Решение № 48 от 31.05.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 479/2022
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 31.05.2023
- В сила
- 31.05.2023
- Състав
- ВИКТОР БОГДАНОВ ГЕОРГИЕВ, БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, ИВАЙЛО ХРИСТОВ РОДОПСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. Перник, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:
БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221700600479 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.327 НПК.
Подадена е въззивна жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство от частният тъжител Б. К. И. против присъдата, постановена по НЧХ дело № 644/2021 год. по описа на Пернишкия районен съд, с която подсъдимия В. И. В. е признат за невиновен за извършено престъпление по реда на чл. 148, ал. 2, вр. чл.148, ал. 1, т.1 и т. 2, пред. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Прави се възражение, че присъдата е неправилна, както и искане въззивният съд да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия В. И. В. за виновен. Сочи се, че първоинстанционния съд незаконосъобразно и необосновано е признала подсъдимия за невиновен, като в нарушение на разпоредбите на чл. 13 и чл. 16 НПК съдът е провел едностранчиво съдебно следствие, като негова цел е била единствено събиране на доказателства в подкрепа на защитната теза на подсъдимия.
С жалбата не се прави искане за събиране на нови доказателства.
Съдът след като обсъди изложените в жалбата доводи и с оглед на събраните на първата инстанция доказателства, намери, че не е необходимо събиране на нови доказателства, преразпит на подсъдимия, на свидетели,
В съдебно заседание жалбоподателят чрез неговия процесуален представител адв. Б., моли да бъде постановено решение, с което да се уважи въззивната жалба по съображения, 1 изложени в нея.
В съдебно заседание пред въззивния съд, подсъдимият В. В., редовно призован, не се явява. Вместо него се явява неговия процесуален представител – адв. Д., който моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.
Пернишкият окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмените жалби, като изслуша явилите се страни в съдебно заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, настоящият състав на въззивната инстанция на Окръжния съд –гр. Перник приема за установено следното:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и следователно процесуално допустима за разглеждане.
Първата инстанция е положила необходимите усилия за изясняване обстоятелствата по делото, въз основа на съвкупността, от които е направила своите изводи относно фактическата обстановка.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано с частна тъжба, подадена от Б. К. И., който e повдигнал обвинение срещу В. И. В., с адрес: ***, с ЕГН:
********** за престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с чл. 148, ал.1, т. 1 и т.2, пр.2, във вр. с чл. 147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 01.09.2021 г. до 31.10.2021 г. в ***, при условията на продължавано престъпление чрез разпространение в интернет, с две публикации в социалната мрежа „Фейсбук” е разгласил публично позорни обстоятелства за Б. К. И. и му е приписал престъпления, както следва:
На неустановена дата през месец септември 2021 г. да е публикувал: „С непрекъснат интерес ще бъде следен случая с лицето Б. К. И. от *** !!! Комисията „Кушлев“ си знае работата!!! За непросветените да обясним- конфискация на имущество-камиони, трактори, бобкати и пр., всичко придобито по незаконен начин, се преценява даденото лице, какви доходи е получавал??? Най-искрено се надявам да се внесе яснота по внезапното оттегляне на г-н И.! „Батановската школа“ е на доизживяване. Призовавам всеки един жепеец да се оттегли навреме! Гледах му сеира на един болен мозък една година и може би затова съм попревъртел и пиша нон-стоп!“
На неустановена дата през месец октомври 2021 г. да е публикувал: „Най- официално искам да се знае, че Б. К. И., не ме е изгонил от ***, но начина му на управление, отношението му към работниците, което изобщо не приляга на шеф, доведе до напускането на много хора от системата! Когато един човек, който от доста време насам, има склонност към бандитизма!
За съвместно разглеждане в първоинстанционното съдебно производство е приет предявения от частният тъжител Б. И. граждански иск срещу подсъдимия В. В. за сумата от общо 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с чл. 148, ал.1, т. 1 и т.2, пр.2, във вр. с чл. 147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
2
Безспорно установено по делото и кореспондиращо с изложената в тъжбата на частния тъжител фактическа обстановка е следното: Б. И. приел, че автор на публикациите е подсъдимият В. В., който е накърнил добро му име в обществото като е разгласил позорни обстоятелства за него и му е приписал престъпления, във връзка с което депозирал процесната частна тъжба в Районен съд-Радомир.
Настоящият предмет е свързан с писмени становища /изявления: публикации във Фейсбук/ със следното съдържание: публикации във „Фейсбук“ по адрес на частният тъжител, съдържащи позорни обстоятелства за него и приписваща му престъпления , а именно: „С непрекъснат интерес ще бъде следен случая с лицето Б. К. И. от *** !!!
Комисията „Кушлев“ си знае работата!!! За непросветените да обясним-конфискация на имущество-камиони, трактори, бобкати и пр., всичко придобито по незаконен начин, се преценява даденото лице, какви доходи е получавал??? Най-искрено се надявам да се внесе яснота по внезапното оттегляне на г-н И.! „Батановската школа“ е на доизживяване.
Призовавам всеки един жепеец да се оттегли навреме! Гледах му сеира на един болен мозък една година и може би затова съм попревъртел и пиша нон-стоп!“, както и „Най-официално искам да се знае, че Б. К. И., не ме е изгонил от ***, но начина му на управление, отношението му към работниците, което изобщо не приляга на шеф, доведе до напускането на много хора от системата! Когато един човек, който от доста време насам, има склонност към бандитизма!“
По обвинението в извършване на обида настоящият съдебен състав приема следното:
Съобразно правната доктрина, непосредствен обект на престъпните състави обида и клевета са обществените отношения свързани с честта и достойнството на личността.
Основните състави на престъпленията обида и клевета са свързани с умишленото унижаване честта на другиго, с умишлено засягане на неговото достойнство. Честта се разглежда в два аспекта: като чувство за лично достойнство на човека и като оценка на общността за неговата обществена стойност, които съответстват на двете основни форми-обида и клевета. В първия случай се засяга личностното чувство, а във втория-обществената оценка, която общността дава за честта на лицето.
Предмет на клевета и обидата могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице. Това обстоятелство следва да бъде позорно или с него да се приписва извършване на престъпление и да е обективно съобщено, а не да се извежда чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
По време на съдебното производство в първата инстанция от страна на частния тъжител не са представени безспорни доказателства, доказващи, че автор на публикациите във „Фейсбук“ съдържащи клеветнически твърдения за тъжителя, вкл. как и от кого е създаден профила, кое лице към момента на публикуването на двата текста го е ползвало, което води до извод, че не е налице доказателствен материал, който по безспорен и категоричен начин да установява, че именно подсъдимият е автор на публикациите.
В мотивите си, районният съд е разгледал и обсъдил така наведените пред него доводи и аргументи, като е коментирал кои доказателства кредитира, и кои не.
По делото е разпитана свидетелката И. И. М., с която частния тъжител живее на 3 семейни, която твърди, че е видяла и прочела публикациите във „Фейсбук“, и като техен автор е бил посочен подсъдимият В.. По отношение на тези показания първоинстанционния съд е намерил, че не е доказано по безспорен начин по делото, че именно подсъдимият е създал и ползвал този профил и на второ място, че именно той е публикувал през него въпросните публикации по отношение на И..
Настоящият съдебен състав по смисъла на 148, ал. 2, вр. чл.148, ал. 1, т.1 и т. 2, пред.
2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК не намира съответствие с доказателствата по делото, от деянието да са настъпили тежки последици. Примерното изброяване на такива /последвал опит за самоубийство, психично разстройство, развод, уволнение от работа и други подобни/ лишава атакувания акт от законосъобразност в тази насока, тъй като частното обвинение не е ангажирало доказателства в подкрепа на твърденията си извън конкретните последици от клеветническите твърдения за емоционалното и психическо състояние на частния тъжител, изводими от събраните доказателства, както и причина за такова състояние, изобщо цялостното негативно за частния тъжител съдържание на това деяние. По тази причина въззивният съд е достигнал до извода, че не може да се приеме, че е налице неблагоприятно въздействие, което да е настъпило в резултат от съдържащото се в посочените доказателства, поради което и не може да бъде считано като тежка последица по смисъла на 148, ал. 2, вр. чл.148, ал. 1, т.1 и т. 2, пред. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
С оглед на изложеното законосъобразнно обвиянемият следва да бъде признат за невиновен по отношение на квалифициращия признак 148, ал. 2, вр. чл.148, ал. 1, т.1 и т. 2, пред. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, че от обидата, са настъпили тежки последици.
Предвид това първоинстанционния съд е намерил подсъдимия В. И. В. за невиновен в извършването на престъпление по 148, ал. 2, вр. чл.148, ал. 1, т.1 и т. 2, пред. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, поради което го е оправдал по така повдигнатото обвинение.
Обвиняемият не представлява личност с повишена степен на обществена опасност.
Същият не е осъждан, липсва негативно охарактеризиране на личността му, обществено ангажиран е и е активен участник в социалният и културен живот.
От обективна страна не се доказа от събраните писмени и гласни доказателства, че подсъдимият В. В. е разгласил позорни обстоятелства чрез разпространяване на клеветнически твърдения.
Ето защо съдът го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по 148, ал. 2, вр. чл.148, ал. 1, т.1 и т. 2, пред. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
С оглед изложеното ПОС намира атакуваната присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства.
Не са налице основания за нейната отмяна и изменение, поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу нея като неоснователна следва да се остави без уважение.
Пред настоящата инстанция разноски не са претендирани, поради което не се дължат.
Въззивният съд, след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, не намери основания за изменяване или отмяна на обжалваната присъда.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд 4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №13 от 03.11.2022 г. по НЧХД № 344/2021 г., РС Радомир, наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и протест по аргумент от чл.
346 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________