Решение № 21 от 10.03.2023, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Търговско дело 10/2022
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 10.03.2023
- Състав
- Пламен Неделчев Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 42, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Силистра, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Н. Димитров при участието на секретаря Мирена В. Стефанова като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело № 20223400900010 по описа за 2022 година
Иискове с правно основание чл. 429, и чл. 432 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът – З. И. И., ЕГН: .........., със съдебен адрес: гр. С..., ул. „М.К.В.“ № ..., ет..., оф.., чрез адв. М. П. - САК, адрес на кантора: гр. С., ул. „М.К. В.и“ № .., ет. .., офис .., чрез процесуален представител желае съда да осъди ответника ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 040638060, да заплати на З. Й. И., ЕГН: ......., претендираната сума от 28 000 лв.
/двадесет и осем хиляди лева/, произтичаща от неточно изпълнено задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на причинилия ПТП водач, съгласно Полица № BG/01/118002511228 при застрахователя, ведно с лихвата за забава от дата на отказа на застрахователя за увеличаване на размера на обезщетението - 05.10.2021г. до подаване на настоящата искова молба в съда (в размер 1034.44 лв. /хиляда тридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/), както и законната лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на дължимата сума и направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, пред настоящата инстанция.
Прави доказателствени искания за установяване на твърдените от него факти и обстоятелства.
Ответникът – ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: Държава: БЪЛГАРИЯ, Област: София (столица), Община: Столична, Населено място: гр. София, п.к. 1000, р-н Оборище, бул./ул. ЦЕНТЪР, бул. "КНЯЗ АЛ.
ДОНДУКОВ" № 59, чрез представител оспорва предявените искове, като неоснователни, както по основание, така и по размер, с оглед на което моли същите да бъдат отхвърлени, к а т о МУ бъдат присъдени понесените в производството разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:
На 26.04.2019г. в с. Стефан Караджа, ул. Централна (път Ш-205, км. 59 +900 м. по ул.
„Централна“), в посока към село Осен, обл. Силистра, К. А.С., ЕГН: ...., управлявайки МПС1 лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с peг. № СС .. АН, нарушила правилата за движение и в нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, е причинила средна телесна повреда контузия на гръдния кош със счупване на 9 /девето/, ляво ребро на ищцата З. Й. И., ЕГН: ....
На 26.04.2019 г., непосредствено след ПТП-то, ищцата постъпила в „МБАЛТутракан“ ЕООД, като е хоспитализирана и е проведено лечение 4 /четири/ дни с медикаменти, а после същата е изписана. За престоя в „МБАЛ-Тутракан“ ЕООД, е изготвена Епикриза. Произшествието е протоколирано с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с вх. № 362р-4719 от 30.04.2019г., при ОД на МВР-Силистра, РПУ „Тутракан“. Било образувано досъдебно производство № 362зм-84/2019г. по описа на РУ- Тутракан, като впоследствие е образувано и АНД № 28/2020г, по описа на РС-Тутракан, Наказателна колегия.
На основание чл. 380 от Кодекса за застраховането /КЗ/, с оглед наличието на застрахователно събитие ищцата предявила пред застрахователя претенция по щета № 1000/20/217/500111, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на причинилия ПТП водач К.А. С., ЕГН: ...., с ППС с рег.№ СС 67 55 АН, съгласно Полица № BG/01/118002511228 при застрахователя, валидна към дата на ПТП, със срок до 23.08.2019 г.
На 01.08.2019г., ищцата постъпила в „УМБАЛ КАНЕВ“ АД, като е хоспитализирана и е проведено лечение 4 /четири/ дни с медикаменти, а после същата е изписана. За престоя в „УМБАЛ КАНЕВ“ АД, е била изготвена втора Епикриза, според която се установява, че като увреждането от средната телесна повреда, получена на 26.04.2019 г. е преминало в тежка телесна повреда.
На 04.11.2019г. е издадено Експертно решение № 2781 от зае. № 156/04.11,2019г, на „МБАЛ Силистра“ АД - ТЕЛК на ищцата за „95% инвалидност с вид и степен на уврежданията, с чужда помощ“.
Между временно съпругът на ищцата починал видно от съобщение за смърт № 24/10.06.2019г., издадено от ЕТ АПМП-ПП Д-р К. М., което допълнитлено утежнило положението на ищцата която според ТЕЛК решението не може да се обслужва самостоятелно поради вида и степента на нейните увреждания.
На 16.06.2020 г. е влязло в сила Решение по АНД № 28/2020г. по описа на РСТутракан, Наказателна колегия, с което виновният водач К. А. С., ЕГН: .. е призната за виновна за настъпване на гореописаното ПТП.
На 28.06,2021 г. ищцата е получила от застрахователя, обезщетение по щета № 1000/20/217/500111, в размер на 2000 лв.
На 23.09.2021 г. по електронен път, до застрахователя е изпратено допълнително уведомление по щета № 1000/20/217/500111, с цел преразглеждане на размера на платеното обезщетение, предвид непосредствена причинно-следствена връзка между влошеното здравословното състояние на ищцата, от причиненото ПТП.
Към допълнителното уведомление били приложени: Епикриза от 01.08.2019 г., издадена от „УМБАЛ КАНЕВ“ АД и Експертно решение № 2781 от зае. № 156/04.11.2019 г. на „МБАЛ Силистра“ АД;
С уведомление изх. № 2-101-4101-10680/05.10.2021 г., застрахователят е отказал увеличаване на размера на обезщетението, което и мотивирало иницииране на настоящото съдебно производство тъй, като ищцата приела, че изплатеното й възнаграждение не може да репарира преживените от нея неимуществени вреди.
От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ може да се установи, че ищцата е пострадала в резултат на процесното ПТП, при което са й причинени следните телесни увреждания: контузия на гръден кош и счупване на 9 ляво ребро. Според експерта по своят характер тези увреждания обуславят наличието на ВРЕМЕННО 2
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА, а предвид вида и характера на уврежданията оплакванията и свързаните с тях болки и страдания би следвало да отзвучат за период от около 20 - 25 дни. Вещото лице сочи, че данните от приложените медицински документи датиращи от м. август 2019 г. са свързани с наличие на хронично протичащи соматични заболявания, за които ищцата е имала оплакванията от години.
Предвид напредналата старческа възраст 80 г., дългогодишно протичащата хрон. МСБ е довела до съответни закономерно развили се с годините усложнения исхемичен мозъчен инсулт в БДСМА с лявостранна хемипареза. Предвид тези данни експерта е приел, че няма връзка между травмата при процесното ПТП, в лява гръдна половина с фрактура на едно ребро и изявата на ИМИ четири месеца по - късно. В допълнение вещото лице сочи, че здравната система е признала ТНР /трайно намалената работоспособност/ на З. И., за което тя получава инвалидна пенсия и личен асистент, което е финансова помощ от държавата отпускана при социално значими заболявания, каквото е ИМИ с лявостранна хемипареза.
От показанията на разпитания в проведеното открито заседание свидетел С. С. К. – внучка на ищцата се установява, че ищцата имала инсулт и не можела сама да излиза от дома си и да се обслужва. Съобщава, че преди произшествието ищцата работела, но след това не можела поради заболяването си. Свидетелката не помни кога конкретно се е случило произшествието.
Ответникът не оспорва наличието на ПТП и наличието на твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение. Ответникът оспорва сочения от ищцата механизъм на ПТП, наличието на причинно следствената връзка между ПТП и влошеното впоследствие здравословно състояние на ищцата, оспорва размерът на претендираното обезщетение намирайки го за завишен и твърди съпричиняване на вредоносния резултат.
Предвид наличието на влязло в сила решение по чл. 78а от НК, и хипотезата на чл.
300 от ГПК, съдът приема за доказана вината на Кадрие Ариф Сали – пряк причинител на процесното ПТП. от правна страна:
Съдът намира предявените искове за допустими, предвид на това, че са подадени от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледани по същество съдът намира исковите претенции за частично основателни по следните причини:
По изложени по – горе съображения съдът приема за доказани обстоятелствата относно процесното ПТП, неговият механизъм и вината на застрахования при ответника водач. По делото липсва спор относно наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” обусловила пасивната процесуална легитимация на ответника.
Спорният въпрос е размера на дължимото обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди изразяващи се в преживени болки и страдания, които по нейни твърдения продължават и до днес.
Съдът счита, че са налице всички елементи за формиране на отговорност за непозволено увреждане - действие, вина във формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Налице е валидно застрахователно правоотношение, което ангажира отговорността на ответника по силата на чл. 432, ал. 1, от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му положение, /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /Решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата 3 конюнктура на даден етап от развитието на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./.
При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки, и страдания и свързаните с тях промени в начина на живот и в ежедневието.
Характерът и тежестта на вредите бяха установени от заключението на вещото лице изготвило назначената от съда съдебно психиатрична експертиза. Експертът съобщава, че не е налице причинно –следствена връзка между твърдяното лошо здравословно състояние на ищцата и процесното ПТП. Напротив според експерта претърпените от ищцата телесни увреди са отшумели напълно в един сравнително кратък период след произшествието, а сегашното й недобро състояние се дължи на прекаран в последствие мозъчен инфаркт причините за който нямат отношение към коментираното ПТП. По тези съображения съдът не споделя тезата на ищцата, че е налице хипотезата на чл. 378, ал. от КЗ, което и не кореспондира с твърдението за нейното /а ищцата/ утежнено в последствие телесно здраве вследствие травми получени п ри процесното ПТП.
Съдът приема за доказани и част от ответниковите доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Това становище на съда е обусловено от установеното по делото обстоятелство, че ППС с животинска тяга управлявано от ищцата при настъпване на ПТП не е било регистрирано по надлежния ред и реално не е отговаряло на нормативните изисквания за свободно движение по пътищата, което е видно от приетото по делото Удостоверение издадено от Община Главиница /лист № 112 от делото/. Излизайки на пътя с нередовно и непроверено ППС ищцата сама се е поставила до известна степен в рискова ситуация, което мотивира съда да приеме 10% съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна.