Решение № 2105 от 30.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 641/2025
- Вид
- Решение № 2105
- Подписан
- 30.03.2026
- Състав
- Мариана Георгиева, Йоанна Наскова Станева, Димитър Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 52 · Закон за наследството
- чл. 53 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2105 гр. София, 30.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Г.
Членове:
Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Х.ва като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100500641 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 17055 от 20.09.2024г., постановено по гр. дело № 33417/2022г. по описа на СРС, 48-ми състав е отхвърлен предявеният от М. С. В. срещу Д. С. Л. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо ответницата Д. С. Л., че ищцата М. С. В. е собственик на 1/3 идеална част от апартамент № 28, находящ се в гр. София, район „********, в жилищна сграда - бл. ********, състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 71,397 кв. м., с прилежащото му избено помещение № 28 с полезна площ от 11,832 кв. м., заедно с 8,59946 % идеални части от общите части на вход „В“ и от правото на строеж върху мястото - държавна земя, при съседи на жилището: изток – фасада, запад – фасада, север – апартамент № 29 и стълбище, отгоре – апартамент № 31, отдолу – апартамент № 25, при съседи на избено помещение: изток – коридор, запад – фасада, север – мазе № 29, юг – стълбище, който имот съгласно схема № 1542663/03.02.2015г. по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011г. на изпълнителния директор на АГКК представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ от 71,40 кв. м., с прилежащи части: избено помещение № 28, с площ от 11,832 кв. м. и 8,59946 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - държавна земя, стар идентификатор няма, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия 1 етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***, както и за осъждане на ответницата Д. С. Л. да предаде на ищцата М. С. В. владението на 1/3 идеална част от имота като неоснователен. С решението е осъдена М. С. В. да заплати на Д. С. Л. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от М. С. В.. В жалбата са изложени съображения, че обжалваното решение е несправедливо, неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със съдебната практика и материалния и процесуалния закон. Сочи, че ответникът следвало да провери статута на всички наследници и техните права, включително и обстоятелството, че ищцата вече била извършила конклудентни действия по приемане на наследството. Счита, че било налице неправилно приложение на разпоредбите за придобивна давност. Твърди, че владението на ответника било прекъсвано. Поддържа, че с решение от 01.12.2021г. постановено по гр. дело № 23872/2020г. на СРС, 161-ви състав било признато за установено, че отказът на М. С. В. от наследството на А.К.В., починал на 14.09.2010г., вписан в книгата за откази от наследство на СРС под № 723/06.08.2014г., бил нищожен поради невъзможен предмет. Последица от решението била, че съдът следвало да приеме, че след като отказът бил прогласен за нищожен, то ищцата продължавала да бъде законен наследник на А.В..
Твърди, че отмененият отказ обвързвал ответника и опорочавал сдЕ.та за покупко-продажба.
Поддържа, че приложимите разпоредби на чл. 298 ГПК и на чл. 53 ЗН изисквали да се отчете действителното наследствено право на ищцата в рамките на делото. Счита, че съществуването на съдебен акт, с който отказът бил прогласен за нищожен, следвало да доведе до заключение, че ищцата била съсобственик на имота с ответника независимо от сключената между последната и трети лица сдЕ. за продажба. Твърди, че свидетелските показания, които съдът приемал като основа за решението си, не били напълно обективни като част от свидетелите били в близки отношения с ответника. Сочи, че било налице процесуално нарушение при изключване на решението за нищожността на отказа като основа за правото на собственост на ищцата. Пренебрегването на това обстоятелство било в противоречие с процесуалните изисквания за обективност и справедливост на съдебното производство. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна- Д. С. Л..
В проведеното съдебно заседание на 08.12.2025г. Д. Л. чрез упълномощения й представител- адв. В., е направила искане да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно, допустимо и законосъобразно.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени и императивни материалноправни норми. По правилността на решението намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС ищцата М. В. следва да докаже, че е собственик на спорната 1/3 идеална част от процесния апартамент на твърдяното от нея придобивно основание, а именно въз основа наследствено правоприемство от съпруга й - А.К.В., включително, че последният е бил собственик на имота към датата на откриване на наследството му - 14.09.2010г., както и че ответницата упражнява фактическата власт върху имота.
Ответницата Д. Л. следва да докаже, че владее имота на противопоставимо на ищцата правно основание – договор за покупко-продажба от 17.03.2015г., евентуално въз основа на добросъвестно давностно владение.
По релевираното своевременно възражение за придобивна давност в тежест на ответницата е да докаже, че е упражнявала явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния недвижим имот за период, повече от 5 години, считано от 17.03.2015г., с намерението да го свои.
На етапа на въззивното производство между страните не са спорни следните обстоятелства: че А.К.В. е бил собственик на процесния имот, както и че е починал на 14.09.2010г., като е оставил за свои наследници по закон следните лица: съпругата си М. С.
В., както и децата си- Е.А. В. и П.А.В.; че в книгата за откази от наследство на Софийски районен съд под № 723/06.08.2014г. е вписан отказът на М. С. В. от наследството на А.К.В., както и че с влязло в сила на 01.12.2021г. Решение № 20217810 от 01.12.2021г. по гр. д. № 23872/2020г. по описа на СРС, 161 състав, постановено по реда на чл. 238 ГПК - чл. 239 ГПК, е признато за установено по предявения от Г.Р.Ф., ЕГН ********** и М.Х.Р., ЕГН ********** срещу М. С. В., ЕГН ********** отрицателен установителен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД и чл. 52 ЗН, че отказът на М. С. В. от наследството на А.К.В., ЕГН **********, починал на 14.09.2010г., вписан в книгата за откази от наследство на Софийски районен съд под № 723/06.08.2014г. е нищожен поради невъзможен предмет (предхождащо действие по приемане на наследството преди вписване на отказа от него); че на 17.03.2015г.
Е.А. В. и П.А.В., чрез Е.А. В., в качеството й на настойник на последния, назначена с решение № РД-9400-1716/14.10.2010г. на орган на настойничество и попечителство при СО, район Нови Искър, са продали на ответницата Д. С. Л. процесния недвижим имот апартамент № 28, находящ се в гр. София, район „********, в жилищна сграда - бл.
********, както и че на същата дата- 17.03.2015г., е било предадено владението върху имота на Д. Л..
Основните спорни между страните въпроси са свързани с правните последици на 3 постановеното решение по гр. дело № 23872/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав, с което е прогласен за нищожен отказът на М. В. от наследството на А.В. по предявен иск на трети неучастващи в спора лица, а именно Г.Ф. и М.Р., както и дали Д. Л. е била добросъвестна към датата на сключване на договора за покупко-продажба, респ. владяла ли е процесния имот явно и непрекъснато в продължение на 5 години. По тези въпроси настоящият съдебен състав намира следното:
На първо място съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Пределите на силата на пресъдено нещо са обективни и субективни. Първите визират предмета, за който се отнася силата на пресъдено нещо. Този предмет е спорното материално право, което ищецът чрез иска си е въвел като предмет на делото и съдът е потвърдил или отрекъл. В тази връзка спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да се пререшава, освен ако не е основан на нови факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество. Силата на присъдено нещо обвързва насрещните страни- ищецът и ответникът, като в същото положение са универсалните правоприемници на страните, както и частните им правоприемници. В конкретния случай правилно СРС е посочил, че в производството по чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 52 ЗН не са участвали ответницата и нейните праводатели, поради което същите не са обвързани от силата на присъдено нещо на Решение № 20217810 от 01.12.2021г., постановено по гр. дело № 23872/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав, влязло в сила на 01.12.2021г.
Настоящият съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния съд съображения, както и цитираните от него мотиви на Определение № 849 от 27.02.2024г., постановено по ч.гр. дело № 59/2024г. по описа на ВКС, Първо отделение и Определение № 2338 от 27.07.2023г., постановено по гр. дело № 4810/2022г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение, в които е посочено, че наследниците по закон не са страни в едно и също материално правоотношение с отказалия се от наследството наследник по делото за валидността на този отказ и решението по това дело не трябва да бъде еднакво спрямо всички наследници. Предвид гореизложеното доводът във въззивната жалба, че силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение на СРС, 161-ви състав обвързва ответницата, е неоснователен.
Следва да бъде посочено, обаче, че гореизложените съображения не изключват в настоящото производство да бъде извършена преценка на действителността на извършения отказ от наследство. В този смисъл са и мотивите на ВКС в горецитираните определения, в които е посочено, че решението по делото, с което този отказ е признат за нищожен, не обвързва неучаствалите в това дело останали наследници на А.В., както и че при всеки възникнал между тях и трети лица спор за имота, наследен от А.В., те могат да се позовават на отказа от наследство като действителен спрямо тях. Т.е. при спор между настоящите страни /необвързани от горецитираното решение/ подлежи на самостоятелно изследване въпросът за действителността на отказа от наследство, респ. дали ищцата в качеството си на законен наследник на починалия наследодател е собственик на процесната 1/3 идеална част 4 от процесния апартамент.
В конкретния случай ищцата М. В. се позовава на решението на СРС, 161-ви състав с твърдения, че извършеният от нея отказ от наследство е нищожен поради невъзможен предмет, а именно предхождащи действия, с които е приела наследството на починалия й съпруг, и извежда правата си върху процесната идеална част именно въз основа на настъпилото наследствено правоприемство.
Предвид което следва да бъде извършена в настоящото производство самостоятелна преценка относно действителността на извършения отказ от наследство на А.В., доколкото същият обуславя последващото разпореждане с процесната идеална част от праводателите на ответницата.
По делото не е спорно между страните, а и се установява от приложените писмени доказателства- в частност от приетите преписи от съдебни решения, както и справка от Агенция по вписванията, както и от свидетелски показания на св. Ш. и св. Р., че М. В. е сключила договор за продажба на наследство на 07.10.2011г. /вписан на 29.12.2015г./.