Акт от 09.10.2026, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр.София, 09.10.2026г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание шести две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБКА ГОЛАКОВА при секретаря Екатерина Тодорова разгледа докладваното от съдията гр. д. № 953 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 Търговския закон ТЗ/, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2

Търговския закон, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът – „Ю.Б.“ АД твърди, че на

03.08.2007г. между страните е сключен договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот №HL 25296/03.08.2007г., по силата на който е предоставил кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 117 000 лв. по търговски курс „купува“ за швейцарския франк към лева на ищеца в деня на усвояване на кредита. С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 12.09.2007г. ищецът е прехвърлил вземанията си по този договор на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД. На 20.05.2016г. е подписан нов договор за прехвърляне на вземания, с който ищецът отново е придобил същите по процесния договор. С нотариални покани, връчени на 29.06.2017г., ответниците са уведомени както за извършените цесии, така и за обявяване на вземанията по този договор за предсрочно изискуеми. Ищецът е подал заявление по чл. 417 от ГПК относно задълженията на ответниците по процесния договор, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №55 165/2017г. по описа на СРС, 144 състав. Издадените от първоинстанционният съд разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са отменени от въззивния съд, но доколкото не е обезсилена издадената заповед за изпълнение, ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, с което се установи, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми:

- 76 749, 69 швейцарски франка – главница за периода от 15.03.2015г. до 08.08.2017г., заедно със законната лихва от 10.08.2017г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане на сумата;

- 11 102, 87 швейцарски франка – възнаградителна лихва за периода 15.04.2015г. до 29.06.2017г.;

- 2 514, 37 швейцарски франка – наказателна лихва за просрочие за периода

15.04.2015г. до 08.08.2017г./;

- 784, 54 швейцарски франка – годишни такси за управление на кредита за периода 17.03.2015г. – 08.08.2017г.

/съгласно молба – уточнение от 06.03.2019г./,

- 492 лева – нотариални такси за връчване на нотариални покани до ответниците общо 4 броя, от които 210 лв. за нотариални такси и 200 лв. с ДДС са разноските за изготвяне на нотариалните покани, /съгласно молба – уточнение от 06.03.2019г./ и

- 567, 30 лв. – такса за подновяване на договорна ипотека /съгласно молба – уточнение от 06.03.2019г./, дължима на основание чл. 13, ал. 2 от договора.

Претендира и направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – л.

449 от делото. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмени бележки по делото.

Ответниците

– В.И. С.– И. и К.Т.И., в депозирания от тях писмен отговор не оспорват:

- сключване между страните на писмен договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот №HL 25296 от 03.08.2007г.;

Посочват, че са предявили искове срещу ищеца, по които е образувано гр. д. №45 662/2016г. по описа на СРС, 44 състав относно същия договор. Твърдят, че не са настъпили условията за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора, тъй като сумите, които са внасяни от тях са над дължимия размер. На следващо място поддържат, че не са уведомени за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора. Връчването на нотариалните покани е извършено на трето лице, на което са посочени две имена, без да е отбелязано негово качество. В съдържанието на нотариалните покани не е посочен размерът на вземането на кредитора по пера – главница, лихви и разноски, както и съответно срока, за който са дължими, броя, размера и падежа на просрочените вноски и каква част от тях представлява главницата и каква лихвата и не е посочена датата, на която е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Евентуално поддържа, че с оглед размера на задължението и чл. 432, ал. 1 от ТЗ банката не е дала достатъчен срок за доброволно изпълнение съгласно чл. 432, ал. 2 от ТЗ, преди да обяви вземанията по кредита за предсрочно изискуеми. Твърдят, че са усвоили кредита в лева, а ищецът е изисквал от тях заплащане на месечните такси в швейцарски франкове. Поддържат, че в сключения между страните договор се съдържат неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП – чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 24, ал. 1 и чл. 24, ал. 2, които се отнасят до преизчисляване на месечните анюитетни вноски по курса на швейцарския франк и втората група, които се отнасят до едностранното увеличение на лихвата от ищеца – чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 3, ал. 5, чл.

8, ал. 2 и чл. 12, ал. 1. Относно първата група текстове от договора ответниците поддържат, че те усвоили кредита в лева, като по отношение на тях не е предвидена възможност да погасяват в избрана от тях валута, за разлика от ищеца. В самия договор е вписано само задължение в лева, като едва в по-късен момент – датата на усвояване на кредита тази сума в зависимост от определения от банката курс на швейцарския франк се превалутира и определя в швейцарски франкове. С оглед на това се твърди, че договорът за кредит е сключен при липса на съгласие от страна на ответниците относно неговия размер в швейцарски франкове. Относно клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 24, ал. 1 и ал. 2 се поддържа, че същите не са индивидуално договорени. Относно текстовете на чл.

24 от договора ответниците поддържат, че същите са неясни и неразбираеми, тъй като не е описан точния механизъм на конвертиране на чуждестранната валута. Твърдят, че преди сключване на договора не им е предоставена информация, която да им позволи да вземат решения, съобразно изискванията на чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13/ЕИО и дадените разяснения от съда на ЕС в решения по дело С – 186/16, С – 119/17 и С - 26/13. Относно втората група клаузи се поддържа, че в тях не е отразена методиката, по която ще се извърши промяната на възнаградителната лихва по кредита, както и че посочените клаузи от договора са неравноправни по смисъла на чл.

146, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, тъй като не са индивидуално договорени. Относно претенцията за наказателна лихва се поддържа, че такава не се дължи след настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора. Относно претенцията за такси поддържат, че такива не се дължат след обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Молят да бъде постановено решение, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК – л. 450 от делото. В отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане със сумата от 30 045, 89 лв., представляваща сбор от следните вземания на ответниците към ищеца:

- 19 368, 58 лв. – представляваща надплатена сума за месечни анюитетни вноски поради съществуваща валутна разлика между швейцарски франк и лева за периода 03.08.2007г. – 19.04.2019г.,

- 692, 91 лв. – представляваща надплатена сума за такса за управление на кредита поради съществуваща валутна разлика между швейцарски франк и лева за периода 03.08.2007г. – 19.04.2019г., - 9 660, 88 лв. – представляваща разликата от предварително договорените месечни вноски и заплатените от ответниците завишени такива за периода 03.08.2007г. – 19.04.2019г.,

- 62, 62 лв. – представляваща надплатена сума за такса за управление на кредита за периода 03.08.2007г. – 19.04.2019г. и

- 260, 90 лв. – представляващо недължимо платено поради валутната разлика, получена от превалутиране на сумата по кредита към момента на усвояването му. В определение №260092 от 04.01.2022г. е посочено, че при служебно извършена проверка съдът е констатирал, че сумите, които са включени в направеното възражение за прихващане, са предмет на производството по гр. д. №45 662/2016г. по описа на СРС, 44 състав, с оглед на което не е приел за разглеждане в настоящото производство направеното възражение за прихващане с описаните по-горе суми. В определения от съда срок процесуалният представител на ответниците е депозирал писмена защита по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

В направения доклад на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 съдът е отделил като безспорни между страните факти, поради което същите не се нуждаят от доказване в настоящото производство:

- сключване между страните на описания в исковата молба договор за кредит.

На л. 27 – 33 е представен сключения между „Българска пощенска банка“ АД, в качеството на кредитополучател и ответниците, в качеството на кредитополучатели, договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот №HL 25296 от 03.08.2007г. Размерът на кредита е 117 000 лева, по търговски курс „купува“ за швейцарския франк към лева на ищеца в деня на усвояване на кредита – чл. 1, ал. 1, с краен срок за погасяване – 248 месеца.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора „В деня на усвояване на кредита страните подписват приложение №1 към настоящия договор, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на ищеца, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове“.

Съгласно чл. 3, ал. 1 „За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на ищеца за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от 0,95 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор базовия лихвен процент на ищеца за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4, 5%. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора „При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта“. В чл. 3, ал. 5 от договора е записано „Действащият базов лихвен процент на ищеца за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните“. В чл. 4, т. 1 е регламентирана годишна такса, която се заплаща от кредитополучателя на банката, всяка година в размер на 0, 3% върху размера на непогасената главница към същата дата. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора кредитът се погасява в швейцарски франкове. Съгласно чл.

10, т. 3 и чл. 13, ал. 2 от договора кредитополучателят заплащат разноските по вписване на обезпечението, както и за подновяване на ипотеката – учредена договорна ипотека върху описания в чл. 13, ал. 1 недвижим имот. Съгласно чл.

12, ал. 1 от договора “Банката запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си“. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора „При непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение от кредитополучателя, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем“. Съгласно чл. 24, ал.

1 и ал. 2 от договора „Кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на фиксинга купува и/или продава на швейцарския франк към лева, както и превалутирането по чл. 6, ал. 3 и по чл. 20 от договора, може да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева, като в тази връзка напълно приема да носи валутния и лихвения риск от промяната на фиксинга или превалутирането за своя сметка, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и лихвите, приложими по превалутирания кредит след превалутирането му. Кредиполучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20 – 24 вкл. от този договор, както и че е съгласен с настъпването им“.