Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 20.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
24262/2025
Подписан
20.08.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16440 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110124262 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против П. Т. Н. и В. Т. Н. с искане да бъде признато за установено, че ответниците при условията на разделна отговорност при равни квоти дължат сумата в размер общо на 120,60 евро (235,87 лева), представляваща непогасена част от дължима незаплатена цена на доставена топлинна енергия в размер общо на 276,90 евро (541,57 лева) за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в *** вх. 2, гаражна клетка № 6, аб. № ***, ведно със законна лихва за забава от датата на извършено частично плащане в хода на заповедното производство на 02.08.2024 г. до окончателно погасяване на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 38523/29.12.2023 г. по ч. гр. д. № 69171/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжниците са депозирали възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и 1 изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. В исковата молба са изложени твърдения, че дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 262080/15.12.2023 г. срещу ответниците за сумата в размер общо на 704,81 лева, от които сумата в размер на 541,47 лева незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в *** вх. 2, гаражна клетка № 6, аб. № ***, ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата в размер на 127,54 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 24.11.2023г., сумата в размер на 28,93 лева, представляваща незаплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2022 г. и сумата в размер на 6,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на законната лихва за периода от 16.12.2020 г. до 24.11.2023 г.

Представителят на ищеца поддържа, че извършеното от ответниците плащане в хода на заповедното производство следва да бъде отнесено в погашение на задълженията по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а именно разноски в заповедното производство, лихви и главници. По изложените доводи е направено искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат сумата в размер на 235,87 лева, представляваща част от незаплатена цена на доставена до имота топлинна енергия. Направено е искане сторените от дружеството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват исковата претенция по основание и размер. С депозирания отговор са оспорени поддържаните в исковата молба твърдения за валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия и доставянето на енергия в сочения от ищеца размер. Ответниците поддържат, че топлоснабдяването на имота е прекъснато, което обстоятелство е удостоверено с протокол от служители на ищцовото дружество. В отговора е посочено, че вземанията са погасени по давност. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на дружеството бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение с ответниците по договор за продажба на 2 топлинна енергия за битови нужди, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответниците притежават качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В тежест на ответниците е да установят погасяване на процесните вземания, както и наведените от тях правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелство не е и спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ /лица, притежаващи право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот/, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по спора по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди по делото е представен договор за продажба на държавен 3 недвижим имот от 12.02.1972 г., сключен по реда на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, по силата на който *** и ***а са придобили право на собственост върху гаражна клетка № 6, находяща се в *** Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение за наследници с изх. № 965/21.03.2016 г., издадено от Столична община, район „Лозенец“, видно от което приобретателят *** е починал на 10.11.1987 г., като след смъртта си е оставил за законни наследници съпругата си ***а (починала на 19.02.2010 г.) и синовете си – ответниците П. Т. Н. и В. Т. Н.. От изложеното следва, че ответниците притежават право на собственост върху процесния имот при равни квоти. Като писмено доказателство по делото е прието и заявление-декларация с вх. № Г- 10399/08.07.2016 г., отправено от ответника В. Н. до „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с което соченият ответник е направил искане партидата за топлоснабден имот, находящ се в *** с аб. № ***, да бъде променена на негово име съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София.

В заявлението е обективирано изрично изявление на декларатора относно наличие на съгласие от страна на съсобственика ответника П. Н., партидата за имота да бъде открита единствено на името на В. Н.. Като писмено доказателство по делото е прието и писмо с рег.

№ Г-5157/02.03.2017 г. на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, отправено до упълномощеното лице за сградата, находяща се в гр. София, ул. „Велчова завера“ № 1, с което етажните собственици са уведомени, че след извършена проверка на съхраняваната в дружеството документация за сградата регистрацията на имотите ще бъде променена, като за вход 2 регистрираният като апартамент 10 имот се променя на „гаражна клетка 6“, като промяната ще бъде отразена в месечните съобщения за дължими суми от дружеството. С оглед горното съдът приема, че представеното по делото заявление-декларация от В. Н. касае открИ.не на партида на името на заявителя именно за процесната гаражна клетка с аб.

№ ***. Следва да бъде отбелязано, че издадените за отоплителните сезони включени в процесния период общи фактури са на името на ответника В. Н..

Съдът намира, че депозираното от съсобственика В. Н. заявление за открИ.не на партида при ищцовото дружество по своето правно естество представлява предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди – арг. чл.

13 ЗЗД. Като е приело това заявление, входирало го е при себе си и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния имот, ищцовото дружество е приело предложението за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Нещо повече – налице са данни ищцовото дружество да е открило партидата именно на името на съсобственика В. Н. съгласно направеното от него искане в този смисъл, като отново следва да бъде отбелязано, че общите фактури за процесния период са издадени на името на лицето, подало заявлението. Съдът намира, че чрез изразената от В. Н. воля е породено облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия между лицето и ищцовото дружество. Налице е следователно соченото от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. изключение – в настоящия случай един от съсобствениците е поискал открИ.не на партида на негово име в съответствие с уговореното в Общите условия, с което на практика е заявил съгласието си да 4 заплаща стойността на доставената в имота топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че твърдяното облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот е възникнало само между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД и ответника В. Т. Н., по силата на което ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за лицето поискало открИ.нето на партида е възникнало задължение да плати изцяло дължимата цена.