Решение № 259 от 21.04.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Видин, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИНА Д. НИКОЛОВА при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от НИНА Д. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241320100659 по описа за 2024 година

Искът е с правно основание чл. 124 ГПК.

Подадена е искова молба от П. Т. Г. от гр.Видин срещу „Електрохолд

Продажби“ ЕАД, като правоприемник на „ЧЕЗ разпределение“АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за установяване на факта, че не дължи сумата 3839.26 лева главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.08.2007г., като погасени по давност.

Излага се, че има открита партида с аб.№ ************** за захранен обект с електроенергия за битови потребители , находящ се в гр.Видин, ул.********.

Поддържа се, преди 17-18 години ищецът имал проблем с плащанията, ответникът се снабдил с изпълнителен лист ,издаден на основание определение по ч.гр.д.№ 1507/2007г.на ВРС, било образувано изп.д.№ 505/2007г., по описа на ЧСИ В.Томова, което е прекратено през 2011г.

Ново дело не било образувано. Електрозахранването на посочения имот било прекратено, като исканията на ищеца до ответника да възстанови достъпа на електроенергия, били отхвърляни, изтеклата погасителна давност за вземанията не била призната.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст е подал отговор.

Излага се от ответника, че искът е неоснователен. Не се оспорват обстоятелствата, че ищецът има открита партида с кл.№ ************** за захранен обект с електроенергия за битови потребители , находящ се в гр.Видин, ул.********, а ответникът , с предишно наименование „ЧЕЗ разпределение“АД, е доставчик на електроенергия. Излага, че неплатените 1 задължения от ищеца са в размер 4769.24 лева главница и 7 530.13 лева мораторна лихва, като за част от задълженията е образвано изп.д.№ 505/2007Г. по описа на ЧСИ В.Томова. Излага се , че за фактура № 251861675/20.11.2018г. на стойност 959.65 лева главница и 581.82 лева лихви е образувано изпълнително дело № 190/2024г. по описа на ЧСИ В.Томова, което не е приключило.Излага се, че за 4 броя фактури от 2019 до 2022г. не са предприети изпълнителни действия.Поддържа се, че изтеклата погасителна давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.Вземането продължава да съществува като естествено и продължава да се дължи. Сочи се, че към настоящия момент ответникът не е предприемал принудителни действия за събиране на процесните фактури, които не са платени към настоящия момент. Не се спори между страните, и че имотът не е поставен под напрежение. Иска се отхвърляне на иска,като с решението бъде постановено, че сумите се дължат като естествено задължение.Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В производството са събрани писмени доказателства .

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното: Не се спори по делото, че ищецът има открита партида с аб.№ ************** и кл. № ************** за захранен обект с електроенергия за битови потребители, находящ се в гр.Видин, ул.********, собствен на същия, видно от представения нотариален акт №15 от

01.09.2006г по нот.д.№ 798/2006г на ВРС. Видно от определение №423РЗ/31.08.2007г. по ч.гр.д.№ 1501/2007г. на ВРС, ищецът е осъден да заплати на „ЧЕЗ разпределение“АД сумата 3839.26 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода м.11 1997г. до м.03.2006г. , ведно със законната лихва, считано от 30.08.2007г. до окончателното плащане, сумата 1293.69 лева лихва за забава и направените разноски в размер 102.66 лева ДТ.

Издаден е изпълнителен лист от 31.08.2007г. на основание същото определение по ч.гр.д.№ 1507/2007г. на ВРС и е образувано изп.д.№ 505/2007г., по описа на ЧСИ В.Томова, което е прекратено през 2011г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

На основание същия изпълнителен лист от 31.08.2007г. , издаден съгласно определение по ч.гр.д.№ 1507/2007г.на ВРС, на 13.05.2024г. е образувано изп.д. № 190/2024г., по описа на ЧСИ В.Томова .

Видно от заявление вх.№120500235/13.03.2023г. от ищеца до ответника поискано е възстановяване на електрозахранването на посочения имот. С писмо изх.№ 1205025672/31.03.2023г. до пълномощника на ищеца –адв. М., ответното дружество е отговорило, че погасителната давност не се прилага служебно, както и че независимо от изтичането и задължението остава да съществува.

Представен е констативен протокол №6076670 ,аб.№ **************/ 17.03.2023г., който е съставен от служители на ответника, който установява факти извън предмета на доказване и процесния период, поради което съдът 2 не го обсъжда.

При тези факти и обстоятелства съдът прави следните изводи: Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.111, б.в ЗЗД вземанията за наем, лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичане на три годишна давност. Съгласно чл.114 ЗЗД , давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако вземането е установено със съдебно решение , давността винаги е пет години ,съгласно ч.117, ал.2 ЗЗД.

В чл.115 от ЗЗД са лимитативно изброени хипотезите, в които давността спира да тече, а в чл.116 ЗЗД тези хипотези ,при които давността се прекъсва, и започва да тече нова давност.

В случая, след издаването на изпълнителния лист на 31.08.2007г. , на 16.10.2007г. е образувано изп.д.№505/2007г. на ЧСИ В.Томова, предприетите по което дело изпълнителни действия по запор и опис на движимо имущество/Протокол от 20.11.2007г./ са прекъснали течението на погасителната давност . Съгласно т.10 от ТР 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

С постановление от 01.07.2011г. на ЧСИ В.Томова, изпълнителното дело е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като е посочено, че последното извършено изпълнително действие е превод на сума от 08.04.2008г.

От 01.07.2011г. от ответника не са предприемани действия за събиране на вземанията, които да прекъснат или спират давността, нито се твърди , че е налице някоя от другите хипотези със същото действие.

На основание същия изпълнителен лист от 31.08.2007г. , на 13.05.2024г. е образувано ново изп.д. № 190/2024г., по описа на ЧСИ В.Томова , по което съдът не обсъжда предприетите изпълнителни действия, тъй като видно е , че петгодишната погасителна давност е изтекла преди образуване на новото изпълнително производство.

С оглед обстоятелството, че предмет на производството са именно вземанията по посочения изпълнителен лист, не следва да се обсъждат вземания по фактури извън процесния период от м.11 1997г. до м.03.2006г в размери 3839.26 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода м.11 1997г. до м.03.2006г. , ведно със законната лихва, считано от 30.08.2007г. до окончателното плащане, сумата 1293.69 лева лихва за забава и направените разноски в размер 102.66 лева ДТ.

3

Възраженията на ответника, че за вземанията по фактура

№251861675/20.11.2018г. е образувано изпълнително дело №190/2024г. по описа на ЧСИ В. Томова, тъй като видно от приложения препис, изпълнителният лист, на основание който е образувано делото е същият, издаден на 31.08.2007г. , съгласно определение по ч.гр.д.№ 1507/2007г.на ВРС, на 13.05.2024г. въз основа на който е образувано прекратеното изп.д. № 190/2024г., по описа на ЧСИ В.Томова.

Възражението, че въпреки изтичането на погасителната давност , задължението съществува, поради което искът е неоснователен , съдът не възприема. Теоретичните доводи за правната природа на института на погасителната давност, изложени от ответника, съдът споделя, но с уточнението, че естественото задължение, чието принудително изпълнение е погасено по давност, би могло да се изпълни единствено доброволно.

Целта на гражданския исков процес , от друга страна, е да защити материално гражданско право, и да осигури на същото принудително изпълнение. В случая се установява, че такова материално гражданско право, което да подлежи на принудително изпълнение, не съществува, поради което и предявеният отрицателен установителен иск като основателен следва да бъде уважен. В противен случай се обезмисля съществуването на института на погасителната давност.

Давността е правна последица на бездействието на кредитора, поради което ако той няма правна възможност да действа, давност не тече. В случая е имал правна възможност да предяви за принудително събиране вземанията си, с което да прекъсне давностния срок. Ако кредиторът бездейства, давността тече, защото той може да избира.

С оглед изложеното, съдът приема, че процесните вземания по издадения изпълнителен лист са погасени по давност и искът като основателен следва да бъде уважен.

На ищеца следва да бъдат присъдени разноски за ДТ в размер 153.57 лева с равностойност 78.73 евро и адвокатско възнаграждение от 1500 лева, с равностойност 766.93 евро платени в брой, видно от Договор за правна защита и съдействие, представен по делото. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, с оглед обема на работа, изготвените книжа, участието на адвокат-пълномощника в провелите се съдебни заседания , както и направените доказателствени искания, фактически твърдения и правни доводи в защита на представляваната страна , и обективните социално икономически условия в страната през времетраенето на производството.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. Т. Г. с

ЕГН:********** и адрес гр.Видин , ул.Свобода №4 и

„Електрохолд

Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827 със седалище и адрес на управление

София, район Изгрев, п.к. 1113, бул.Цариградско шосе №28, бл.Изток плаза, че вземането на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827 към П. Т. Г. с ЕГН:********** за сумата 3839.26 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода м.11 1997г. до м.03.2006г. , ведно със законната лихва, считано от 30.08.2007г. до окончателното плащане, сумата 1293.69 лева лихва за забава и направените разноски в размер 102.66 лева ДТ, за които е издаден изпълнителен лист от 31.08.2007г. на основание определение по ч.гр.д.№ 1507/2007г. на ВРС, са погасени поради изтекла давност.

ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827 със седалище и адрес на управление София, район Изгрев, п.к. 1113, бул.Цариградско шосе №28,бл.Изток плаза , да заплати на Петко Т. Г. с ЕГН:********** разноски по делото 78.73 евро ДТ и 766.93 евро адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5