Решение № 663 от 07.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 5496/2024
- Вид
- Решение № 663
- Подписан
- 07.10.2025
- В сила
- 07.10.2025
- Състав
- Мирослава Тодорова, Христинка Колева, Иво Юриев Хинов
Цитирани разпоредби
- чл.11, ал.5 · Закон за лечебните заведения
- чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.134, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.147, ал.1, пр.1 · Наказателен кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.214, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.287, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.287, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.75, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 663 гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослава Тодорова
Членове:
Христинка Колева
Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100605496 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 07.12.2023г., постановена по НЧХД № 10 088/2023г. по описа на СРС, НО, 96- ти състав съдът е признал подсъдимата Ж. Х. М. за невиновна в това, че на 15.04.2022г., в гр.София в подадена жалба до директора на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, гр.София и Министерство на здравеопазването е разгласила позорни обстоятелства за Е. С. чрез употребата на следните изрази: “ОТНОСНО“...Образувано досъдебно производство от Районна прокуратура Ямбол № 4455/10.01.2022г. срещу Д- р С. с обвинение за извършено престъпление“, „...има образувано досъдебно производство за причиняване от Д- р С. на средна телесна повраде от Районна прокуратура Ямбол № 4455/10.01.2022г., вследствие проведеното ми дентално лечение“, „Д- р С. (...) няма правоспособност по реда на Закона за безопасно използване на ядрената енергия за извършване на диагностика на зъби по смисъла на чл.11, ал.5 от Закона за лечебните заведения...“, като клеветата е разпространена публичо и по друг начин- чрез жалба до директора на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, гр.София и Министерство на здравеопазването, станала достояние на директора и служители на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и служители на Министерство на здравеопазването на датата на подаването й, както и служители на РЗИ- Ямбол на 19.04.2022г. и РДИ- Бургас на 08.06.2022г., които са извършили съвместна проверка по посочената жалба, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено 1 престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр.чл.147, ал.1, пр.1 от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът е осъдил частния тъжител Е. Й. С. да заплати на подсъдимата Ж. Х. М. сумата от 1 500,00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба и допълнение към нея от частния тъжител Е. Й. С., чрез адв.В. И., в която са изложени доводи, че същата е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и необоснована.
Поддържа се, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е счел, че посочената в тъжбата дата на деянието 15.04.2022г. не отговаряла на действителната дата на същото, която била 14.04.2022г., като това несъответствие в тъжбата съставлявало самостоятелно основание за оправдаване на подсъдимата поради отсъствие на необходимо, според съда, изменение на обвинението. Твърди се, че в подадената тъжба е посочена правилната и съставомерна дата, тъй като съдържанието на подадената от подсъдимата жалба било възприето от съответния служител на ИА „Медицински надзор“ на 15.04.2022г. Поддържа се, въпреки, че изрично приема, че с инкриминираните твърдения се осъществява престъплението клевета, първоинстанционният съд е неправилно и незаконосъобразно е приел, че не е налице съставомерност на деянието, тъй като отсъствал субективният елемент от страна на подсъдимата. Поддържа се, че по отношение на инкриминираното твърдение, че тъжителят „няма правоспособност по реда на Закона за безопасно използване на ядрената енергия за извършване на диагностика на зъби по смисъла на чл.11, ал.5 от Закона за лечебните заведения...“, съдът не е отчел цялостното поведение на подсъдимата, явно насочено към оронване доброто име на тъжителя пред всички компетентни във връзка с упражняваната от тъжителя професя инстанции. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр.чл.147, ал.1, пр.1 от НК.
Подсъдимата Ж. Х. М. и нейният защитник адв.Г. Ч. не са взели становище по жалбата на частния тъжител.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на частния тъжител адв.В. И. пледира, че анализът на съда е погрешен и неправилен, тъй като от самите дати на приложените към делото документи е видно, че и двете жалби, които съдържат клеветнически твърдения, са подадени в час, в който е ноторно извество, че няма как да има служители в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Поддържа, че жалбите са поданени около 22,40 часа- 22,50 часа и единствено на следващия ден, когато съответния служител е могъл да сложи печат за датата на подаване върху всяка от тези жалби, следва да бъде взета предвид, тъй като тогава е възможно да има поне едно лице, до знанието на което да бъде доведена съответната клевета. Твърди, че налице категорично несъобразяване със законовата предпоставка, за да съществува клевета като резултат на престъпление и оттам съдебната практика не е било съобразено от районния съд. Поддържа, че по никакъв начин райнният съд не е оспорил, че се касае единствено за клеветнически твърдения, които 2 уронват доброто име на лицето, към което се отнасят. Счита, че ако не пряк умисъл, са касае за евентуален такъв, когато е ставало въпрос да се изпратят или не съответните жалби до въпросните институции. Поддържа, че от протокол от заседанието по наказателно дело № 741/2021г. било ясно потвърждение от страна на Районна прокуратура Ямбол, че към съответната дата не е било образувано досъдебно производство срещу д- р С., а срещу неизвестен извършител. Счита, че подсъдимата е била наясно и информирана за това на какъв етап е досъдебното производство, защото нямало как прокуратурата да я информира за друго, освен за конкретиката по това досъдебно производство, образувано по нейна жалба. Поддържа, че съдебният състав не може да се отнесе небрежно и да твърди, че „не би могло да се касае за пряк умисъл, след като тя била изпратила до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ жалба с желание да бъде образувана проверка във връзка с нейни твърдения“. Твърди, че подсъдимата е изпратила жалбата до институция, която не може да се произнесе по нея, но незаконосъбразно първоинстанционният съд е приел, че Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ има компетентност да извърши проверка. Поддържа, че в случая няма достатъчно данни за пълна обективност и безпристраност на съда, поради което поискали отвод на съдебения състав. Счита, че подсъдимата е била длъжна да направи нужните проверки преди да подаде поредната жалба. По отношение на втората част на клеветническото тнвърдение, че д- р С. без да има правото, предвид, че става дума за излъчвания, които при неправилна експлоатация могат да увредат здравето на изследваното лице, че работел с апарат, за който нямал съответната правоспособност, подсъдимата е следвало да извърши проверка. Моли съдът да отмени постановената оправдателна присъда и постанови нова, с която да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение.
Защитата на подсъдимата Ж. Х. М., адв.Г. Ч. счита постановената първоинстанционна присъда за правилна и законосъобразна, като съдът е подочил времето на извършване на деянието, което не може да бъде променяно без съответната инициатива.
Поддържа, че жалбата е изпратено от неговата подзащитна на 14.04.2022г., в 22,30 часа до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и в 22,35 часа до Министерство на здравеопазването, а не както е посочено в тъжбата на дата 15.04.2022г. Твърди, че доколкото в случая частния тъжител не е посочил конкретно датата на твърдяното за извършено престъпление, съответно не е изменил обвинението по реда на чл.287, ал.6 от НПК, то съдът правилно е посочил, че следва да оправдае подсъдимата единствено и само на това основание. Поддържа, че инкриминираните твърдения касаещи това, че е образувано досъдебно производство от Районна прокуратура- Ямбол срещу д- р С. с обвинение за извършено престъпление, както и че има образувано досъдебно произвоството за причиняване от д-р С. на средна телесна повреда от Районна прокуратура- Ямбол, вследствие на проведено дентално лечение не осъществяват от субективна страна състава на престъплението клевета, доколкото същото не е извършено нито при пряк, нито при евентуален умисъл, тъй като подсъдимата е действала със субективната увереност, че заявеного от нея отговаря на обективната истина, основаващо се на факта, че е подала сигнал в Районна прокуратура- Ямбол и било образувано досъдебно производство за 3 престъпление по чл.134, ал.2 от НК, за което жалбоподателката е уведомена по съответния ред. Счита, че подзащитната му е имала съзнанието, че наказателното производство е образувано срещу тъжителя, поради това, че сигналът е бил законен повод за образуване на въпросното досъдебно производство. Поддържа, че макар по делото да е прието удостоверение за правоспособност, подзащитната му се е позовала на официален писмен отговор от компетентен в съответната област държавен орган- писмо от РЗИ- Ямбол. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
Производството пред пълвоинстанционния съд е образувано на 27.06.2022г. по тъжба на Е. С. против Ж. Х. М. за престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр.чл.147, ал.1, пр.1 от НК. С разпореждане от 11.06.2023г., постановено по н.ч.х.д. № 8031/2022г. по описа на СРС, НО, 96- ти състав съдът е прекратил произвоството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд- Бургас.
С разпореждане от 21.06.2023г., постановено по н.ч.х.д. № 2325/2022г. по описа на РС- Бургас, НО, 12- ти състав съдът е прекратил произвоството по делото, повдигнал е препирня за подсъдност и е изпратил материалите на ВКС по компетентност.
С определение от 12.07.2023г., постановено по к.н.д. №591/2023г. по описа на ВКС, II н.о. съдът е изпратил прекратеното по н.ч.х.д. № 2325/2022г. по описа на РС- Бургас за разглеждане и решаване от Софийски районен съд.
От фактическа страна СРС е приел, че по подадена от подсъдимата Ж. М. искова молба срещу Е. С. и „ЦУБИ- Медико- техническа лаборатория“ ЕООД като трето лицепомагач, било образувано гр.д.№ 2000/2021г. по описа на РС- Ямбол с твърдения за причинени увреждания на на подсъдимата при проведено й дентално лечение в периода 2019г.- 2021г.
На 11.10.2021г. Ж. М. подала жалба до РП- Ямбол с вх. № 4455/2021г., в който се оплакала от причинени й телесни увреждания във връзка с проведено дентално лечение през 2019г.- 2021г. от доктор Е. С.. С постановление на прокурор от РП- Ямбол от 10.01.2022г. по случая било образувано досъдебно производство № 37/2022г. по описа на РУ- Ямбол, пр.пр.
№ 4455/2021г. по описа на РП-Ямбол за извършено престъпление по чл.134, ал.2, вр. чл.129, ал.2 от НК.
Съдът е приел, че във връзка с направено запитване от експерт Ж. Г.ва по гр.д.№ 2000/2021г. по описа на РС- Ямбол, от директора на РЗИ- Ямбол постъпил отговор с изх.№ 94- 2- 1/14.01.2022г., в който било следното: „Уведовявам Ви, че д- р Е. С. няма правоспособност за извършване на образна диагностика на зъби и челюсти по реда на Закона за безопасно използване на ядрена енергия. Няма регистриран апарат за образна диагностика в РЗИ- Ямбол“. Посъдимата се снабдила с препис от посоченото писмо на РЗИЯмбол.
4
Първоинстанционният съд е приел, че на 14.04.2022г. в 22,30 часа подсъдимата Ж.
Х. М. подала до директора на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, като същата била изпратена и получена по електронна поща, но била заведена с входящ номер на следващия ден- вх.№ 96- 00- 906/15.04.2022г. Жалбата била озаглавена: ОТНОСНО:
Използване на незаконен и нерегистраран апарат за зъбни снимки в лечебен кабинет гр.Ямбол, ул.“Стефан Стамболов“ № 1 от лекаря по дентална медицина д- р М. С. /Е. Й.
С./. Образувано досъдебно от Районна прокуратура Ямбол № 4455/10.01.2022г. срещу от Д- р С. в обвинение в престъпление“. В съдържанието на жалбата било посочено, че „...има досъдебно производство за причиняване от Д- р С. на средна телесна повреда от Районна прокуратура Ямбол с № 4455/10.01.2022г. вследствие на проведеното ми дентално лечение“, като и „Разполагам с документ от РЗИ- Ямбол с изх.№ 94- 2- 1/14.01.2022г., удостоверяващ незаконния и нерегистриран рентгенов апарат на д- р С. в лечебното му заведение, когато ми е правил рентгенови снимки на зъбите ми. РЗИ- Ямбол описва в същото писмо, че д- р С. няма регистриран рентгенов апарат за зъби, няма правоспособност по реда на Закона за безопасно използване на ядрената енергия за извършване на образна диагностика на зъби, по смисъла на чл.11, ал.(5) от Закона за лечебните заведения за периода, когато извършва зъбни снимки както на мен, така и на други пациенти от 01.04.2021г. до 14.01.2022г.
Разпечатката съдържа 29 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6a3e8ef-39f6-4868-9e10-7a441235cc94