Решение № 98 от 30.01.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря М. Г. Паскова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000501622 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 265432 от 13.08.2021 г. по гр.д. № 6117/2020 г. на Софийски градски съд, е признато за установено по отношение на А. С. Х., ЕГН: **********, М. С. Т., ЕГН:

**********, двете с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ап. ***, В. Д. П., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** и А. Н. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, бл. ***, ап. ***, че А. С. Х. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрена със Заповед № РД- 18-3/ 11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 827 кв.м., административен адрес в гр. ***, кв.

„***”, ул. „***“ № 57, на който съответства УПИ ХХХIII-977 в кв. 92 по регулационния план на кв. „Драгалевци“ от 2001 г., и са осъдени В. Д. П. и А. Н. Д. да предадат на А. С. Х. владението върху поземления имот. Съдът е отменил констативен нотариален акт № 40 том I рег. № 1709, дело № 23 от 16.06.2017г. на нотариус Б. Н., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 41026 от 28.06.2017 г., акт № 140 том XCIV дело № 2974/2017 г., имотна партида № 485736. Отхвърлил е предявения от М. С. Т. срещу В. Д. П. и А. Н. Д. установителен иск за признаване за установено правото на ползване М. С. Т. върху вилна сграда в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, поради погиване на постройката. Софийски градски съд е осъдил В. Д. П. и А. Н. Д. солидарно да заплатят на А.

С. Х. и М. С. Т. сумата от 40 400 (четиридесет хиляди и четиристотин) лева обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие разрушаване на вилна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, на който съответства УПИ ХХХIII-977 в кв. 92 по регулационния план на к. „Драгалевци“ от 2001 г., състояща се от частичен сутерен, етаж и тавански полуетаж, със застроена площ 43 кв. м и разгъната застроена площ 50 кв. м, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД над този размер до предявения размер от 60 000 лева. Осъдил е ответниците да заплатят на А. С. Х. разноски по делото в размер 4304 лева.

С решение № 263103 от 07.10.2022 г. по гр .д. № 6117/2020 г. на Софийски градски 1 съд, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 265432 от 13.08.2021 г., постановено по същото дело, в частта за фамилното име на ответницата А. Н.

ЕГН: **********, като вместо „Д.“, същото да се чете „Д.“.

С решение № 263164 от 20.10.2022 г. по гр .д. № 6117/2020 г. на Софийски градски съд, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 265432 от 13.08.2021 г., постановено по същото дело, в частта за фамилното име на ответницата А. Н.

ЕГН: **********, като вместо „Д.“, същото да се чете „Д.“.

Решение № 265432 от 13.08.2021 г. по гр.д. № 6117/2020 г. на Софийски градски съд, е обжалвано от ответника В. Д. П. в неговата цялост. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението. Сочи се, че не са събрани достатъчно доказателства досежно идентичността на спорния недвижим имот и този, който ищцата твърди, че притежава в нейна собственост. Поддържа се противоречие в свидетелските показания, ангажирани от ищците по делото, както и нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускане на нова съдебно-техническа експертиза и писмени доказателства относно правото на собственост върху процесния недвижим имот. Претендира се за отмяна на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от - А. С. Х. и М. С. Т., с който се оспорва същата по подробно изложени съображения. Поддържа се, че по делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява правото на собственост върху процесния парцел на А. Х., а на ответника е предоставена възможност за ангажиране на доказателства, от която той не се е възползвал. Излага се, че от приетата съдебно-техническа експертиза се установява идентичност в имотите. Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба като неоснователна.

Решението е обжалвано и от А. Н. Д. в неговата цялост. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Сочи се, че е допуснато нарушение на правилата за връчване на съдебни книжа, което е ограничило правото й на защита.

Жалбоподателката се позовава на изтекла придобивна давност в нейна полза върху процесния недвижим имот вследствие на давностно владение в продължение на повече от десет години. Излага, че според практиката на ВКС позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Поддържа, че доказателствената сила на констативния нотариален акт не е била оборена в хода на първоинстанционното производство. Сочи, че ищците не са ангажирали доказателства за упражняването на фактическа власт върху недвижимия имот от тяхна страна преди издаване на констативния нотариален акт. Навеждат се доводи за неправилност на решението и в частта по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Претендира се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от - А. С. Х. и М. С. Т., с който се оспорва същата по подробно изложени съображения. Поддържа се, че по делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява правото на собственост върху процесния парцел на А. Х., както и че единствено ищците са владели и поддържали процесния имот. Излага се, че от приетата съдебно-техническа експертиза се установява идентичност в имотите. Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба като неоснователна.

Решението в частта, с която е отхвърлен иска на М. С. Т. срещу В. Д. П. и А. Н. Д., за признаване за установено правото на ползване на М. С. Т. върху вилна сграда в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, поради погиване на постройката, като необжалвано е влязло в законна сила.

Решението е влязло в законна сила като необжалвано и в частта, с която е отхвърлен частично предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания на ВКС по приложението на закона, дадени с ТР № 1/2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК - т.1.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове:

- иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от А. С. Х. срещу В. Д. П. и А. Н.

Д., за признаване за установено правото на собственост на ищцата и осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД 18-03 от 11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 827 кв. м, административен адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „***“ № 57;

- установителен иск за ограничено вещно право на ползване, предявен от ищцата М.

С. Т. срещу В. Д. П. и А. Н. Д. , за признаване за установено правото на ползване на ищцата М. С. Т. върху сграда с площ 43 кв. м;

- осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу В. Д. П. и А. Н. Д. за заплащане на обезщетение („заместваща облага“) в размер на 60 000 лева, равностойността на разрушена постройка (вилна сграда) в описания поземлен имот при условията на солидарност да заплатят на М. С. Т. и А. С. Х. .

Направено е искане за отмяна на констативен нотариален акт № 40 от 16.06.2017 г. на нотариус Б. Н..

Ищците А. С. Х. и М. С. Т. са твърдяли в исковата молба, че ищцата А. С. Х. е собственик на дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адрес на имота: гр. София кв. „***“, ул. „***“ № 57, с площ 827 кв. м, който поземлен имот по предходни документи за собственост представлява парцел XVIII-588 от кв.89 по плана на гр. София, местност „Драгалевци”, идентичен с парцел VIII-367г от кв.92 по плана на гр. София, местност „Драгалевци”, местност „Сливите”, при съседи: от две страни Т. Т. С., К. К. М. и улица, заедно с изградената в горното дворно място еднофамилна вилна сграда на етаж и половина, със застроена площ от 43 кв.м. (четиридесет и три квадратни метра), състояща се от дневна, спалня- ниша, кухня, клозет- баня и антре на първия етаж, и стая и антре на полуетажа, с две зимнични помещения. Къщата от 43кв.м. получила през 1982г. като дарение от майка си М. С. Т., а през 1983г. получила отново като дарение от майка си М. С. Т. и дворно място с площ от 800кв.м., находящо се в гр.София, кв.***, ул. „***“ № 57. За даренията ищцата притежавала два нотариални акта, съставени по съответния законов ред. По силата на единия нотариален акт ищцата М. С. Т. имала пожизнено запазено право на ползване върху първия етаж на описаната по-горе еднофамилна вилна сграда от 43 кв.м. Около месец преди подаването на исковата молба, ищцата научила от съсед, че в имота имало багер, който разрушавал къщата до основи, като след като бил попитан багеристът е казал, че ищците били починали и новите собственици му били разпоредили разрушаването. Ищците помолили съседите за незабавно съдействие и те успели да разберат, че от 28.06.2017г. имотът /земята/ бил собственост на ответниците, които са го придобили по давност и са се снабдили с констативен нотариален акт, като двамата ответници били признати за съсобственици при равни квоти на поземления имот на основание давностно владение, продължило повече от 10 години.

Ответникът В. Д. П. е оспорил иска, като бланкетно е посочил неоснователност на твърденията в исковата молба.

Ответницата А. Н. Д. не е депозирала писмен отговор на исковата молба.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за 3 установено правото на собственост на ищцата А. С. Х. върху поземления имот, както и че ответниците владеят същия, поради което е счел предявеният ревандикационен иск за основателен. Приел е, че безспорно вилната сграда в процесния имот е съществувала до 2012 г., когато според вещото лице по съдебно-техническата експертиза е направено заснемане, като към момента на постановяване на решението сградата била разрушена. От събраните гласни доказателства се установявало, че ответниците са възложили на „комшии“ да разрушат сградата, което пораждало тяхната отговорност за причинение вреди на ищцата Х. като собственик на вилната постройка и ищцата Т. като ползвател на първия етаж от разрушената вилна сграда. Като е взел посочената от вещото лице стойност за сградата към 2017 г. е била 40 040 лв., СГС е уважил предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД до този размер и отхвърлил същия за горницата до пълния предявен размер от 60 000 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 144, том XXII, дело № 3899/82 г., по силата на който М. С. Т. на 06.10.1982 г. дарява на дъщеря си А. С. С. своя собствен втори вилен обект, а именно: еднофамилна вилна сграда на етаж и половина със застроена площ 43 кв.м. с разгърната площ 50 кв.м., състояща се от дневна, спалня-ниша, кухня, клозет-баня, антре на първия етаж и стая и антре на полуетажа с две зимнични помещения, без вилното място, находящо се в София-Драгалевци с площ 808 кв.м., съставляващо парцел VIII 367 г. от квартал 92 по плана на гр. София, м. „Драгалевци“, местност „Сливите“ при съседи: от двете страни Т. Т. С., К. К. М. и улица, като дарителката М. С. Т. си запазва правото на ползване на първия етаж на гореописания вилен имот докато е жива.