Решение № 36 от 16.06.2025, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Дряново, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20244220100488 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) вр. вр. с чл. 45, вр. чл. 51 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди и чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищецът В. П. П. основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 05.07.2023г. в 00,32 часа управлявал товарен автомобил „Фиат добло карго" с per. № ***, собственост на „ИВ-М АУТО" ЕООД. Твърди, че на път I - 5 Е85, км. 126+900м. в посока на движение от гр. Велико Търново - към гр. Дряново бил спрян за проверка от полицейски инспектори. Направен му бил тест за употреба на алкохол, който бил отрицателен. След като му направили и тест за наркотици, полицейските инспектори отчели, че последния бил положителен за бензодиазепини. Ищецът се изумил, смаял се и казал на полицейските инспектори, че никога не бил употребявал наркотици.

Посочва, че на същата дата 05.07.2023г. било образувано досъдебно производство № 116/2023г. по описа на РУ Дряново (пр. пр. 1901/2023г. по описа на Районна прокуратура – Габрово) за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). На ищеца бил издаден талон за медицинско изследване, в който той посочил, че желае медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества и бил придружен до ЦСМП, където дал кръв и урина за изследване.

Непосредствено след това ищецът бил разпитван от разследващите органи, като дал подробни обяснения по случая в качеството му на обвиняем за извършено 1 престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК. В показанията си казал, че не употребява наркотични вещества и няма обяснение за положителния резултат от тестването с техническото средство. През цялото време докато давал показания се чувствал притеснен от обвинението и предприетите действия спрямо него.

Заявява, че впоследствие след повече от половин година от заключението на съдебната химико-токсикологична експертиза се установило, че в така взетите биологични проби не било установено наличие на наркотични вещества.

Наказателното производство било прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 20.02.2024г. на Районна прокуратура Габрово по ДП № 116/2023г. по описа на РУ Дряново на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

По време на воденото ДП, което продължило повече от седем месеца, ищецът изпитвал сериозни притеснения. През цялото време той бил травмиран и притеснен.

Отделно от това, той не можел да работи и да изпълнява задължения, поети към трети лица, защото били свързани с управление на автомобил, а бил лишен от това право. От момента на образуване на ДП ищецът живял в постоянен стрес. Живота му се променил изцяло, избягвал да излиза навън, тъй като хората го гледали с упрек, правели намеци, подигравали му се, че бил наркоман. Загубил част от приятелите си, тъй като градчето било малко и всичко се коментирало. Не можело да се говори с него за друго, освен за дела и обвинения. Това негово състояние продължило повече от седем месеца и още продължавал да се чувства по този начин. Инициираното наказателно производство му нанесло значителни вреди. Извършваните проверки разстроили живота му и този на неговите близки. Семейството му станало обект на обществен интерес и коментарии от страна на различни хора - съседи и познати. Някои хора избягвали вече контакти със семейството на ищеца. Така напрежението в дома му ескалирало и се превърнало в ежедневие, което продължило повече от седем месеца.

По време на делото ищецът, тъй като бил чувствителен и изключително самокритичен, бил подложен на огромен стрес, който се отразил във всички сфери на живота му живеел в постоянен страх, че ще бъде осъден, изпитвал неудобство и срам от заявените подозрения. Случилото се се отразило негативно върху психиката му, както и на взаимоотношенията в семейството му.

След образуване на наказателното производство ищецът присъствал по време на и участвал във всички процесуални действия в полицията, за които бил призоваван, за да можел да участва непосредствено в установяване на истината, тъй като не бил извършил вменените му престъпления. Всички тези ангажименти, които се наложили от неправилно повдигнатото и неоснователно поддържано обвинение били свързани с отсъствия от работа, от други важни ангажименти, а също така заели централно място в ежедневието и времето му. Във връзка с това се стигнало до конфронтации с 2 неговите работодатели. Налице била реална опасност да загуби работата си. По време на целия процес търпял дълбоки емоционални сътресения. Обвиненията против него станали известни в града, където живеел. Когато излизал усещал, че хората го укоряват за нещо, което не бил извършил. Някои му го казвали в очите и го съветвали да си признае. Търпените психически изживявания по време на проведеното наказателно производство съставлявали за него неимуществени вреди. Нанесени му били и имуществени вреди. Между противоправните действия на Прокуратурата и ОД на МВР Габрово и причинените неимуществени и имуществени вреди на ищеца съществувала пряка причинна връзка.

Твърди, че наказателното преследване е започнало фактически от 05.07.2023г., когато бил призован и дал писмени обяснения и приключило на 20.02.2024г. когато била възстановена регистрацията на отнетия му автомобил. Междувременно на предходния ден, за да му върнат СУМПС, бил заставен да заплати извършеното по досъдебното производство медицинско изследване. В съответствие с принципа за справедливост, който правната норма била въздигнала като критерий и съобразявайки се с характера, тежестта и интензитета на действително претърпените неимуществени вреди, счита, че дължимото обезщетение за тях следвало да бъде определено в размер общо на 6 000 лева, което да бъде заплатено солидарно от ответниците. Ищецът претърпял и имуществени вреди, в резултат на воденото срещу него досъдебно производство, изразяващи се в пропуснати ползи. От м. септември 2022г. ищецът започнал работа при „Чех" ЕООД, като личен шофьор на собственика, както и по лична договорка с него, като управлявал Мерцедес Майбах GLS 600.

Възнаграждението, което следвало да получи за седемте месеца, през които бил лишен от право да управлява МПС и не можел да изпълнява задълженията си като шофьор възлизало общо на 21 070 лева. За такса за химическа експертиза по ДП заплатил 255,03 лв. Предвид изложеното и с оглед текста на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящият иск за обезщетение в размер общо на 9 255,03 лева, от които: 6 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и 3 255,03 лева, като частичен иск от 21 325,03 - обезщетение за имуществени вреди, както и за 628,23 лв. – мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди в размер общо на 9 255,03 лв., от които 6 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 3 255,03 лева, като частичен иск от 21 325,03 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно с мораторната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от деня на увреждането - 20.02.2024г. (прекратяване на наказателно производство) до момента на предявяване на исковата молба (20.11.2024г.) в размер на 628,23 лв. и законната лихва от предявяване на исковата молба от 20.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано 3 от предявяване на исковата молба (20.11.2024г.) до окончателното изплащане на сумата. Претендира и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на настоящия иск до датата на окончателното й плащане. Претендира присъждане на направените по настоящото дело разноски.

С допълнителна молба от 09.01.2025г. уточнява от кои конкретни действия и актове на Прокуратурата и на ОД МВР Габрово са произтекли вредите, които претендира да бъдат обезщетени : съставен АУАН № 997605 от 05.07.2023г. от мл. автоконтрольор при ОДМВР – Габрово, образувано Досъдебно производство № 116/2023г. по описа на РУ Дряново с първото действие по разследването - разпит от разследващи органи при ОД МВР Габрово, образувана пр. пр. 1901/2023г. по описа на Районна прокуратура Габрово за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК, издаден талон за медицинско изследване от полицейски инспектор при ОДМВР Габрово, посетил, придружен от полицейски инспектор при ОДМВР - Габрово до ЦСМП, където дал кръв и урина за изследване, разпит от разследващите органи при ОД МВР – Габрово, присъствие по време на и участие във всички процесуални действия в РУ Дряново при ОД на МВР Габрово, за които бил призоваван, СУМПС отнето със заповед за налагане на ПАМ, издадена от началник на РУ МВР при ОД МВР – Габрово, СУМПС било върнато на ищеца, макар и при прекратено Досъдебно производство, след внасяне на стойността на съдебно-медицинското изследване по разпореждане на служител при ОД МВР – Габрово. Всички други процесуално-следствени действия, извършени от разследващи органи при ОД МВР - Габрово и от представител на Районна прокуратура Габрово по време на воденото Досъдебно производство, което продължило повече от седем месеца.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника ОД на МВР Габрово, представлявано от пълномощника юрисконсулт И. С., в който се посочва, че искът е допустим, но неоснователен. Във връзка с твърденията на ищеца за претърпени имуществени вреди твърди, че няма доказателства, че по повод на изживения стрес и неприятни емоции отразяването им било до степен негативно да влияе върху съзнателния живот на ищеца. Не били доказани предпоставките за присъждане на обезщетение – настъпили имуществени вреди и особено – наличието на причинно-следствена връзка между настъпването им и незаконосъобразния административен акт. На второ място не били доказани претендираните неимуществени вреди, още повече с интензитета, който ищецът претендирал. На следващо място не били налице никакви особености на изпълнението на конкретния акт, които допълнително да били задълбочили негативните преживявания на ищеца.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника Прокуратура на Република България чрез прокурор при Районна прокуратура Габрово М. А.. В него се посочва, че предявеният иск против Прокуратурата на Република 4

България бил неоснователен и недоказан и го оспорват изцяло. Наличието на действително претърпени вреди било елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, а ищецът не бил ангажирал доказателства за претърпени морални вреди, които да са пряка и непосредствена последица от дейността на Прокуратурата на Република България.

В конкретния случай наказателното производство започнато на 06.07.2023r. от РУ Дряново с разпит на свидетел, а не от Прокуратурата и не било образувано срещу конкретно лице, още по-малко срещу ищеца. Всички действия, за които ищецът твърди, че му причинили стрес, притеснения, срам и т.н. били извършени от органите на полицията на 05.07.2023г. – преди образуването на досъдебното производство в рамките на извършената проверка и били извън възможностите за контрол от страна на Прокуратурата. В хода на разследването не били извършвани никакви процесуално следствени действия по реда на НПК с участието на ищеца, както се твърди в исковата молба . Ищецът не бил привлечен в качеството на обвиняем и не бил участвал в никакво процесуално следствено действие. С оглед на това твърденията му, че този ангажимент заел централно място в ежедневието на ищеца били несъстоятелни и недоказани.