Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12112 от 02.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 61985/2021
Вид
Решение № 12112
Подписан
02.11.2022
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА КОЮВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.6 · Закон за енергетиката
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12112 гр. София, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20211110161985 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ГПК и чл.79 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец „Т. С.ЕАД, ЕИК............... със седалище и адрес на управление гр.София, район К. ул.Я. № , срещу двама ответника М. В. Ф., ЕГН **********, и Н. В. Ф., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.София, общ.Л. бул. Н. В.бл.ет. ап. и двамата ответника със съдебен адрес гр.София, УЛ.Г.О №ВХ. ап. чрез адв. В. Т. Д. – САК, с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че двамата ответника дължат на ищеца при разделност СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 3775,05 лева, от които главница от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в размер на 3242,10 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/, ведно със законна лихва от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ от 15.09.2019г. до 28.04.2021г. в размер на 463,65 лева, както и главница от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в размер на 58,50 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/, ведно със законна лихва от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ДР от 01.07.2018г. до 28.04.2021г. в размер на 10,80 лева за топлоснабден имот, находящ се на адрес - гр.София, бул. НВ. бл.№ ет.ап.аб.№ 309811/инсталация № 4000271929, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 31790/2021г. на СРС, като сумите се разпределят между двамата ответника при разделност по ½ за всеки от тях, както следва:

1

1/ За М. В. Ф. - обща сума от 1887,52 лева, от които главница в размер на 1621,05 лева /хиляда шестстотин двадесет и един лева и 5 стотинки/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ от 15.09.2019г. до 28.04.2021г. в размер на 231,82 лева /двеста тридесет и един лева и 82 стотинки/, както и главница в размер на 29,25 лева /двадесет и девет лева и 25 стотинки/ цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ДР от 01.07.2018г. до 28.04.2021г. в размер на 5,40 лева /пет лева и 40 стотинки/, и държавна такса в размер на 37,75 лева /тридесет и седем лева и 75 стотинки/, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/;

2/ За Н. В. Ф. - обща сума от 1887,52 лева, от които главница в размер на 1621,05 лева /хиляда шестстотин двадесет и един лева и 05 стотинки/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ от 15.09.2019г. до 28.04.2021г. в размер на 231,82 лева /двеста тридесет и един лева и 82 стотинки/, както и главница в размер на 29,25 лева /двадесет и девет лева и 25 стотинки/ цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ДР от 01.07.2018г. до 28.04.2021г. в размер на 5,40 лева /пет лева и 40 стотинки/, и държавна такса в размер на 37,75 лева /тридесет и седем лева и 75 стотинки/, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът, твърди, че ответниците в качеството си на собственици на топлоснабдения имот и клиенти на ТЕ са използвали топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ за периода описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес - гр. София, бул. Никола Вапцаров бл.№ 38, ет.7, ап.37, аб.№ 309811/инсталация № 4000271929 . Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Твърди, че ответниците не са изпълнили насрещното си задължение, като не са заплатили стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово разпределение.

Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.

ДВАМАТА ОТВЕТНИКА са подали общ отговор на искова молба, чрез адвокат, който са упълномощили, в който твърдят, че иска за дялово разпределение е недопустим, защото ищеца не е лигитимиран да го предявява. Останалите искове са оспорени като неоснователни и недоказани. Твърди се, че ответниците не са собственици или ползватели на спорния обект по ИМ. Оспорва се, че вземанията преди 4.6.2018г. са погасени по давност.

Не се иска допускане на експертизи, защото не оспорват, че за описания в ИМ обект е 2 доставена ТЕ както и не се оспорва размера на доставената за процесния период количество ТЕ.

Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло, като се присъдят сторените разноски, а иска за ДР да не се разглежда.

С определение по чл.140 ГПК с № 18279/19.7.2022г./л.63-65 от делото/ за БЕЗСПОРНО Е прието между страните и те признават следните права и обстоятелства – в имота описан в ИМ е доставена ТЕ в претендирания размер от ищца за посочения в ИМ период, извършено е дялово разпределение, няма спор по начислените суми за исковия период и за процесния имот, няма спор. Няма спор, че ФДР е Т С ...... ЕООД, които са извършили дяловото разпределение за процесния период.

В открито съдебно заседание /о.с.з./ ищецът, редовно призован, се представлява от юр.консулт по пълномощие, като поддържа предявените искове и моли да се уважат.

Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК/л.82 от делото/.

В о.с.з. двамата ответника, редовно призовани, не се явяват, не се представляват от упълномощен адвокат, макар че адвокат е подал ОИМ и възраженията по чл.414 ГПК по ЧГД№ 31790/2021г. по опис на СРС.

В о.с.з. третото лице помагач „Т. С. ИС“ ЕООД, ЕИК , редовно призован, не се представлява. Депозирало е писмена молба с доказателства на 12.9.2022г. с вх. № 188710, която е приета от съда/л.76-81/.

Съдът, като съобрази правилото на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по единично и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи – Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 10268/4.6.2021г., по което е било образувано предхождащото настоящото дело заповедно производство по ЧГД№ 31790/2021г. по опис на СРС/л.9-13/; Документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за довнесена държавна такса за исково производство/л.14-15/; Нотариален акт № 16.12.1999г. на софийски нотариус по силата на който В. П. Ф. е придобил собственост върху спорния имот ап.37 в гр.София, жк.Л., бул.Н.В в, бл. ет.л./; Молба - декларация за откриване на партида от В. П. Ф. до ищеца за аб.№ 309811/л.18-19/; Съобщения към фактура № 0106616592/31.7.2019г., и № 1005518580/31.7.2020г./л.20-21/;

Извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонат № 309811/инсталация № 4000271929 за обща сума от 3775,05лв.

/л.22/;

Договор № 1147/19.10.2000г. между “Т. С ЕООД и етажната собственост/л.2324/; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици от дата 22.5.2001г., вкл.списък на живущите на адреса/л.25-28/; Договор при ОУ между Т............. ЕАД и Т. С.

ЕООД от 3.6.2020г./л.29-36/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови 3 нужди от Т. С. ЕАД на потребители в гр.София публикувани в пресата на 11.7.2016г./л.3738/; Справка за смърт на Валентин Петров Ф., починал на 15.8.2009г. и оставил за наследници двама сина – двамата ответника по делото/л.74-75/.

По делото съдът е приел молбата на 3-то лице помагач Т. С. С ЕООД с вх. № 188710/12.9.2022г. с приложените към нея доказателства за отчитане на уредите за ТЕ в процесния апартамент /л.76-81/, като от тези доказателства се установява, че като абонат е записан единия ответник М. В.Ф., през май 2019г. не е извършен редовен отчет на уредите, защото не е предоставен достъп на служителите на 3-то лице помагач до жилището, а на 26.6.2020г. са отчетени 4 топломера и един водомер за топла вода.

По делото е прието като доказателство предходното заповедно производство по ЧГД № 31790/2021г. по опис на СРС.

По делото е постъпила молба с вх.№ 216479/13.10.2022г. от двамата ответника, чрез адвокат В.Т.Д., която е изпратена на и-мейл на съда и е подписана от адвоката с КЕП, но пораи липса на отбелязване в молбата, че е за дело насрочено в о.с.з. на 14.10.2022г. същата е докладвана на съдията след провеждане на о.с.з. Тази молба не може да се приеме по делото с приложените към нея списъци по чл.80 ГПК за двамата ответника, защото ищеца не е запознат с нея и не може да изрази становище. С оглед постъпването на молбата след като е обявено делото за решаване, тя трябва да остане на корица на делото, без да се приема от съда, като съдът следва да приеме, че по делото ответниците не са представили списъци по чл.80 ГПК най-късно преди даване ход на делото по същество.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

В разглеждания случай, ответниците оспорват, че нямат качеството клиент, но от събраните доказателства по делото е видно, че възражението е неоснователно. Видно е, че двамата ответника са наследници на баща си, който е починал през 2009г. и не са сменили партидата на свое име, въпреки настъпилата смърт на абонат на ищеца, следователно двамата ответника не могат да черпят права от собственото си неправомерно поведение, защото съгласно ОУ на ищеца при смърт на абонат неговите наследници в 30 дневен срок, 4 следва да предприемат действия за пререгистрация на абонатния номер и партида. Видно е, че ответниците не са предприели действия за пререгистриране на партидата на починалия си баща, който е бил абонат на ищеца повече от 12 години, затова съдът приема, че двамата ответника в качеството си на ползватели на процесния топлоснабден имот има качеството „потребител” по смисъла на чл.150 ЗЕ, като техен праводател и наследодател е баща им Валентин Петров Ф., починал на 15.8.2009г., поради което следва да се приеме - страните са били във валидни облигационни отношения по силата на договор за доставка на топлинна енергия през релевирания период при ОУ.

Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника, следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството „потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния топлоснабден имот.