Решение № 261420 от 27.04.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София, 27.04.2022 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и втори февруари през 2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА мл.с. АНТОАНЕТА ИВЧЕВА при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 12323 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 81246 от 03.05.2020 г. СРС, 118 с-в, по гр.д.№ 68746/2018 г. е осъдил С.О.да заплати на М.Д.Д. на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД сумата в размер 5 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане-травматични увреждания от падане вследствие препъване в неравност/дупка на 10.09.2018 г. в пешеходния подлез на кръстовището на бул.

„Гоце Делчев“ и бул. „България“ в гр.София със законната лихва от датата на увреждането-10.09.2018 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв.

С определение от 28.07.2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК съдът е изменил решението от 03.05.2020 г. в частта за разноските на основание чл.248 ГПК.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца М.Д.Д. в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.Жалбоподателят излага оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, който е несправедлив, занижен и не репарира търпените вреди в относително пълен обем.Твърди, че в нарушение на ППВС № 4/68 г. и чл.52 ЗЗД съдът не е обсъдил обстоятелства за определяне на размера на обезщетението, като причинените неудобства-поставена имобилизация за период от 35-40 дни, което значително е затруднило ищеца в ежедневието му и е наложило да получава помощ от приятели за задоволяване на най-елементарни битови нужди и го е лишило от възможността да работи за период от 40 дни.Съдът не е обсъдил и тежестта на причинените травми и на физическите и психическите страдания на пострадалия и заключението на СМЕ, съгласно която болките са били с висок интензитет през първите 10-15 дни, но цялостният възстановителен период е сравнително дълъг-около 4,5 месеца, през който ищецът не е могъл да води пълноценен живот.Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил и обстоятелството, че от причинената травма са налице остатъчни последици при промяна на времето и при натоварване на левия долен крайник.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло иска.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- С.О.оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД.Ищецът- М.Д.Д. твърди, че на 10.09.2018 г. около 06,00 ч., слизайки по стълбите към подлеза на бул. „Гоце Делчев“ и бул. „България“, е попаднал с левия си крак в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана в резултат на липсваща плочка на стълбите, като е паднал и си е счупил талуса на левия крак.От произшествието е получил сериозни телесни увреждания, изразяващи се във фрактура на талуса на левия крак, получил е силен оток и палпаторна болка в областта на левия глезен.Твърди, че непосредствено след инцидента е посетил Спешното отделение на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където са направени необходимите прегледи и рентгенографии, при което са констатирани уврежданията и на крайника му е поставена гипсова шина.Лечението е продължило в домашни условия, като травматичните увреждания са затруднили движенията на левия му крайник за период от няколко месеца, проведено е медикаментозно лечение, налице е била необходимост от постоянни грижи и помощ от близките в ежедневието.Ищецът твърди, че е бил подложен на щадящ двигателен режим на долните крайници, дълъг период след лечението е изпитвал затруднения при задоволяване на битови и хигиенни нужди, като напрежението и болката в областта на левия крайник са създали множество трудности в нормалното му ежедневие.За периода от 10.09.2018 г. до 21.10.2018 г. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност.Преживеният стрес и уплаха от неочаквания и внезапен инцидент е станал причина за негативни емоции, проблеми със съня, често изпитване на безпокойство, станал е раздразнителен и напрегнат.Твърди, че силните негативни изживявания, предизвикани от инцидента продължават при спомена за случилото се, и че изпитва страх да ходи по улиците.Претърпените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което е неизпълнението от страна на С.О.на задължението да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост съгласно & 7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА, за който път ответникът е длъжен да полага грижи за поддържането му в изправно състояние съгласно чл.167 ЗДвП и чл.31 ЗП.Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 15 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на инцидента със законната лихва от датата на увреждането-10.09.2018 г. до окончателното плащане на главницата.

Представен е лист за преглед на ищеца, издаден от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД от 10.09.2018 г. и болнични листове, удостоверяващи временна нетрудоспособност на ищеца за периода 10.09.2018 г.-21.10.2018 г. с диагноза-счупване на талуса.

От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ на вещото лице А.М.и от разпита му в съдебно заседание е установено, че при инцидента на 10.09.2018 г. ищецът е получил счупване на задния израстък на скочната кост.Това увреждане се дължи на действието на твърди тъпи предмети /свиване на гърба на стъпалото към подбедрицата/ и отговаря да е получено по описания в исковата молба начин.Причинено е трайно затруднение на движението на левия крайник за срок, не по-малък от 2,5-4,5 месеца при обичаен ход на възстановяване.Счупването е лекувано консервативно с имобилизация-обикновено 30-35 дни и е правилно.При получаване на увреждането и първите седмици пострадалият е изпитвал силна болка и страдание.В процеса на имобилизация и раздвижване е имал затруднения в ежедневното обслужване.Обичайни оплаквания при такива счупвания е болка при промяна на времето и при натоварване на крайника за неопределено време.

Разпитаният свидетел В.А.твърди, че е бил с ищеца по време на инцидента.Твърди, че са били в подлеза на бул. „Гоце Делчев“, идвайки в посока от Южен парк в посока „Красно село“.Имало е дупка на мястото на бетонната плоча в края на стълбите, където се оттича водата.Както са си вървели с бавен ход изведнъж М. се е свлекъл и е паднал, препънал се е в дупката, където е липсвал бетонът.На това място не е имало предупредитилен знак.Отишли са в Пирогов-Спешно отделение, оказало се е, че е счупена костица под глезена, сложили са му шина за около 30-40 дни.Ищецът е бил много тежък и е имал затруднения с придвижването, не е могъл да стои прав, носили са му храна, имал е нужда от помощ за около 40 дни, но и след махането на шината е имал болки при промяна на времето и все още се маже с мехлеми.Ищецът е работил като шофьор и след падането не е могъл да ходи на работа.През периода на обездвижване той е търпял много силни болки, след махането на шината постепенно болките са затихвали.В началото приятели са му помагали да ходи до тоалетна, за храната и за всички битови нужди, тъй като той живее сам.Ищецът се е притеснявал, че е трябвало да ги ангажира да му помагат и му е било неудобно, след инцидента се е чувствал притеснен като ходи по улиците да не се падне повторно, притеснявал се е и да не загуби работата си.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Фактическият състав на чл.49 ЗЗД изисква наличие на вреди, виновно поведение на лицата, на които е възложено извършването на работа, изразяващо се в умишлено или по непредпазливост причиняване на вреди, причинна връзка между вредите и поведението на изпълнителя на възложената работа.

Първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства е установено, че ищецът е претърпял травматично увреждане от препъване в несигнализирана и необезопасена дупка-неравност в пешеходния подлез на кръстовището на бул.

„Гоце Делчев“ и бул. „България“ в гр.София.Приел е, че съгласно чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/ на общините е възложено изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, а по силата на чл.30, ал.4 ЗП им е възложено и изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите и пешеходните подлези.Съдът е изложил мотиви, че с наличието на несигнализирана неравност на настилката в пешеходен подлез, което е причина за процесния инцидент, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които СО е възложила изпълнението на посочените задължения и на основание чл.49 ЗЗД общината отговаря спрямо увреденото лице, като е определил неимуществените вреди на 5 000 лв.Съдът е приел за недоказано възражението на ответника за съпричиняване.При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил обстоятелствата, че болките и страданията са били силни през първите 10-15 дни с постепенно затихване, че поставената имобилизация за период от 35-40 дни значително е затруднила ищеца в ежедневието, което е наложило ползване на помощ от приятели за задоволяване и на най-елементарните си битови нужди, като е съобразил, че болките са затихнали и сега се усещат при промяна на времето.Приел е, че ищецът не е доказал по-висок размер на обезщетението, няма данни за извършени допълнителни медицински интервенции и специални рехабилитационни процедури.

В частта, с която е уважен иска за имуществени вреди решението е влязло в сила поради необжалването му.Предмет на спор пред настоящата инстанция е размерът на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е занижен и не отчита в достатъчна степен относимите към определянето му критерии съгласно чл.52 ЗЗД, и че справедливият размер на обезщетението възлиза на 8 000 лв.При определянето му въззивният съд съобрази от една страна продължителността и силата на търпените болки и страдания, които са били по-интензивни в първите седмици; тежестта на увреждането, причинило трайно затруднение на движението на левия крайник; периода на имобилизация-30-35 дни; възстановителния период-2,5-4,5 месеца; изпитвания дискомфорт и неудобства при ежедневното битово обслужване и необходимостта от ползване на помощ, както и обстоятелството, че ищецът ще продължава да търпи за неопределено време болки при промяна на времето и при натоварване на крайника.От друга страна съдът съобразява и възрастта на пострадалия, начина на проведеното лечение, липсата твърдения и на доказателства за наличие на усложнения при проведеното лечение, както и за необходимост от извършване на допълнителни медицински процедури.

Други оплаквания във въззивната жалба не са въведени, а съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.

Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 5 000 лв. до 8 000 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски в полза на ответника за сумата над 46,67 лв., като вместо него се постанови решение, с което искът в тази част да се уважи.В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника и сумата от 160 лв.-направени разноски за първата инстанция /държавна такса и вещо лице/, а на пълномощника на въззивника-адвокат М.Д. на основание чл.38, ал.2 ЗА-и сумата 196,00 лв., както и 60 лв.-разноски за държавна такса за въззивната инстанция, а на пълномощника на въззивника- 249 лв.-адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо за двете инстанции сумата от 220 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата от 445 лв. на основание чл.38, ал.2 ЗА.