Решение № 3524 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3524 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря В.ия С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100500144 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20313 от 11.11.2024г., постановено по гр.д. № 27232/202 4г. по описа на СРС, 66. състав, Е. Г. А., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 2276.23 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия, за периода от 05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от 14.05.2024г. до изплащане на вземането и сумата от 445,78 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия, за периода от 15.09.2021 г. до 16.04.2024г., като са отхвърлени исковете за цена на топлинната енергия за разликата над 2276,23 лв. до пълно предявения размер от 2318,30 лв.

С решението са отхвърлени предявения от Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Е. А. А., ЕГН ********** иск с пр. осн. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за заплащане на сумата от 772,77 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 14.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 148.60 лв. за периода от 15.09.2021г., до 16.04.2024г.

С решението Е. Г. А., ЕГН ********** е осъдена на основание чл. 78, ал.

1 ГПК да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 404,31 лв., представляваща разноски в производството.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 ЗА, 1

„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, е осъдена да заплати на адвокат К.Б. с ЕГН **********, сумата от 10,84 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по исковото производство пред СРС”, а на адвокат В. С. с ЕГН **********, сумата от 400 лв.

Срещу така постановеното решение в частта, с която съдът е отхвърлил исковете, предявени срещу Е. А. А. като неоснователни, е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД. В същата се поддържа, че решението в обжалваната част е необосновано, неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. По делото било установено, че ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ********. Съдът неправилно и в противоречие с представените по делото доказателства бил приел, че ответникът Е. А. А., въпреки че е един от титулярите на правото на собственост върху топлоснабдения имот, не е била клиент на топлинна енергия. Съдът неправилно и в противоречие с приложимата нормативна уредба бил приел, че след като фактурите са издадени на името на единия собственик — Е. Г. А., тя е задължена да заплаща начислените суми за топлинна енергия за процесния период. За да се приеме, че това е така, било необходимо това да е станало с изричното писмено съгласие на останалите собственици, по силата на чл. 63, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на клиенти в гр. София, приети 2016 г. Такова в случая липсвало, поради което се налагал изводът, че не само Е. Г. А., но и ответникът Е. А. А. отговаря за дължимите суми за доставена, потребена, но незаплатена от тях топлинна енергия. Ето защо, моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените срещу Е. А. А. искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника Е. А. А., чрез адв. Л., в който се поддържа неоснователност на подадената въззивна жалба. Ответникът оспорва довода, че Е. А. отговаря за припадащите й се задължения за процесния период, тъй като за същата било доказано, че е съсобственик на имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********.

Видно от представените по делото фактури и изравнителни сметки, същите били издадени на името на Е. Г. А., поради което същата се явявала титуляр на партидата за топлоснабдения имот. Ето защо и единствено задължена за заплащане на начислените суми през исковия период се явявала Е. А., с оглед възникналото облигационно отношение с ищеца, което обуславяло неоснователност на претенциите за заплащане на топлинна енергия по отношение на ответницата Е. А. А.. Счита, че именно Е. А. единствено отговаря за задълженията за процесния имот, тъй като видно от данните по делото същата е депозирала заявление за откриване на партида, с оглед на което следвало да се приеме, че само с този ответник е сключен облигационен договор при ОУ за ползване на топлинна енергия за жилището. Това било така, тъй като молбата декларация по своето правно естество представлявала предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД, която била приета от въззивното дружество. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част и претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Нелбо“ АД не е 2 подало отговор на въззивната жалба.

Срещу решението, в частта, с която Е. Г. А., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата в размер на 445,78 лв. мораторна лихва за забава за периода 15/09/2021 г. до 16/04/2024 г., е подадена въззивна жалба от ответницата Е. А., чрез адв. Д.. Въззивницата поддържа, че решението, в обжалваната му част, е неправилно и е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Позовава се на съдебна практика, съгласно която по отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през процесния периода, са приложими Общи условия на ищеца, приети с Решение по Протокол № 7 от 23/10/2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в сграда - етажна собственост (СЕС), в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването № 16334/06.04.2007 г. (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Доколкото по делото се твърди и претендира, че на ответника, въззивник в настоящото производство, е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 2021 г. - 2022 г., издадена през месец юли 2021 г., респ. за отоплителен сезон 2021 г. - 2022 г., издадена през месец юли 2023 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ била неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Ето защо, счита искът за неоснователен, моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли посочения иск. Претендира разноски.

3

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Нелбо“ АД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

По конкретно наведените доводи във въззивната жалба на „Топлофикация“ ЕАД, съдът намира следното:

За уважаването на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

Наред с това, с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е 4 изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.