Решение № 813 от 14.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330202005 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2500022 от 13.03.2025г. на директор на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив, с което на „Стройком Бургас" ЕООД, ЕИК 207949478, с адрес по седалище и управление:

**, в качеството на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят „Стройком Бургас" ЕООД, в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. М. М., оспорва наказателното постановление /НП/ и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, за което излага конкретни аргументи.

Претендира направени по делото разноски.

Въззиваемата страна - директор на Дирекция "Инспекция по труда", гр.

Пловдив, чрез процесуалния си представител началник отдел „АИПО“ Н. К. в съдебно заседание, пледира наказателното постановление да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е било издадено против 1

„Стройком Бургас" ЕООД, ЕИК 207949478 за това, че на 06.02.2025г. около 10:00 часа от служители в Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив, в това число и св. Ц. Г. М., на длъжност „главен инспектор“ в Дирекцията, била извършена проверка на строителен обект „Жилищен комплекс" етап 3 в гр.

Пловдив, бул. „Шести септември" № 239, на който работници на „Стройком Бургас" ЕООД са извършвали монтаж на фасадна облицовка.

При проверката е установено, че А.А.А., ЕГН **********, работи на проверявания обект като работник строителство - монтажник и извършва строително-монтажни работи. В разговор и в писмен вид в декларация по чл.

402, ал. 2 от Кодекса на труда А.А.А. е декларирал, че работи на обекта от 05.02.2025г., с работно време от 9:00 до 17:00 часа, уговорил е трудово възнаграждение в размер на 400 лв. седмично и почива събота и неделя.

На 10.02.2025г. в офис на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Пловдив управителят на дружеството е представил трудов договор № 4 от 06.02.2025г., сключен с А.А.А., и справка за приети и отхвърлени уведомления за регистрацията му в ТД на НАП с № 30Е001923373 от 06.02.2025г. и час на регистрация 11:07 часа.

От проверката в обекта на контрол и от представените в Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив документи е установено, че към 10:00 часа на 06.02.2025г. на строителния обект „Жилищен комплекс" етап 3 в гр. Пловдив, бул. „Шести септември" № 239, от страна на дружеството - работодател „Стройком Бургас" ЕООД е допуснат до работа като монтажник А.А.А., ЕГН **********, без да му е предоставено преди постъпването му на работа копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП за регистрацията на сключения с него трудов договор.

За констатираното нарушение, компетентният административнонаказващ орган съставил срещу „Стройком Бургас" ЕООД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 16-2500022 от 10.02.2025г.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № 16-2500022 от 13.03.2025г., с което за нарушение на чл. 63, ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на „Стройком Бургас" ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя Ц. Г. М., частично от свидетеля А.А.А. както частично и от В. П. В., технически рък оводител в „Стройком Бургас“ ЕООД.

Разпитана в качеството на свидетел, актосъставителят М. потвърждава авторството и обстоятелствата по съставяне на АУАН като заявява, че на място при проверката в обекта е установила, че група работници и служители, измежду които и А. са извършвали строително-монтажни дейности 2 поставяли метална конструкция на една от секциите на обекта. Потвърждава, че работниците, между които и А. попълнили декларация по чл. 402 КТ, в която упоменали работното си място, почивки, възнаграждение. Спомня си, че на място при проверката работниците обяснили, че все още нямат сключени трудови договори с дружеството в писмена форма, както и, че преди да започнат работа от страна на дружеството не им е било предоставено копие от уведомлението заверено в ТД на НАП за регистрация на сключения с дружеството трудов договор. Впоследствие в офиса на ДИТ-Пловдив управителя на дружеството е представил изисканите документи, както и сключения на 06.02.2025г., но в по-късен час от извършената от тях проверка трудов договор с А. А., както и справката за регистрацията му. Свидетелката допълва още, че на 05.02.2025г., заедно със своя колежка е извършила проверка на същия обект, във връзка с дейността на други дружества и тогава също е установено присъствието на представители на „Стройком Бургас“ ЕООД, извършващи строително-монтажни работи. На същата дата обаче е бил открит само техническият ръководител на фирмата и не е била осъществена пълна проверка. Свидетелката уточнява, че сходно нарушение е било констатирано и по отношение на още трима работници на дружеството. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетел М. като последователни, вътрешно непротиворечиви, логични, детайлни и съответстващи както на съставения АУАН, така и на приложените по делото писмени доказателства – вкл. декларация по чл. 402, ал. 2 КТ, Трудов договор № 4/ 06.02.2025 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, саморъчни обяснения от управителя на дружеството, както и извлечения от дневника за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.

Св. А. в съдебно заседание потвърждава, работното си място към Стройком Бургас ЕООД. Разказва, че от Бургас, откъдето е, се е придвижил до Пловдив заедно с техническия им ръководител В.. Допълва, че вечерта преди да отиде на обекта се е уговорил устно с работодателя си относно работното си време, почивките и възнагераждението си, като сочи, че не му е даван трудов договор и не е сключвал такъв. Обяснява че, в момента, в който дошла проверката на обекта, той, заедно с колегите му и техническия ръководител са обсъждали начина на изпълнение на дейностите. Подчертава, че св. М. му е казвала какво и къде да вписва. По отношение на декларацията му по чл. 402 от КТ, обяснява, че я е попълнил в деня на проверката на 06.02.2025г., като това, че посочената в бланката година е 2024 – сочи, че не е забелязал. При предявяване на св. А. на трудов договор №4/06.02.2025 г., същият споменава, че мисли, че го е подписал още в Бургас, а на обекта може би е подписал договор за преминат инструктаж.

Съдът установява, че свидетелските показания на св. А. са в съществено противоречие с показанията на актосъставителя М.. А. първоначално отрича да е подписвал трудов договор, но по-късно допуска, че може би го е подписал предварително. Освен това, твърдението му, че не му е бил предоставян трудов договор, се опровергава от показанията на М., че такъв е бил 3 представен от дружеството след проверката, с час на подписване, следващ проверката. Свидетелят А. също така неоснователно твърди, че инспекторката му е посочвала какво да вписва в декларацията – твърдение, което не се подкрепя от никакви други доказателства и остава изолирано.

В допълнение, в съдебно заседание е разпитан и техническият ръководител на дружеството – В. П. В.. Същият потвърждава осъществяването на две проверки – на 05.02.2025 г. и на 06.02.2025 г., като заявява, че на 06.02.2025 г. все още не е била започнала работа на обекта, а присъствалите лица са били там, за да уточняват предстоящите дейности. Посочва също, че на 06.02.2025 г. се е срещнал с А. за пръв път, което влиза в пряко противоречие със свидетелските показания на самия А., който заявява, че е пътувал с него от Бургас до Пловдив предишния ден.

Така очертаните несъответствия между показанията на свидетелите А. и В. от една страна, и тези на актосъставителя М. от друга, обуславят необходимостта от анализ на тяхната достоверност. Съдът намира, че единствено показанията на св. М. заслужават доверие, тъй като съвпадат с обективно събраните писмени доказателства по делото, включително и извлеченията от дневника за инструктаж. Именно въз основа на тези писмени източници безспорно се установява, че към момента на проверката – 06.02.2025 г. в 10:00 ч., на обекта вече са работили тримата установени работници, сред които и А. А.. От друга страна, свидетелите А. и В. дават противоречиви и непоследователни обяснения, които създават обосновано съмнение относно тяхната достоверност, особено с оглед на пряката им ангажираност с работодателя-жалбоподател. Очевидна е и тенденциозността на техните показания, насочена към дискредитиране на констатациите на контролните органи.

С оглед гореизложеното, съдът не кредитира показанията на св. В. и св.

А. в частите, в които влизат в противоречие с останалите доказателства, поради което същите не могат да послужат за основа на фактически изводи.

Това се подкрепя и от факта, че към датата на проверката, както и към момента на разпита им, двамата са били в трудово правоотношение с работодателя – страна по настоящото производство.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал, съдът приема за безспорно и категорично доказано че към 10:00 часа на 06.02.2025г. на строителния обект „Жилищен комплекс" етап 3 в гр.

Пловдив, бул. „Шести септември" № 239, от страна на дружеството работодател „Стройком Бургас" ЕООД е бил допуснат до работа като монтажник лицето А.А.А., преди да му бъде предоставено заверено уведомление по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда за регистрация на сключения с него трудов договор в ТД на НАП. Именно този факт обуславя съставомерността на деянието по чл. 63, ал. 2 от КТ, а не по чл. 62, ал. 1 от същия закон.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен преди постъпване на 4 работа да предостави на работника: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и заверено в НАП уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. В конкретния случай липсата на предоставено уведомление преди допускането до работа не само не е отречена от страната, но се потвърждава от представената справка за приети и отхвърлени уведомления, от която се установява, че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е било подадено и регистрирано едва в 11:07 ч. на същата дата, т.е. след проверката и след реалното допускане до работа. Дори и да се приеме, че трудовият договор е бил формално сключен на 06.02.2025 г., това не дерогира задължението на работодателя по чл. 63, ал. 1 КТ да предостави заверено уведомление преди реалното започване на трудовото изпълнение. Именно тази поредност е съществена за законосъобразността на допускането до работа, както многократно е подчертано и в съдебната практика.

Относно твърденията на техническия ръководител, че на 06.02. не е извършвана никаква работа, то същите са в категорично противоречие не само с изложеното в акта и декларациите, но и със свидетелските показания.

Самият ръководител твърди, че работниците са били на обекта още в 08:00– 08:30 ч., а проверката е извършена около 10:00 ч., което опровергава тезата за кратък престой без реална дейност. Освен това свидетелят А. сам заявява, че е пристигнал предишния ден заедно с ръководителя, което директно противоречи на твърдението му, че го е видял за първи път на 06.02. Накрая, от разпита на актосъставителя М. Ц. се установи, че по време на проверката работниците, включително А., са извършвали конкретна дейност — монтиране на метална конструкция, като е видяно, че А. работи, качен на стълба.