Решение № 677 от 09.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Надя Пл. Христова при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора П. Вл. П. като разгледа докладваното от Надя Пл. Христова Въззивно частно наказателно дело № 20261100605773 по описа за 2026 година Производството е по реда на гл. XХI НПК.

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба от а. Б. – защитник, срещу Определение на Софийски районен съд (СРС), 134 състав от 23.06.2026 г., поставено по НОХД 16888/2025 г. по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК, с което съдът на основание чл. 343б, ал.5 НК е осъдил К. К. М. да заплати на Държавата сумата в размер на 5540,36 евро (с левова равностойност 10836 лева), представляваща равностойността на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, рег. № **** – предмет на извършеното от М. престъпление по чл. 343б, ал.3 НК.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното определение. Поддържа се, че тежестта на всички, наложени на М. наказания не съответстват на тежестта на извършеното от него престъпление, както и че заплащането на присъдената равностойност на превозното средство се явява непосилно за осъдения. Предвид това, счита, че обжалваният съдебен акт противоречи на чл. 1, §1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и чл. 49, §3 от Хартата на основните права на

Европейския съюз

(ХОПЕС).

Моли първоинстанционният акт да бъде изменен, като К. М. бъде осъден да заплати само част от равностойността на превозното средство.

Препис от въззивната жалба е връчен на СРП и на осъдения, които не 1 изразяват становище.

В закрито заседание от двадесет и шести август въззивният съд е преценил, че за правилното изясняване на делото не се налага събиране на доказателства и разпит на осъдения.

В открито съдебно заседание, защитникът поддържа изложените в жалбата доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи, че осъденият получава възнаграждение в размер на минималната работна заплата, както и че има добри характеристични данни. Предвид това, моли първоинстанционният акт да бъде отменен и лицето да бъде осъдено да заплати само част от равностойността на моторното превозно средство.

Осъденият поддържа изложеното от неговия защитник.

Представителят на СГП счита, че първоинстанционният съдебен акт е законосъобразен и правилен и следва да бъде потвърден.

В последната си дума, осъденият моли съда да уважи жалбата.

Съдът, като съобрази оплакванията във въззивната жалба, както и доводите на страните, изложени в съдебно заседание, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

С Определение от 16.02.2026 г., постановено по първоинстанционното НОХД 16674/2025 г., районният съд е одобрил споразумение за решаване на делото, с което К. К. М. се признава за виновен в това, че на 12.11.2024 г., около 15,00 часа в гр. София, по ул. „Ген. Йосиф Гурко“ до № 72, управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „Фолксваген“, модел „Кади“, рег. №****, собственост на „Пивотека“ ЕООД, на стойност 10 836 лева, след употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол (THC), включено в Списък I – Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда и класификацията на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа чл. 3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, установено по надлежния ред съгласно чл. 23, ал.1 и ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. да реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техните аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието – престъпление съгласно чл. 343б, ал.3 НК.

Съгласно постигнатото споразумение, на М. е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66 НК е отложено за срок от три години, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 15 месеца, считано от фактическото отнемане на СУМПС – 12.11.2024 г.

След одобряване на споразумението, по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК, СРС е постановил обжалваното определение, съгласно което на основание чл.

343б, ал. 5 НК М. е осъден да заплати на Държавата сумата в размер на 5540,36 евро (с левова равностойност 10836 лева), представляваща 2 равностойността на управляваното моторно превозно средство.

Определението, с което първоинстанционният съд е одобрил постигнатото между СРП и защитника на М. споразумение е влязло в сила и има силата на присъда. Предвид това, установената по делото фактическа обстановка, съставомерността и правната квалификация на деянието, не са обект на проверка от въззивния съд.

Съгласно редакцията на чл. 343б, ал.5 НК, действаща към 12.11.2024 г. – датата на процесното деяние: „В случаите по ал.1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“.

В конкретния случай, осъденият се е признал за виновен за извършване на деяние с правна квалификация чл. 343б, ал.3 НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установена по надлежния ред. Тъй като управляваното от М. МПС не е негова собственост, съдът не е имал възможност да постанови отнемане на същото, поради което и е осъдил дееца да заплати на държавата равностойността на товарния автомобил. Стойността на МПС е определена съгласно изготвената по досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза.

Произнасянето на съда е извършено в открито съдебно заседание, в присъствието на страните и след тяхното изслушване с определение, което е процесуално допустимо съгласно чл.

306, ал.1, т.1

НПК.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви по направените от защитника искания.

По направените във въззивното производство оплаквания, настоящият съд намира следното:

Нормата на чл. 343б, ал.5 НК изисква от компетентния съд да отнеме в полза на Държавата моторното превозно средство, което деецът е управлявал след употребата на наркотични вещества (или със съответната концентрация на алкохол в кръвта – относно съставите на ал.1 и 2 на същата разпоредба), съответно – ако това МПС не принадлежи на дееца – да осъди последния да заплати на Държавата неговата равностойност. Касае се за ясно определена репресивна мярка, която съдът е длъжен да приложи и която не подлежи на индивидуализиране. В тази връзка правилно районният съд сочи, че не разполага с дискреция да прецени дали да приложи посочената правна норма.

Съгласно приетото от Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С655/24 уредените в чл. 343б престъпленията против транспорта не попадат в обхвата на Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, предвид което следва да бъде прието, че тези престъпления не се уреждат от правото на ЕС. Съгласно чл. 51, §1 ХОПЕС, разпоредбите на хартата се отнасят до държавите-членки, единствено когато прилагат правото на ЕС.

Предвид това, не може бъде изследвано съответствието на мярката, предвидена в чл. 343б, ал.5 НК с чл. 39, §1 ХОПЕС.

3

Неоснователно е и оплакването на защитника за незаконосъобразност на първоинстанционния акт, поради нарушение на прогласения в чл. 1, §1 от Протокол 1 към ЕКПЧ принцип за защита на правото на собственост.

Съгласно посочената разпоредба: „Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.“ Посоченото следва да се тълкува в смисъл, че за да е в съответствие с конвенцията, намесата в правото на собственост следва да преследва легитимна цел и да отговаря на изискването за законност, т.е. да има достатъчно ясно основание в националното право, законът да е предвидим и да са установени процесуални гаранции, че лицето има право да оспори ефективно наложени мерки на намеса. Настоящият състав счита, че изведените критерии за съвместимост с конвенцията са налице. Мярката по чл. 343б, ал. 5 НК преследва легитимна цел – борба и превенцията на престъпленията срещу транспорта и лицето има право да обжалва наложената му мярка в условията на пълен въззив. Мярката, на следващо място, е установена в закон – Наказателния кодекс за конкретно посочените престъпления. Макар да следва да бъде отправена критика към законодателния подход при формулиране на мярката, то тази слабост на езиковата формулировка може да бъде преодоляна чрез тълкуване от съда.

Следва да бъде посочено, че след деянието законодателят е изменил изследваната разпоредба, наред с други такива на НК, именно с цел въвеждане на повече яснота в правната уредба. В Решение 8/17.07.2025 г., с което Конституционният съд отхвърля искането за обявяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 НК, конституционните съдии правят сходен анализ и по отношение на съответствието на правната норма с конституционните принципи на законност и правна сигурност, както и приемат, че същата не нарушава недопустимо основни права на гражданите.

Следва да бъде посочено, че настоящият състав намира за неоснователни и оплакванията на защитника за непропорционалност на наложена мярка. Посочената мярка има санкционен характер, но не представлява наказание, а налагането й е независимо от наказателната отговорност на лицето. Същата е израз на волята на законодателя да ограничи престъпността, свързана с управление на превозни средства след употреба на алкохол и наркотични вещества. Целесъобразността на тази мярка, съответно – мотивите на законодателя да я наложи, не могат да бъдат изследвани от съда. Поради това и с оглед обстоятелството, че мярката е точно определена, а не е обект на индивидуализация, настоящият състав намира, че не може да съобразява същата с материалното състояние или личностните качества на осъдения.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира определението на СРС за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 338 НПК, Софийски градски съд, II въззивен състав:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 23.06.2026 г., постановено по НОХД 16888/2025 г. по описа на СРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5