сходството с жалби по други дела.

Заинтересованата страна В. В. Г., лично и чрез адвокат Бунева, подкрепя жалбата и иска отмяна на заповедта.

Факти:

Й. В. М. е роден на [дата]. в [населено място]. В акта за раждане като майка е вписана В. А. М., гражданка на Република Беларус, а бащата – неизвестен. В представените административни документи детето е отразено като гражданин на Република Беларус. След предприети мерки за закрила то се отглежда от октомври 2021 г. в професионалното приемно семейство на С. Г.. От социалните доклади и решенията за настаняване се установява, че вписаната като биологична майка е напуснала България през февруари 2022 г. и впоследствие не е поддържала контакти с детето, като местонахождението й не е установено от социалните служби.

С Решение № 2565/02.12.2024 г. по гр. д. № 7310/2024 г. на Районен съд – Бургас е продължено настаняването в приемното семейство за две години, считано от 06.10.2024 г., или до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на мярката. Към датата на оспорената заповед настаняването е действащо. В социалната оценка семейството е описано като осигуряващо необходимите ежедневни, здравни и емоционални грижи. Детето посещава детска градина, общува на български език и е трайно привързано към полагащите грижи за него лица. Не са установени недостатъци на приемната грижа, които да налагат извеждане от тази среда.

През ноември 2024 г. детето е претърпяло оперативна интервенция по повод туморна формация в главния мозък. Представени са епикриза и експертно решение на ТЕЛК с определени 50 процента вид и степен на увреждане. В медицинските становища от 2025 г., посочени и в административната преписка, се предупреждава за неблагоприятните последици от силен емоционален стрес и отделяне от установената семейна среда. Тези сведения са възпроизведени в социалния доклад и в мотивите на оспорената заповед.

През 2025 г. между българските органи по закрила и представители на Република Беларус е водена кореспонденция относно бъдещото отглеждане на детето и възможността то да бъде предадено в тази държава. Обсъждана е готовност за приемане в приемно семейство, организиране на опознавателни срещи и изготвяне на необходимите документи. Кореспонденцията установява институционални намерения и подготовка, но в настоящата преписка не е представен акт на компетентен български орган, който към 04.08.2026 г. окончателно да урежда извеждането и предаването на детето в Беларус.

След заявление на С. Г. от 14.11.2025 г. е издадено направление от 17.11.2025 г. за ползване на социална услуга в ЦОП – Бургас до 15.05.2026 г. Доставчикът е изготвил индивидуална оценка и индивидуален план за подкрепа, като на 12.12.2025 г. е сключен договор за предоставяне на услугата. С писмо от 20.05.2026 г. е представен заключителен социален доклад. В него се отчита, че приемната майка се отнася отговорно към услугата, води детето редовно и уведомява при невъзможност за посещение. Отразено е положително развитие в хода на работата и изпълнение на заложените дейности. Препоръчана е последваща специализирана подкрепа за детето в семейството предвид личната му история и особеностите на възрастовия период.

Пред Окръжен съд – Бургас е образувано гр. д. № 2120/2025 г. относно произхода на детето от вписаната като майка В. М.. С Определение № 143/19.01.2026 г. са постановени привременни мерки: непосредствените грижи да се полагат от С. Г., а детето да се отглежда на нейния адрес до приключване на производството с влязъл в сила акт или изменение на мерките. Искането гражданският съд да спре процедурата по репатриране е оставено без уважение, като в мотивите е разграничена компетентността на гражданския съд от тази относно административните действия по извеждане. Това произнасяне не разрешава репатрирането. Наличието на делото и съдържанието на привременните мерки са изрично отразени в социалния доклад от 04.08.2026 г. и в оспорената заповед.

На 06.03.2026 г. е подадена молба за предоставяне на закрила на детето. С Решение № 5943/02.07.2026 г. по адм. д. № 980/2026 г. на Административен съд – Бургас е отменен отказът на председателя на Държавната агенция за бежанците от 18.03.2026 г. и преписката е изпратена за ново произнасяне, включително относно чл. 9, ал. 8 от Закона за убежището и бежанците, при съобразяване на най-добрия интерес на детето. Решението е оспорено с касационна жалба. Към издаването на процесната заповед правното положение на детето по това производство не е окончателно разрешено.

На 08.07.2026 г. е проведена междуинституционална среща с участието на приемните родители. Обсъдени са подкрепа за детето и семейството във връзка с предстоящата раздяла и по-продължително и интензивно опознаване с приемното семейство в Беларус. С. Г. е изразила възражения, свързани с висящите производства и съдебно определеното отглеждане на детето при нея. След приключването на предходната услуга тя не е подала ново заявление за ползване на услуга с цел подготовка за извеждане.

На 04.08.2026 г. са изготвени социален доклад, оценка на случая и план за действие. В тях са описани както добрата приемна грижа и здравните потребности, така и водената кореспонденция за репатриране. Планът съдържа дългосрочна цел за сигурна семейна среда, но сред конкретните дейности са включени интензивни индивидуални психологически консултации за подготовка за предстояща раздяла; информиране на детето, че предстои да се завърне в Беларус; социална работа и посредничество за опознавателни онлайн срещи с определеното там приемно семейство. За тези дейности е посочен срок 04.02.2027 г.

Въз основа на тези документи е издадена Заповед № ЗД/Д-А-106/04.08.2026 г. Като правни основания са посочени чл. 88, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 74, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗСУ, чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет и чл. 8, ал. 6 от ЗЗДет. Органът се е позовал на липсата на ново заявление, препоръката на ЦОП и необходимостта детето да бъде подготвено за предстоящо репатриране. Допуснато е предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК. Заповедта е връчена на С. Г. на 05.08.2026 г.

Представени са Заповед № 0201-РД01-0010/05.01.2024 г., предвиждаща К. К. да изпълнява в пълен обем функциите на директора при законоустановено отсъствие до тридесет календарни дни, и заповед от 13.07.2026 г. за платен годишен отпуск на директора А. К. за периода 27.07.2026 г. – 07.08.2026 г. Последната също определя К. И. К. за заместник през този период.

От съобщението в Системата за сигурно електронно връчване се установява, че жалбата с приложения е подадена от адвокат Бунева на 19.08.2026 г. в 20:37 ч. Датата се потвърждава и в придружителното писмо на ДСП – Бургас от 24.08.2026 г., с което жалбата и преписката са изпратени на съда.

С писмо № 26ПР-66/12.08.2026 г. Министерството на външните работи е изложило съображения относно приложимата правна рамка на трансграничното предаване. В него е посочено, че Беларус не е страна по Хагската конвенция от 1996 г., че Регламент (ЕС) 2019/1111 не урежда отношенията с тази държава и че двустранният договор за правна помощ не урежда обсъжданото институционално предаване като мярка за закрила. Поискано е уточняване на конкретните правни основания. Писмото е последващо спрямо заповедта.

С Разпореждане № 7517/24.08.2026 г. по адм. д. № 1940/2026 г. Административен съд – Бургас се е произнесъл по искане по чл. 250 от АПК за прекратяване на действията по репатриране и по искане относно регистрацията на молбата за закрила. Искането за прекратяване на действията е оставено без разглеждане поради наличието на нормативна основа и пределите на специалното производство, като е посочено, че процесната заповед е административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване. Същевременно, в мотивите, съдът изрично е приел, че при двете висящи производства „не следва и не може законосъобразно да се пристъпи към процедура по извеждане/репатриране на детето на този етап“. Обсъдено е, че спорът за произхода поставя под съмнение сигурността на фактическата и правната основа за връщане в Беларус, а подготвителните действия са преждевременни.

В съдебното заседание от 06.10.2026 г. по настоящото дело съдът прие представените преписки, съдебни актове и медицински документи, включително амбулаторен лист от 28.09.2026 г. В последния са отразени адекватно поведение и липса на изразен двигателен дефицит, като е препоръчано избягване на силни физически и емоционални натоварвания. Представени са и писмо от 13.08.2026 г. за медицински документи и снимка за паспорт и протокол за връчването му на 25.09.2026 г.

Правни изводи:

Жалбата е допустима. Заповедта е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебно оспорване. За С. Г. е налице правен интерес по чл. 147, ал. 1 от АПК: тя е лицето, на което са възложени непосредствените грижи за детето, а чл. 88, ал. 2 от ЗСУ свързва определената мярка със задължение за полагащите грижи лица да ползват съответните услуги. Актът непосредствено засяга осъществяваната от нея приемна грижа.